Писателят Марин Георгиев: Заплашваха ме със смърт заради книгата ми за Вапцаров

Ще разкрия всичко за Багряна, Хайтов и Блага Димитрова в новата си творба

 Снимка: Таня КАЛИНОВА

"Скриха много от писателите доносници, не им извадиха досиетата навреме - след 90-а година. Но те си личаха. Това е като да ти счупят гръбначния стълб, завинаги ще бъдеш друг. Само че не чупят гръбнака ти, а съвестта. И тези хора и сега си личат - не гледат в очите, страхуват се, водят двойствен живот, това е голяма мъка. Винаги ги познавам. А извадиха досието на Атанас Свиленов и Стефан Продев, защо сам на тях? Защото едните трябваше да бъдат дискредитирани, а другите прикрити." Това казва писателят Марин Георгиев във втората част на разговора в рубриката "Интересните" на "България Днес".

Георгиев е журналист, писател и преводач. Написал е 15 книги - поезия, проза и критика. Сред тях се откроява "Записки на слугата", издадена след 10 ноември, в която прави безпощаден разрез на нравите в писателската и журналистическата гилдия.

Освен тази книга преди няколко години Маринов написа и книгата "Третият разстрел" с факти от живота и делото на Никола Вапцаров.

"Бях смазан, когато прочетох истината за него. Изживях го болезнено, защото едно е да ти говорят само в светли образи за една личност, друго е, като видиш фактите за нея. Това не пречи Вапцаров да е бил талантлив човек", казва Георгиев и допълва: "За тези мои писания бях плют, удрян, заплашваха живота ми. Една жена дори ми каза: "Не успяхме да ви ликвидираме вас". Но Господ ме пази, защото казвам истината, не съм излъгал", споделя още писателят.

Той обясни, че в момента пише мемоарите си и в тях ще говори и за истинските лица на Багряна, Блага Димитрова, Николай Хайтов. "Смятам, че незаслужено очернят Багряна, защото не могат да я стигнат, докато Блага е постижим автор. В литературата онова, което не може да се усвои, е талантът. Другото, усвоимото, то само спомага на таланта", обяснява Марин.

С Хайтов той често имал "кюскане" на рогата, както твърди, а той дори го съдил за думи, написани в "Литературен фронт". "Написах един текст за Хайтов 90-а година. Не с обвинение, а като казвам, че съмнението остава, че много от нещата, които е написал, са взети от друг. Хайтов беше много стъписан. Публикувахме отговора му във вестника, като главният ми редактор ме пита дали искам да го направи. След това му отговорих. Но спечелих единственото дело, което Хайтов заведе срещу мен", споделя Георгиев. В края на 90-те двамата се засичат на улицата и той пита колегата си защо е бил целият този цирк. "За да те уплашим, но не успяхме", казал Хайтов. "И после се снимахме двамата. Разделихме се като приятели. И така трябва", споделя Марин. Според него в съвремието ни Георги Господинов е от малкото писатели, които заслужават най-високата награда "Букър", която спечели. "Писателите мълчат за него, защото не могат и него да стигнат. Той е много добър есеист, стихотворенията му също са хубави. Умее да направи книга за износ. Имам разминавания с него за Вапцаров, но това не ми пречи да призная таланта му, а не като някой други", с усмивка споделя Марин Георгиев.