Легендата Снежина Кудева: Държавата направи от мъжа ми бандит

* Бях предупредена от ясновидка, че той е поръчан от Карамански

* Смъртта никога не се преодолява

* В миналия си живот съм била сръбкиня

* С Иван се надпреварвахме

Коя е тя

Снежина Кудева не е просто фолкзвезда - тя е жива хроника на бурните 90-те, когато любовта и насилието често вървят ръка за ръка. Пред нас тя говори за смъртта на съпруга си Иван Кудев, убит в разгара на гангстерските войни през 90-те, и за това как е продължила напред в свят с борчески групировки и техните безмилостни правила. Снежина днес продължава да има участия, пее, има внуци и е щастлива.

- Снежина, ти продължаваш да пееш и отвсякъде те търсят за участия. Усещаш ли рестарта на фолкмузиката?

- Да, така е. Имаше един застой и време, в което ние, ретро изпълнителите, имахме по-малко участия, но вече всичко е пълно и сега дори младите започнаха да правят ремикси на нашите песни. Изтръскаха ни хитовете от праха и правят нови аранжименти. Забелязвам това не само в попфолка, а и в световен мащаб. Това е прекрасно. Аз си спомням как в детските ми години с родителите ми също сме ходили на концерти - на стари градски песни например, защото съм от София и винаги имахме запазена маса семейството. Беше много хубаво време.

- А как дойде при теб сръбската музика?

- Винаги съм обичала сръбски изпълнители. Когато трябваше да избера професия, исках да съм певица. Нашите знаеха, че мога да пея, и имах един чичо доктор, който ме изпрати на солфеж и прослушване при оперни певци. Изложих го, защото още тогава си дрънках на китара сръбски песни. А хората мислеха, че ще кандидатствам в консерваторията. И след това цял живот съм харесвала сръбската музика. Ето сега, преди да дойда при теб, минах през църквата и запалих свещ за Шабан Шаулич, шест години, откакто почина в тежка катастрофа. Познавах го и бяхме приятели. Дори мисля, че съм била сръбкиня в миналия си живот. А и като отида там, вече съм друг човек - банкетните клапи ми се отварят и ми става много хубаво.

- Ставаш популярна, пееш в Сърбия и се запознаваш с легендарния си съпруг - Иван Кудев, който е вторият човек след Иво Карамански в ъндърграунд средите.

- Точно така. Ние с него заедно се развивахме. Той беше спортист, борец, момче от село. Тук искам нещо да вметна - тези момчета бяха много дисциплинирани, с невероятен хъс и воля да успеят. И сега виждам това в сина си, виждам какво прави спортната зала с него - как всяка свободна минута спортува, не пие, не пуши. В онзи свят всички тези момчета бяха точно такива - свестни, амбициозни, волеви, добри момчета. Държавата направи от мъжа ми бандит. Той и другите бяха една машина на времето на управляващите тогава. И разбира се, промениха цялата държава с това, което направиха. Малко хора оттогава оцеляха, а които го направиха, вече са други хора и не искат никой да ги знае. Лично за мен бяха трудни времена, защото, когато убиха мъжа ми, останах млада вдовица с две деца на ръце. По заведенията беше пълно с мутренски похвати към певиците, но сега е още по-трудно, тъй като децата вече не знаеш какво употребяват - то са балони, то са дроги различни, треви и т.н. И е много хубаво, че в момента се коват закони, за да се прескочи този период на времето, който е убийствен за младите хора. Защото лошото последно го разбира родителят, а дрогата не се пробва, тя се започва и краят е винаги един и същ. Иначе ние с Иван тръгнахме заедно - аз певица, той стана бандит. По това време най-силно такива процеси, свързани със застрахователния бизнес, имаше в Унгария.

- Но вие се разделихте, когато вече имахте деца.

- Да, заради детски истории. Бяхме много млади, на по 20 години. И двамата бяхме инати. Аз завърших, взех си сертификат за певица и заминах за Босна. Но да пееш на босненци, не е като да пееш на сърби, там се пее до припадък. Там и камъните пеят. Всички големи сръбски певци са босненци. И дори Шабан Шаулич, като сме имали някъде участия, казваше: "Аз ще се прибирам да се наспя и да си почина, че ще пея в Босна", спазва се зверски режим, иначе няма как да издържиш. И аз по детски стигнах до Сараево. Сбъднах си мечтите да пея там. Правих ги луди понякога - събличах се по потник, с кръст на врата, а те са мюсюлмани, знаем. Шефът на заведението все ми се караше, наставаше суматоха, но много ме харесваха и много пари им носих. Иван тогава тръгна с групировката. Известно време пях там, после се върнах и тогава почна надпреварата ни с мъжа ми - той с охрани, с две коли отпред, с автопарка, а аз си запалвах москвича на татко и го побърквах. Той обаче имаше амбиции и беше доста умен човек.

- Готова ли си да разкажеш подробности за живота си с Иван Кудев и времето тогава?

- Ами още не му е дошло времето за всичко, рано е. Това, което ми се случи със смъртта му, никога не се преодолява, особено когато си родител на две деца, които остават сираци. Като загубиш най-близкия си човек, е много болезнено, човек се променя, без да се осъзнае, влизаш в коловоз и не можеш да се върнеш.

- Защото може би е неестествена смърт, а насилствена.

- Може би. И най-вече годините, които преживях след него, времето ми помогна за всичко. И има вярно в това, че когато почине близък и си около 20-годишен, млад си, каквото и да ти се случи, имаш път пред теб, но когато загубиш близък и си по-възрастен, болката е ужасяваща. Така беше с моята майка. Аз още не мога да я преживея. Тя ми беше опората след смъртта му, тя ми беше и приятелка, и детегледачка, и изповедничка, всичко.

- Сънуваш ли Иван?

- Много отдавна го сънувах. Откакто почина майка ми 2012 г., приключих със сънищата. Сънувах го, децата ми вече си имат семейства, имам внуци, но сънят беше много интересен. Дъщеря ми му представи сина си, той го гушна и седнахме заедно. Сякаш ни показа колко обича внуците. Аз вярвам в прераждането и смятам, че той отнякъде ни вижда и ни пази в някакъв момент. Иначе между нас двамата имаше някаква гордост, надпревара. Простили сме си и двамата. Аз мисля, че човек първо на себе си трябва да прощава, после на другите.

- Спомняш ли си деня на покушението?

- Да, аз бях и предупредена от ясновидка. Бях в шок от чутото. Тя ми каза - моля те, вземи мерки, ти можеш да помогнеш. Но нямаше как да кажеш на човек в разгара на силите си да внимава, че са го поръчали. Той толкова се беше главозамаял, че се смяташе за безсмъртен. Може и да е нормално. Идва от Сапарева баня, изведнъж става голямата работа, умник, имаше вариант да се издигне над Карамански, ако беше оцелял. Но това е съдба, трябвало е да стане.