Актрисата Силвия Петкова: Старомодна съм, вярвам в любовта до края на живота

* По-добре да съм касиерка, отколкото да участвам в халтури

* Любовта си отива, когато свърши общуването

Коя е тя

Силвия Петкова дебютира в ролята на Жената в пиесата "За мишките и хората" по Джон Стайнбек, режисирана от Асен Блатечки в пернишкия театър. Участва във филмите "Лов на дребни хищници" на режисьора Цветодар Марков, "Радостта и страданието на тялото", на режисьора Андреас Пантзис, "Нашите малки различия" на френската режисьорка Силви - Мишел Кейси и много други. Дълги години е щатен актьор в Театър "София", а от три години е на свободна практика. Писателката Яна Борисова написа за нея моноспектакъл "В областта на сърцето" и Силвия вече го игра два пъти.

- Силвия, какво има в областта на твоето сърце?

- Има една душа, която все още вярва в доброто и красивото. Иначе в представлението "В областта на сърцето", моята героиня често се пита въпроса: "А къде е душата?". И отговорът е всеки ще намери за себе си.

- Как Яна Борисова се сети да напише моноспектакъл за теб?

- Преди година-две ме покани да съм част от спектакъла "За любовта", който е в чест на Цветана Манева, нейни текстове четохме куп български прекрасни актьори. Явно там съм й направила някакво впечатление и Яна реши да напише пиеса специално за мен, което е изключителна чест за мен. Не съм от актрисите, които имат идеята да направят моноспектакъл някога въобще в живота си, не съм си и мислила, че ще имам тази смелост. Мислих, че не съм и готова затова. Но ми се случи и сега излизам на сцената и действам.

- Как се получиха първите представления?

- Беше ми като в сън, магия, почти не помня какво се случваше на сцената. Толкова бях превъзбудена и притеснена, в тиха истерия. Но зрителите бяха с много добри очи, доволни, във възторг, което ми даде увереност, че нещата с всяко следващо изиграване ще стават все по-добри и по-добри. Предстои ми сега турне и в Германия, наесен пак ще обявим градове и тук.

- Казваш, че си страдала от любов, а когато си била обичана, как си се чувствала? Крайни ли са ти чувствата?

- Мислила съм по темата, но не, силата им е една и съща и дори съм се чудила, аз като съм се чувствала обичана дали не съм си го измислила сама? Т.е. ние проектираме върху някакви хора всичко, за което си мечтаем. А дали това е истинска любов или мечтата ни за любов. Все пак е красиво във всички случаи. Кой може обаче да каже - аз съм обичан на 100 процента. Няма такъв.

- То като влюбването ли е - проектираш, измисляш другия...

- Не знам, не съм била влюбена от толкова години, че ми е далечно в момента. Но сега в представлението точно това разглеждаме какво е влюбването, колко нелепи ставаме когато сме влюбени, а когато е несподелено за какви човешки дебри става въпрос. За мен влюбването отминава бързо и остава обмена със събеседника срещу себе си и доколко сте изградили приятелство, доверие, зрялост да продължите до дълбока старост. Това за мен е целта на всяка нова любов. Въпреки, че като гледам нашето съвремие, май си живея в някакво остаряло време. Но вярвам, че има хора, които разглеждат любовта като мен.

- Как отразяваш външно чувствата си, след като живееш в тиха истерия?

- Имам моменти, в които абсолютно прилагам контрал над емоциите си, защото те са всякакви постоянно. Все пак им давам и израз - дали сама вкъщи вечер ще си поплача или ще крещя в планината, прегръщам дървета, гледам винаги да намирам изход от напрежението в мен и то да излиза и да освобождава място за новото. Не съм от тези дето ангажират хората със себе си. Когато имам нужда си пиша или в тефтерите или някъде заминавам, "рачешки прибирания в хралупата" си правя. Просто това са моите малки бягства.

- Тази постановка по-скоро комедия или трагедия е?

- Хората се забавляват, но усещам как на финала не дишат. Много е хубаво. От всичко има в представлението, основно е забавно. Страшно много самоирония има в текста на Яна. Изиграла съм го два пъти във Варна и София, на местата, на които съм искала, публиката да реагира, тя много се смя. Смятам, че любовта е толкова красива, че независимо дали страдаш в момента, трябва да си благодарен, че изобщо си я изживял. И всъщност искаме да покажем на хората, че не са сами и че всеки минава през тези чувства, независимо от ЕГН, пол и т.н. Много ме радва и че мъжете на финала, когато ръкопляскат и те са с огромни ококорени очи и с възторг: "О, и на жените ли това се случва! И наистина ли и вие правите това, преди да излезете на среща" и т.н. много интересни дискусии имах вече с някои зрители. Колкото до трагедия или комедия, в комедията играеш тройно понасериозно. Нашата професия не е никак лесна.

- Пишеш прекрасно. Ако ти беше писателка за коя актриса би написала моноспектакъл.

- За удоволствие го правя. Иначе обожавам Мария Каварджикова, харесвам я и ролите, в които влиза. Много са тези, които харесвам.

- Би ли работила като режисьор, много твои колеги го правят?

- Не, не мисля, че съм способна да изведа театрален разказ като режисьор. Дори като актриса обичам да ми дадат задача и да я изпълня. Въображението ми мисля, че не е добре развинтено. Според мен, трябва житейски и професионален опит. Дали е неувереност, не знам, по-скоро е реализъм. Примерно много ме канят и да преподавам в театрални школи, да подготвям деца за академията, ами не е моето. Не се чувствам готова да предам нататък какъвто и да било опит. Считам, че имам много път да извървя, че да застана и да кажа - знам какво да правите и искам да ви предам това знание.

