Третото лице

Роден съм през 1961 г. в София. Учих тук и там, ходих в казарма, пак учих и накрая успях да се сдобия с дипломи за бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Да пиша започнах още в трети клас и като видях, че това ме прави популярен сред съучениците, се захванах сериозно с тази работа. Така без да усетя издадох 11 книги.
Мои стихове и разкази са преведени на 16 езика и са включени в много антологии в България и в чужбина. Имах честта да получа различни награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), Славейкова награда (2005), Първа награда "Златен ланец" (2007), Наградата на музея "Башо" в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва и др.
Участвал съм в много пърформанси, като например „Литература в действие" (Performing literature), 2002 г., по проект на Британския съвет, съвместно с британски автори, както и на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия.

Автор и водещ съм на проекта "Поетически трубадурски двубои". Пиша музика и текстове, свирил съм в много рок-групи ("Субдибула", "Тутакси", "Стенли", "Гологан", „Кокарда"), а в момента представям стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст" ( www.latext.eu ).

Членувам в Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

КОРЕННА ПРОМЯНА

Художникът живя
на № 53
и умря
през ‘53-та

беше софиянец
кореняк
сега в дома му има кабинет
на зъболекар от провинцията
специалист
по вадене на корени

ПРАЗНИЧНО ПАЗАРУВАНЕ

Да откраднем ли нещо
заедно -

асонанса на капките кръв
по чадърите
и почти мъжките гласове
на убийците от сергиите

бримките по чорапите
на проститутките от трамвая

махмурлукът
на ватмана

сърцето
на светофара

огледало и гребен
от книжка
с приказки за принцеси
вещици
и млад момък

да откраднем ли
нещо
заедно

да ни хванат
да ни затворят
в клетка
насред площада

да ни пазят паднали
ангели
и съгрешили светци

никога вече да не можем
да избягаме
един от друг

НЕДЕЛЯ

Главата на семейството
ще стане рано
и ще отиде
с най-добрия си приятел
за риба
и чист въздух

тялото ще стане
малко по-късно
ще отвори камерата на хладилника
и ще извади
апетита да се размразява

крайниците ще си спят
колкото искат
навярно ще сънуват
неприлични сънища

душата
в козина или в пера
или пък в златни люспи
ще има много време
за самопознание
но както винаги
няма
да го използва

ВЪПРОС, КОЙТО НИКОГА НЕ СА ВИ ЗАДАВАЛИ, А СТЕ ИСКАЛИ ДА ВИ ЗАДАДАТ

Коя стая предпочитате -

тази
с изгрева

тази
със залеза

или тази
с мен

ЖИВОТ

Имам да правя
толкова много неща
повечето от тях
неприятни

Някой ден трябва
да си платя данъците
някой ден трябва
да отида на зъболекар
някой ден трябва
да й кажа че я обичам
някой ден трябва
да спра цигарите

Някой ден трябва
да започна отначало
някой ден трябва
да бъда щастлив
някой ден трябва
да отида на гробищата
някой ден трябва
да остана там

АКО НОЩТА

Ако нощта пак свърши
внезапно
нали ще ме чакаш на края й
с пръстена от заспало море
върху пръстче от морска пяна
с малко пясък
по кожата толкова малко
че дори светлината
няма да го забележи но аз
ще направя от него
замък

КОГАТО СИ ТРЪГНЕ

Когато си тръгне 
от нея остава 
третото лице

първото и второто 
са някъде другаде 
разхождат се заедно 
тези красиви лица 

особено второто 
всички обичат да му говорят 
тя крие първото 
зад големите си очи 
с дълги мигли 
тя крие първото 
но аз го виждам 
понякога

ето сега

ИСКАМ

Искам
да ми направиш
малък стриптийз

не нямам предвид
да си вържеш косата

първо свали бавно
тази тънка
стрелка на часовника си която препуска
в кръг със секундите

после още по-бавно
свали другата - теглеща
безкрайния наниз минути

и накрая онази
на която тежко висят
неизбежните часове

ето сега
аз ще гледам
голия ти циферблат
и ще си мисля колко е хубаво
че вали

ЩОМ ИСКАШ

Щом искаш тази уличка
с пране репетиращо
последното действие на лебедово езеро
това малко пазарче
близнало църковния двор
тази котка миеща лапички
в сянката на хотела

моля те вземи
и площадчето като носна кърпа
в средата с паметник
на храбрия оловен войник

ХЕПИ ЕНД

Когато погледнах
дълбоко в очите й
видях края
на света

трудно ми беше да го разпозная
там в дъното на тази
ведра светлина
в която нямаше апокалиптични
картини
а кротко се усмихваше
моето лице

СТАРАТА УЧИТЕЛКА ПО ФРЕНСКИ

Сутрин
лицето й е отпуснато -
с кроасанени лунички
и носле а ла Реноар.

Чува - птичките пеят:
ранобудно изящество,
достойно за публиката
в Тюйлери.

През прозореца
влита късче небе -
сякаш купено
от Монмартр.

Само дето в стаята
е малко зимно,
и когато, нахлула в подпетените чехли,
допира чело до премръзналото стъкло,
вместо кубетата на "Сакре кьор"
вижда комина
на крематориума.

НОЩТА МИНАВА

Нощта минава
на високи токчета
и аз я чувам
през отворения си прозорец

знам
вън е топло
и спокойно
плочките на тротоара
са квадратчета от кръстословица
денят ги е попълнил с думи
като амбиция
успех
кариера
власт
пари

останали са само две свободни
в които спят сега
бездомно куче
и клошар

ДУМИ

Както много други
преди мен
написах на мокрия пясък
обичам те
и нарисувах
сърце

Както много други
преди мен
видях как вълните
отнесоха думите
и постепенно
заличиха сърцето

Думите бяха мои
но чие беше
сърцето

НАСЛЕДСТВО

Когато баща ми почина
ми остави в наследство
десетки разрушени
пясъчни замъци

Аз се надявам да бъда
по-добър баща -
когато умра
синът ми ще наследи
моите непокътнати
въздушни кули

ЩАСТЛИВИ ЧИСЛА

Какво можеш да кажеш
на сервитьорката
замаяна от цигарите
от високите токчета
от притеглянето
в очите на клиентите
от кръговрата
на светлината в чашите
какво можеш да й кажеш когато
часът и сметката напълно съвпадат
освен
задръж рестото