Легендата Снежина Кудева от дуета Марко и Снежина: Убиецът на мъжа ми поиска прошка

* Цял живот ще съжалявам, че първа изневерих, а мъжа ми, искаше да се самоубие

* Сега във фолка всичко е AI и операции на момичетата

Коя е тя

Снежина Кудева не е просто фолк звезда - тя е жива хроника на бурните 90-те, когато любовта и насилието често вървят ръка за ръка. Пред нас тя говори за смъртта на съпруга си Иван Кудев, трагично убит в разгара на гангстерските войни през 90-те, и за това как е продължила напред в свят, с борчески групировки и техните безмилостни правила. Снежи днес продължава да има участия, пее, има внуци и е щастлива. Един разказ във втората си част за сила, любов и музика, който оголва истините зад блясъка. 

- Снежина, в първата част си говорихме за деня на покушението и как ясновидка те е предупредила. Освен това, той е бил предупреден и "официално", под колата ви е имало бомба, която съсед открива, докато разхожда кучето.

- Да, точно така. Живеехме в "Младост" и имахме автопарк с коли. Сутрин децата излизаха и посочваха колата, с която да ги закара на училище. Добре, че точно в този ден децата бяха при мен, а не при него. Имаше и други предупреждения, но той не им обръщаше внимание. То е и като в нашия занаят, като ти тръгне някакво име, "кралица", "крал на фолка" и т.н., каквото и лошо да направиш, ти все си крал. И си вярваш, че е така. Много съм си мислила как човешката душичка се главозамайва от външните неща. Слави Трифонов, който ни направи звезди преди време с Марко, казваше: "Ще ви направя популярни, но цял живот не може да сте на върха и отсега го знайте". Качваш се на върха и после слизаш винаги, такъв е животът - на приливи и отливи. Много голяма част от тези момчета си мислиха обаче, че са безсмъртни. Макар, че Иван беше готов да се махне от България, дори в първия учебен ден на сина ми, когато всъщност го убиха, той се готвеше да замине за САЩ. И щеше да остане там завинаги, аз го знаех това. Но много наказателно го убиха.

- Добре, а той предаде ли наистина Карамански, който го поръча?

- Е, те си имаха цър-пър неща, които всъщност ако трябва да бъда откровена, Иван стана по-добър от "учителя си". Изпъкна в групировката с акъла, който имаше. Не мога да кажа кой крив, кой прав. Но Иван явно си знаеше, че някога ще се случи, защото казваше на охраната да стои долу на входа, да не се качва с него, може би, да не го гръмнат човека с него. Но те живяха бързо, това е истината. Всички т.нар. "мутри".

- Познаваш ли жената на Карамански - Галя Луканова?

- Да, аз няма как до деля с нея. И тя, и аз, както и нашите деца се потърпевши от всичко, което се случи. Макар, че не мога да лъжа - моето мнение за Карамански не беше добро. Пяла съм му като певица, страшничък си беше, налудничав.

- А Жоро и Васко Илиеви какви бяха?

- Съвсем различни. Особено за Жоро често ми става тъжно. Работила съм дълго време в "Кошарите" - там се пишеше историята на всичко - идваха манекенки, спортисти, политици, кой ли не и какво ли не, са искали от Жоро. Той беше много добър и мно се раздаваше.

- И в затвора си пяла?

- Даа, само без Сливенския. Някои от затворниците рисуват прекрасно. Имам две картини от човек от Бобовдолския. Едната е на Исус. Като жив е направо.

- Добре, кой обвиняваш за смъртта на Иван?

- Не обвинявам никого. Така е трябвало да стане. И тук ще кажа нещо за първи път - фактическия убиец на мъжа ми искаше да се видим и да ми поиска прошка. Той е украинец, но се изплаших и не исках да го видя. След покушението много се промених. Сега доста неща посрещам хладнокръвно, преди гоних гарес, сега съм помъдряла. Променям се. Сега се примирявам и навеждам глава, въпреки, че съм боец. И така си остарях като борбена натура.

- Политиката вълнува ли те, ето Слави Трифонов вече е в политиката?

- Той е най-големият шоумен, но за политиката не знам. Слави може да направи и от една чаша звезда. Той е белязан и може много, но в сферата на шоубизнеса, другото няма смисъл. В тази държава все още не може да се пребориш с корупцията и не само. Та ние се въртим като слънчоглед - днес сме с руснаците, утре с американците, сега сме европейци, освен това сме натискани отвсякъде, имаме и много бандитско население, та не може да се управлява само с добри намерения. В момента мафията си има държава. Пяла съм на всички партии, но определено и най-честният човек да пуснеш в политиката, се овъртолва в глупости. И по времето на Живков, и сега имаш ли човек, всичко ти се нарежда. Но сякаш в момента всеки втори се прави на някакъв големец, без да е такъв. Няма и уважение на почти никакво ниво, да се държи на казаната дума, особено мъжете не го правят.

- А в попфолка как е?

- Същото. В Сърбия казват, че нашите певици се обличат като проститутки. Едно време всички можехме да пеем, нямаше и корекции по момичетата. Сега всичко е изкуствен интелект и много операции. Не че е лошо, но има граница. Аз всеки ден си доказвам на себе си, че съм ретро, и май така ще си остана. (Смее се.)

- Преди време сподели, че цял живот ще съжаляваш,че си изневерила. Така ли е?

- Да, искала съм и прошка затова. Тя беше напук, не че се оневинявам, обаче. Грешката за нашето семейство за разпадането на брака ни, беше тази изневяра. Той след нея, Иван си имаше приятелка, но можеше и да оцелее, ако беше останал в семейството. Много го нараних, за което днес съжалявам. Мъжете са друга порода, егото е ранимо и обидчиво. Той дори направи опит за самоубийство след моята изневяра. Но нищо не мога да върна вече. Той след това искаше да се докаже и почна да купува всичко - апартаменти, коли, правеше се на вълшебник с вълшебната пръчка. Това направи настървеноа, заради това, което му причиних.

- А дуетната половинка Марко, как се появи?

- Като се върнах от Сърбия, първо получих покана за Швейцария да пея, но се отказах. Един ден замествах бременна колежка, та изпях няколко песни, Марко тогава свиреше на кларинет и саксофон. Още е много талантлив и синовете му, внуците. И случайно почнахме да пеем.

- А твоите деца?

- Много се гордея с тях, вече са големи, имам и внуци. Цяло чудо е, че мама беше до мен през цялото време, беше и слугиня, и приятелка, и детегледачка, много ми липсва. Чудо в живота ми са децата и това, че изживях моята вълшебна приказка на Пепеляшка. Колкото до мечта, иска ми се да продължавам да пея и да направя някакъв хит, с който отново да зарадвам хората. Мисля, че живях в най-интересния период за България и съм благодарна на Бог за всички уроци, на които ме научи