- В момента излизат много актьори от академии, но не е ли трудно да се намери работа за всички?

- Трудно е, голяма част от младите въобще подхождат към тази професия с "иху-аху", ще ни дават по телевизията и ставаме звезди. Но не. Тази професия е всичко друго, но не и това. За масово смислените актьори са досадни червените килими, тази суета. Това е трудна работа, която изисква отдаденост, страшно много време и цялото ти същество трябва да работи, затова да ставаш все по-добър. Освен това се изисква и много дисциплина и късмет.

- Мария Бакалова късметлийка ли беше?

- Не, защо? Момичето си намери агент в чужбина и й се получи. Това е шанс, с който тя е постигнала своята мечта.

- Ти си свободен актьор, предлагаш ли се?

- Въобще не мога да продам сама себе си. Деликатна съм и не харесвам да се бутам. За тези години, в които съм на свободна практика само мога да съм благодарна за шансовете, които ми се дадоха.

- В личния ти живот, казваш, че имаш провалено семейство, защо мислиш така?

- Защото общоприетото - мама, татко и дете при нас, не се получи. Няма драма. Мечтала съм си да имам семейство до дълбока старост, като виден романтик, но това е.

- Кога си отива любовта?

- Това е двустранен процес, натрупвания. Когато комуникацията свърши може би, когато вече не си приятел с човека отсреща, когато нямаш и желание да споделиш за себе си или когато човекът няма желание да чуе за теб.

- Изневярата предателство ли е?

- Ако връзката е отворена и хората са се разбрали предварително за това, е ок. В това съвремие всичко може да се очаква. Аз имам чувството, че нищо не може да ме изненада, така са се изродили нещата вече в животите ни. Но съм старомодна и не би ми било приятно да има изневяра. Не ми се е случвало.

- Говориш, че много от приятелите ти са те предавали.

- Това е съвсем нормално, особено на моята възраст - 37 години. В този етап от живота ми кулата от карти се срива и се пренарежда, ситото подбира точните хора за мен. Не страдам, приемам нещата такива, каквито са, без да съдя и да размахвам пръсти. Това са пътищата ни.

- Тази чувствителност от кой си наследила?

- От никой. Всички около мен са дисциплинирани, спортисти, не на емоциите.

- Синът ти Сива как реагира, той чувствителен ли е?

- Много е чувствителен, много си говорим с него, наричам всичко с истинските имена с него, нямаме табута. Той е човек на действието, като види, че нещо се случва, казва - какво можем да направим. Купонджийството е наследил от мен, радва ме, че не с всеки може да общува, трудно пръв се запознава, следва си интуицията. Аз като родител съм му предложила всичко - спортове различни, музика, сега ходи в академия за компютри, чертаят. Аз съм против видеоигрите, затова го записах на компютърен курс, за да превъзмогна своите закостенелости.

- Изигра Кера в "Пътят на честта", една жена, която живее в насилие.

- Това е много болна тема, непрекъснато участвам в кампании против домашното насилие, но е трудно да съветваш. Има си професионалисти.

- Мечтаеше да изиграеш Мария Стюард?

- О, да. Много ме кефи каква е серт тази жена. Този образ ми е мечта още от ВИТИЗ. Но надали театърът днес би се занимавал с Мария Стюарт или Елизабет, като гледам пиесите, които се поставят на сцените.

- В този смисъл - чалгата в театъра и киното как ти се отразява?

- Всеки прави своя избор. Има хора, които им е по-важно да печелят пари, аз лично, своето име не бих го сложила в нещо пошло, което не намирам за добро. Доста често, откакто съм на свободна практика, се сблъсквам с щатни актьори, които са се превърнали в някакви чиновници, без хъс за работа или пък обратното - големи имена, които смятат, че няма нужда да се напъват, името им говори и хората идват за тях, а играят в глупости. Честно да си призная, не си мълча и си казвам, ако ме питат за мнението ми. Вярвам, че не можем да бъдем безотговорни към зрителя. Мисля, че аз ако изпадна толкова и много ми трябват пари, пак няма да участвам в халтура, ще стана касиерка, но няма да проповядвам на сцената неща, които са глупави. За мен културата е нещо много важно. Смятам, че ние трябва да възпитаваме зрителя, а не обратното. Аз участвам в комедии, на които хората се смеят, но накрая нещата стават сериозни. Излизат променени от салона, замислени. Ако е просто да съм станала актриса, заради суета, това го няма при мен. Искам не в мен да са вперени очите, а в душата - моята и тяхната. Затова съм станала актриса.

- Мечти имаш ли?

- Аз съм изпълнила всичките си мечти. Макар че в това съвремие мечтите са на една ръка разстояние и една пачка пари. Няма мечти, които да не могат да бъдат осъществими. Аз имам цели. И в момента искам да завърша ремонта на моя дом за мен и сина ми. Искам да работя, за да си изплатя кредита си и може би мечтая за малко свободно време.

- Чудесата в живота ти?

- Те са ежедневие. Вярвам, че моят дядо, Бог да го прости, си бди над мен като един ангел. Той постоянно ми дава някакви знаци и ме пази. Връзката ни беше много силна, много го обичах. Иначе ми се ще да запазя позитивната си настройка към всичко, което ми се случва и да съм здрава. Това е най-важното.