От София до Рим

Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на Радост-Лилия Рачева

Аз съм Радост-Лилия Рачева - историк, кинорежисьор, журналист. Моите градове са София и Рим. Обичам да пътувам из България, Европа и по света. От ученическите си години публикувам в периодичния печат есета на историческа тема, репортажи, интервюта и пътеписи. Членувам в Съюза на българските филмови дейци, Дамския литературен салон „Евгения Марс" и Българския хайку съюз. На доста почтена възраст започнах да пиша в поетичната форма хайку. Аз съм българка и не се придържам към класическия японски израз. Моите тристишия са преживени мигове и трепети, моментни пориви, впечатления, усещания, откоровения и прозрения. Те ми донесоха отличие за хайку от Международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията", 2009 г., както и две Европейски награди за поезия от Лече, Италия, 2010 и 2012 г. Мои хайку са поместени в антологиите на българското, европейското и световно хайку „Дъждовни семена", „Цветето", „Пътят", „Огледала", „Мълчание в зелено" и „Градът", алманасите на ДЛС „Евгения Марс" „Капчуци на надеждата", литературното списание „Ирин Пирин", вестници и др. Превеждани са на английски, македонски, френски и италиански. Вярвам, че моите малки стихчета ще достигнат до читателя и ще докоснат за добро душата му.

Трепна езерото
крачка на водно конче
в летния залез

Отличие от конкурса
„Мелнишки вечери на поезията", 2009 г.

ИТАЛИАНСКИ ТРИПТИХ
/Европейска награда за поезия от Лече, Италия, 2010 г./

Завинаги
вречена на водата.
Венеция.

Велики сенки,
зазидани навеки
във Флоренция
Римски фонтани.
В тях се оглежда
Вечността.

РИМСКА МОЗАЙКА
/Европейска награда за поезия, Лече, Италия, 1912 г./

Лениви води
влачат сребърно слънце
Заник над Тибър.

Сякаш дантела
от стара слонова кост.
Колизеумът

В пурпур се дави
залезът на слънцето.
Аква Паола.
Мъдра тишина
сред многоезична глъч
Виа Маргута.

Натрапчиво бял
разпъва на кръст.
Виториано.

На Вечния град
ненаситно подвластни
очи човешки.

РИМСКИ ФОНТАНИ

/Хайбун/

Ромонът им оглася Рим. Те са навсякъде - едни от най-живописните кътчета на големия град. Разпръскват прохлада в знойното лято. Навяват уют в зимната студенина. Край тях животът кипи денем и нощем, делник и празник. Те са любими места за срещи и отмора на римляни и туристи, за чашка ароматно „късо" италианско кафе, за гонитбата на малките палавници, за целувката на влюбените... Слънчеви и лунни лъчи отразяват във Фонтана ди Треви монетите от цял свят, хвърлени с едничкия лелеян копнеж на хората отново един ден да се върнат във Вечния град...
Композиторът Оторино Респеги е записал песента им в прочутата симфонична поема „Римски фонтан".
Римски фонтани.
В тях се оглежда
Вечността.

МЕЛНИШКО ТАЙНСТВО

ненагледие
целунато от Бога
Мелник
мелнишко тайнство
сбира земя и небе
в любовно вино

Мелник, октомври 2008 г.

И ОТНОВО ИТАЛИАНСКИ ИМПРЕСИИ

на нощно бдение
в Пантеона
и звезди

без портокалови слънца
само с дъх на кафе
Виа Джулиа

безбройни звезди
пленнички на нощта
във Венеция

залезът
разпнат на кръст
над лагуната

ТРЕПЕТИ

сам мъж
сама жена
в свят за двама

лунна пътека
в свечерени дървета
стряха за любов

две тела в едно
под лунно наметало
обич грях няма

в плода утробен
молитвата
на двама

той и тя
горчиво кафе
сладки приказки
ОТКРОВЕНИЯ

протягам ръка
докосвам огъня
не усещам Бог

намирам те
и в твоето
отсъствие

горчиво вино
никога не се вричам
просто обичам

остави
пътечка към себе си
и за врага си

с Божия ръка
в багрите на есента
следвам себе си

ДОКОСВАНИЯ

навред
усмихнато мушкато
спомен за Струга

достолепие
в плен на камък и вода
Дубровник

букет суха лавандула
провансалско лято
в зимната стая

черни орхидеи
дяволска цигулка
Паганини

вода и сянка
в жадно море от пясък
надежда за живот

малка мушица
вечността надживяла
в късче кехлибар

СТЪПКИ В ЗАЛЕЗА

мигновение
в лъчистия взрив
на глухарче

облаци сеят
дъждовни капки
в душата

трепна водата
последен полет
на отронен лист

чаши с лудо вино
в мълчание пием
есенни багри

тежък стар алтън
отброява дните ни
луната горе

денят си тръгва
повлякъл след себе си
годините

ПОРИВИ

ръце протяга
над зейналата пропаст
мостът съборен

разтворен прозорец
улицата
вън и вътре

ЛУННИ ПОВЕИ

луната скочи
с главата надолу
улови я морето

в отмаляла нощ
звезди ръмят в морето
шепот на вълни

новата луна
сребро върху среброто
качва небето

морна целувка
докосва тъмнината
с мирис на жасмин

прошумоляват
натежалите жита
светулки в мрака

светулки пръскат
в лавандулови поля
лилави искри

лъч от залеза
сбира в мидени черупки
капки светлина

денят
морен от събития
догаря в нощта

прокрадва се
първият лъч на деня
в ръба на нощта

ПРОЗРЕНИЯ

вятърът
високо в планината
Боже дихание

в лунна жарава
нестинари сгодяват
огъня с песен

напукана пръст
жадна земята
за Божа ласка

от Бога дарена
любов необяснима
от Бога взета

небеса
нито място
нито време

На Валя Балканска
орисани
в прастари времена
сянка не се прескача

На Йоско Сърчаджиев
между
раждането и смъртта
кръстът човешки

Рождество
тридесет и три стъпки
до Разпятие.

бели гълъби
душите на мъртвите
бродят по света

ПРЪСКИ ОТ БАГРИ

кокиче в снега
разпукващият се миг
на пролетта

в янтарна чашка
снежни сълзи събира
ран минзухар

свещи в полето
не се топят, не гаснат
минзухарите

ветрец разнася
меднонежен аромат
жужат пчели

знойни невени
оранжево в зелено
слънца за двама

презрели дюли
кандила в шумата
тръпчива нега

слънце прогаря
ръждиви хризантеми
циганско лято
трева косена
душата й излита
с мирис на младост

в безлунието
щурец опъва струни
пеят тревите

духна вятърът
разпали жаравата
угаси свещта

изворна вода
утолява жаждата
самата жадна

морски глъбини
тишина
пълна с живот

с крилата чайки
пишат върху небето
писмо на вятъра

кървяща роза
от любов и омраза
време разпътно