Друг ритъм в кошера
Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Яница Радева
Казвам се Яница Радева. Автор съм на книгите с поезия „Друг ритъм" (2003) и „Кошерът на думите" (2012) и на книгата с циклизирана проза „Бонбониерата" (2011). Имам множество награди от национални литературни конкурси, по-важните от които са Славейкова награда (2009), Първа награда от конкурса за разказ „Яна Язова" (2009) и Първа награда от конкурса за разказ „Рашко Сугарев" (2012).
През 2012 г. получих награда - Грамота, като млад автор от Министерството на културата за книгата „Бонбониерата". Мои творби са отпечатвани в антологични книги („Фейсконтрол", „Лирика 2010") и списанията „Алтера" (2006), „Литературни Балкани" (2009), „Ах, Мария" (2009, 2011), „Следва" (2010), „Море" (2010), „Страница" (2011), както и в хърватското Роezija (2009), и в американското Absent (2012).
Публикувам критически текстове и рецензии.
ПОСТРОЯВАНЕ СТАТУЯТА НА БУДА НА ОСТРОВ ЛАНТУ
камъкът все по същия път се търкаля нагоре,
където няма стена градя за дома си,
а монумента на истуката
който вместо мен ще говори,
вместо мен ще изрича нещата,
вместо мен ще живее в света,
който аз не изграждам,
защото докато аз градя се вграждам,
докато го мисля обезумявам,
докато камъка повдигам - окаменявам,
един ден между мен и него няма да има разлика,
само че аз ще съм този, вместо който другият е живял.
ЗА ХУБАВИТЕ ХОРА В ПРОФИЛ
Те са хубави хора, винаги в профил и малко в гръб.
Така ги зърваш, докато ги гълта улицата,
сумракът
и изобщо животът,
толкова бързо става, че
трябва да ви предупредя,
хубавите хора винаги са в профил и малко в гръб.
Не можеш да се увериш в това,
можеш само да се надяваш, че е така.
БОЛНИЧНИ ПОРТОКАЛИ
Стояща на столче зад напръскания прозорец,
гледа мъжът й идва с кофичка кисело мляко и портокали.
Тя отива до мивката,
измива плода и сяда на прозореца.
Докато гледа как си източва деня,
стаята се пълни с аромата на портокал,
в който не се чувства идването на смъртта.
СГРЕШЕНО РАЗПИСАНИЕ
едната ръка пие рядко кафе,
другата пуши цигара -
от евтините,
над главата ореолът на слънцето се въздига все повече
и устните ронят зърната
на едро смляната сутринна псувня
по адрес на градския транспорт
държавата и всичко друго.
БЪЛГАРСКИ МОТИВ
Тя ме гледа
от своето място зад щанда
на онова пазарче
в онзи
отдавна забравен град
премръзнала от януарски вятър
грипава
със спомени засъхнали по устните
същите онези устни
с които се усмихва през пролетта
сега през зимата тя
свива лятото на цигара
задържа една сълза
в крайчето на окото си
и тегли килограм портокали.
В ПОЛИТЕ НА ВИТОША
Под централните олющени сгради,
с мазилката, разцъфнала до тухла,
под София с разтворените прозорци шестваме,
викаме към отворените балкони на стариците с отпуснати ръце,
викаме с техния загубен глас.
Белите им коси едва помахват,
но дали като кърпи или флагове,
или просто от вечерния вятър,
и дали сочат нещо,
времето ли, което ще ни застигне,
и ние ли така със спуснати ръце
ще гледаме от някакъв разцъфнал балкон
или друго ще бъде...
друго ще бъде.
Но белите коси на стариците мълчат,
заключени са устните, а имат много отговори,
като сфинксове стоят в квадратните си балкони,
само очите гледат, гледат, гледат,
какво виждат всъщност?
ИЗВЕСТИЕ КЪМ ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ
гълъбите летят над Венеция - вижте ги, нали са красиви! -
същински ангелски ята сутрин, когато камбаните се надпяват!
но не забравяйте!
не хранете ангелите, забранено е!
Крилатият кошмар на Венеция са белите им кореми,
рушат старите венециански гордости с белия си живот,
къщите с поли във водата като перачки на прежда,
катедралите с шапки като кардинали,
позлатените им кубета
рушат гълъбите на Венеция,
затова не се ласкайте
от ангелските им криле и от обещанията им по-добър живот и по-възвишен,
те напомнят предизборна приспивна реч
не забравяйте, бъдете будни
не хранете ужаса на града!
МЕМОРИАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Погледнаха се кратко като при разминаване на непознати:
шестимата каменни опълченци и
шестимата шляещи се младежи.
После шест чифта очи се затвориха:
опълченците, невиждащи на кого да поверят тайната
да бъдеш по-голям от султана,
младежите - отпиващи един след друг,
плюващи слънчогледовото семе като изчоплен ден,
нямащи смисъл за друго.
Един закъснял щурец извести края на срещата и
катапултира в тревите да забрави всички.
УРБАНИЗАЦИЯ
в града без паркове всеки сам си е дърво
и чака птица да загнезди в него,
затова мълчи, докато чака светофара,
докато се разтваря в хоризонта
и го няма после нито във алеята,
нито в зоопарка или във квартирата
и празни улици блестят под слънцето,
грижливо подредени сиви сгради
и стъкло, зелено като на аквариум,
и никъде дървета, нито хора,
автомобилите се виждат само -
цветни астматични мравки -
преди да влязат в подлеза.
СЛЕД ЩЪРКОВОТО ГНЕЗДО
несъмнено ще се промени пейзажът,
но как тогава ще познаем пролетта
и дърветата окичим с мартеници
без щъркелите над реката
очите да изпълнят,
но как най вече ще им кажем
щом ги срещнем из коридорите на вятъра:
няма да отгледате потомство,
където сте отглеждали преди,
не смейте да описвате окръжности така тревожно
над нашите гнезда и дни!
„спокойно, спокойно,
ще ги разгони
новият собственик на имота,
не се тревожете за нищо!"
а вие, жени и девойки,
събирайте сламки от щърково гнездо,
дано то пази силата на любовта
и щърковите чудеса!