Тв водещата Деляна Маринова - Джуджи: Гала е по-добрата баба от мен

* От Грашнов и Лора всичко съм научила

* В киното няма добри сценарии, затова съм в театъра

* Замествам всяка лоша мисъл с добра

Коя е тя
Деляна Маринова - Джуджи впечатлява с неизменната усмивка на лицето и веселия си нрав. Над 20 години работи в телевизиите, а тв любимка стана като ководеща в "На кафе". Джуджи има солидни познания по френски език, а преди да стане известна с работата си в медиите, е била личен асистент на покойния вече Владимир Грашнов. Отскоро Джуди вече е и продуцент, след като завърши в НАТФИЗ мениджмънт в екранните изкуства. Маринова е омъжена, има син Константин. Той живее с дъщерята на Гала - Мари, която тази година ги направи баби.

- Джуджи, каква беше за теб 2024 г.?

- Много успешна година. В професионален план със "Стрийптизьори" постановката, на която съм продуцент, обиколихме цяла България. Щастлива ме направи това. В телевизията също беше супер - стартирахме втори сезон с моята рубрика в "На кафе" - "Забранени истории с Джуджи". Хората харесват загадки от много хиляди години и се оказва, че я гледат. А в личен план всички знаем, че станах баба. Това е нещо, което никога не съм вярвала, че може да ми донесе такава радост. Нещо несравнимо е, не може да се опише с думи прости.
.- Първата ти постановка "Одървеният" вече не се играе, а "Стрийптизьори" е много харесвана?
- Да. Когато завърших магистратурата точно в пандемията, всичко беше затворено, не очаквах, че ще се занимавам точно с продуцентство. Но стана. Сега съм с правилните хора и се случват прекрасно нещата. Трета постановка се очаква да направим - със Сашо Пеновски и Боби Иванчев. Много съм доволна и че преди броени дни открихме ново театрално пространство - "Театро арт". Свободните сцени не са толкова много, те са 3-4. Има нужда от такова място. Щом има толкова актьори от НАТФИЗ има нужда.
- Ти се качи и на сцената веднъж или два пъти, къде се чувстваш по-добре?
- Навсякъде. Обичам да излизам пред хора, да ги забавлявам, добре ми е. Великолепни са артистите, с които работя - Любо Нейков, Ненчо Илчев, Васил Грънчаров и Краси Демирова.
- Би ли поканила неизвестно име?
- Бих и дори в тази последната пиеса очаквам да имаме такова. В частното продуциране все пак трябва да имаш една "мечка", защото има много нови спектакли и за да дръпнеш зрителите, трябва да е с някой, който обичат, утвърден.
- А киното вълнува ли те? Има напрекъснато нови бг филми.
- Киното също ме вълнува, така е. Но забелязвам, че в многото филми, които се представят, няма добри сценарии. А в театъра все пак можеш да избереш световен автор, вече признат.
- Така е. А как се работи с приятелка, с която имате общо дете и която познаваш от години?
- Прекрасно! Причината да се появя в "На кафе" е Гала. Аз винаги съм го казвала. Ние започнахме с онази рубрика "Сексът и градът" и така се завъртя всичко. Оказа се, че с нея имаме една химия на екран, не само защото сме приятелки и имаме нашата си връзка, която е безценна. Аз на нея мога да разчитам безусловно, тя е човекът, от когото съм се учила и на телевизия. Лесно се работи с професионалист, тя е най-добрата тв водеща в България и изглежда прекрасно. Като се замисля - късметлия съм в живота, защото при мен идват винаги правилните хора.
- Не сте ли се карали някога?
- Не сме. Аз с приятелки не се карам, няма какво да делим.
- Коя е по-добрата баба от вас с Гала?
- Гала е по-добрата баба, казвам го съвсем отговорно. Тя е много отдадена и прави неща, които не умея. Имам една смешна случка - още не беше родила Мари и аз се събуждам една сутрин към 05,00 тревожна и се сещам, че не мога да къпя бебе. И едва изчаках да й звънна, за да я питам дали може да го прави. Тя се разсмя и вика: "Е, то си има родители, защо ние да го къпем". Всъщност, когато аз родих сина си много бързо се върнах на работа и тези неща ги правеше майка ми, а после свекърва ми. И са минали едни 30 години. Синът ми и Мари обаче си я гледат много добре бебка, отдадени са, нямат нужда много от нас, но Гала е невероятна - прави му масажи, извежда го на разходка бебето, по-отдадената баба е, определено. Засега Лора е със сини очи, дано й останат такива има и нослето на Гала.
- А ти каква свекърва си?
