Обичам люто
Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на Дилян Еленков
Роден съм на 10 ноември 1978 година в гр. София. Имах прекрасно детство с лета на село. Нямам нищо общо с оперния певец.
Завърших СУ „Св. Климент Охридски", специалност ПОИИ, в момента уча за библиотекар.
Неженен, изпълнител и автор на текстове и музика в група „КАКА СЯРА".
Като бивш продавач на хот-дог обичам люто.
Непрактикуващ учител по рисуване.
Пиша поезия, проза, сценарии.
Публикувам текстове във в. „Капитал лайт", „Литературен клуб", „Кръстопът", „Литернет", в. „Преса", сп .„Антимовски хан" и др.
През 2011 г. излезе първата ми стихосбирка „Ципове, копчета, дни" (Арс).
Имам котка. Неопределил се по отношение на вярата.
* * *
неузрели за смях
презрели
за усмивка.
зъбите
копнеят за други.
вечер
подготвят сутрешната
молитва.
* * *
губя я губя я губя я губя
ги всичките.
може би наистина боли,
може би те никога не са били.
седя и гледам двата
пръстена - единия с оникс,
другия от рижавата
девойка, която
беше.
* * *
мисля, че
знам
как се движа под
теб, под
твоите тъкани
под
мислите ти -
как да продължа
над
себе си.
* * *
светло е
още свети навън -
моите фисури, карциноми
свистящият им звук
ме гъделичкат и
скубя трева с ръцете си.
с уста обирам пръстта от корените
на стръкчетата.
* * *
пред мен са
и зад теб
кървавите дири
твоите капки
които те преследват
които
проследявам
и се свивам
в очакване
на топлината ти.
* * *
кажи
ми нещо успокоително
успокой
ме разтвори валерианата
в тъканта
натрий глог в рамената си и
лактите
колената ми с мента
ламинирай;
преглътни ме
и ми позволи да преглъщам.
* * *
всичко,
което си била, всичко, което си,
е в очите - те блестят, блестят и
кръвта няма нищо общо;
не искам да те разочаровам, аз
не съм тук за това -
не искам да поставям короната си
върху тъга и самота;
около тях е, което
те правят дните, което те правят
нощите.
и то расте, то расте, то расте;
не можеш да скриеш
болката в дъха си - защото
знам, знам
как плачеш, всичката ти, прегърбена
под завивките, прегърбена под
кожата на детето,
мълчащо в теб.
* * *
когато облъхне - а то
ще облъхне -
нас, вие
и вас
ще държим на себе си,
себе си ще държим;
ще се държим
един друг.
ала твърде късно.
* * *
нещастието
има плът - плътта, която не
докосваш, докато тя
загние и те обвие в мършата си,
докато
нейните конвулсии прорежат
диафрагмата ти, докато
не сложиш глава
върху потния й гръб.
* * *
пролет е и ние още не се познаваме
още не сме се свенили
още не сме говорили шептяли
не сме ходили на кино
в парка по улиците у дома
който не сме създали
деца които не сме кръстили
още не сме откривали себе си
не сме пътували пристигали
някъде не сме се губили
не сме се събуждали заедно
или единият преди другия
още не сме се държали за ръце
потяли под завивките
още не сме се карали и ти
още не си ме напуснала
пролет е и ние още не се познаваме
миенето на зъби е рискована работа
това да си измиеш зъбите
е рискована работа - толкова колкото
да имаш силата
да видиш душата си на длан
по рекламите го изкарват обезпокоително но
истината е че единственото
в което вярваш и се кълнеш
истински
е кръвта която плюеш сутрин:
тази прокълната червена пяна
това намигащо чудовище
този осезаем момент във времето
в който всичко друго е без значение
* * *
1.
въвеждащ ред
смешен ред
смешен ред
смешен ред
смешен ред в който се загатва за трагичност
трагичен ред
трагичен ред
разумен ред
2.
повтаря се въвеждащия ред
трагичен ред
трагичен ред
трагичен ред
ред в който се загатва за комичност
смешен ред
смешен ред
разумен финал оставящ място за размисъл