- Най-добрата, разбира се. Аз Мари я знам от много малка. Ние с Гала никога не сме предполагали, че децата ни един ден ще бъдат семейство. Те двамата вече от 10 години са заедно. За мен Мари е моята дъщеря, това е като клише, но е самата истина. Никога не съм я възприемала като чужд човек, взел сина ми. Гледам да не се намесвам много, те сега си подхванаха собствен бизнес - направиха комплекс със студиа, в които се снимат реклами, да са живи и здрави само. И са отдадени много и един на друг.
- Кога ще е сватбата?
- И аз това питам! Аз съм традиционалист и като ги подканя, те обясняват, че са по-женени отвсякога. Не е и кръстена малката и това ни предстои, но нека се оправи времето и тогава.
- Съдбовните ти срещи през годините какви са?
- Аз всъщност всичко съм научила от Владо Грашнов и Лора, съпругата му. Когато започнах при тях, бях на 21 г. току-що завършила университета и съм взимала акъл за всичко от тези хора. Голяма школа са. Иначе вярвам, че душата на човек не умира и има прераждане. Чисто егоистично обаче човек страда, защото починалия няма физическо присъствие в живота ти, но в духовен план той си се развива, без ние да виждаме това. Няма ден, в който да не се присетим за Владо с мъжа ми, а с Лора продължаваме да си контактуваме. На нея кръстихме внучката ми, а тя пък е кръстница на моя син Константин. Гала също ми е съдбовна среща - в професионален план. Като почина Владо опитвах друго да работя, но не ми се получи и тогава дойде предложението от Гала. Тогава направих своя скок и не съжалявам.
- Вълнуваш се от духовните теми. Вярваш ли на врачки, гледачки, Ванга, например?
- Да. Тези хора боравят с т.нар. "торсионни полета", които ние по-малко сензитивните не виждаме. Дълга тема е. Всеки един атом се върти около собствената си ос и създава поле, което не е енергийно, а информационно и това са т.нар. "торсионни полета", които ясновидците успяват да уловят. Ние хората, сме разделили времето на минало, настояще и бъдеще, а то е по-скоро линейно, затова понякога ясновидците се объркват - казват неща, които са в различно време. Да, вярвам и на хората, които виждат невидимия свят. Не можеш да отричаш нещо, защото не го познаваш.
- Откъде вадиш този позитивизъм? Казваш, че само два пъти не си се усмихвала - когато синът ти падна от шестия етаж и при една катастрофата с него с ТИР.
- При катастрофата много бързо ми мина, защото като видях, че сме здрави с детето, всичко беше наред. Със сина ми случката, си позволих да съм в тежко състояние, докато излязат резултатите, за да разберем дали няма да остане инвалид, защото падна от шестия етаж на плочките. Е да, той заради собствената си глупост го направи, но не е тръгнал да се самоубива. Като разбрах, че всичко ще му е наред, ще минат операции, да, но ще е здрав, случката мина и замина в мозъка ми. А иначе, може би съм наследила това отношение към света от баба си. Моята фамилия е популярна. Дядо ми е бил голям фабрикант, царя на шоколада, го наричат. И след 9 септември, 1944 са били изселени с баба ми, майка ми и леля ми. И въпреки всички тези нещастия, баба вечно беше усмихната и забавна. Сигурно ми е генетично предадено. С годините се научих така да мисля. Ако ми дойде лоша мисъл веднага я замествам в позитивен план. Трудно е да, но това е като да си тренираш мускулите.
- Не говориш за мъжа до себе си?
- Защото той ми е забранил (Смее се.) Ние сме 35 години вече заедно, запознахме се в офиса. Владо един ден каза, че иска да ме ожени за Косето, защото било добро момче. Аз бях на 23 години, но нещата се случиха. Хубав мъж е, прекрасен съпруг и баща. Дали съм го ревнувала? Не ми е давал повод, а той дали го е правил, не ми го е казвал. За мен той е най-красивия мъж. Е, може би след Брад Пит (Смее се.)
- Дядовците как се включват в гледането на бебето?
- Ооо, прекрасни са. Лора ще е едно обичано дете от всякакви страни. Като я наблюдавам едно спокойствие ме обзема, достатъчно ми е само да я гледам.
- А ти каква домакиня си?
- Не съм от най-добрите домакини. Мога да готвя, но не обичам. Правя няколко неща и това е. Обичам да чистя обаче, по цял ден ходя с един парцал нагоре-надолу. Но Гала е супер домакиня. Има един качамак, който прави и можеш пръстите да си изядеш и руска салата също.
- Когато ти е тъжно, какво правиш?
- Изолирам се за два-три дни. Но мен рядко ми е тъжно.
- За какво си мечтае Джуджи?
- Имам един ритуал сутрин като стана и си казвам: "Днес ми се случват чудеса" в сегашно време и всеки ден ми се случва, дори по някое малко чуденце. А сега си мечтая да направя третата постановка, която вече е в проект. И дай Боже да стане!