Магията на думите

Клуб Вдъхновени представя творчеството на Никола Апостолов от София

Казвам се Никола АПОСТОЛОВ и съм машинен инженер,доктор на техническите науки.Пред прага съм на 70-та си годишнина и нищо вече не ме учудва.Пенсионер съм,но още работя и навярно се досещате защо.Роден съм в с.Драчево,на 25 км. от
Бургас-моят град на ученическите и младежки години.От 1977 год. живея и работя в гр.София- градът на зрелия ми живот.

Освен рисуването,единствено любимо занимание ми остана поезията. Започнах да пиша още от 1963 год., когато изпратих първото си стихотворение в тогавашния в. „Народна младеж".Разбира се,стихотворението не беше публикувано, но за моя най-голяма радост получих лично писмо от тогавашния литературен консултант на вестника поета Дамян Дамянов-вечна му памет.От него тогава получих първите съвети как да се пише поезия.Това писмо и до днес го пазя в архива, като реликва.

Прекланям се пред магията на думите, изразяващи вътрешните чувства и настрое- ния.И до днес аз се просълзявам, когато прочета едно прекрасно написано стихотворе- ние.Пиша в литературните сайтове „ХуЛите" и „Stihove bg" под псевдонима „apostola"
и в „Откровения" под псевдонима „koli4a".

Имам добра жена,син и дъщеря.И най-голямата ми радост- внучка на осем години, която подозирам, че има дарбата да пише и рисува.

ДЪЖДОВЕН ПЛАЧ

Намусен облак се разплака
и цялото небе е във сълзи.
Изнизано от върбалака
и времето през локвите пълзи.

Замита всъщност то следите
на всяка нощна капка от дъжда.
След плач олеква ми в гърдите,
но лепнат ми очите от ръжда.

След дъжд нощта ми е сълзлива.
Сънят на покрива тогаз лежи.
А утрото със нежност дива
над мокри облаци сега кръжи.

СТАРО ДЪРВО

Вече съм старо дърво.
Всички клони изсъхват.
Няма листа.За какво?
Всичките връзки пресъхват.

Птици не правят гнезда.
Няма във сянка прохлада.
В клони не ляга звезда.
Старо дърво без наслада.

Слънцето цепи кората.
Мълния клони убива.
Мястото му не е в гората...
Само за огрев го бива.

ЖЕЛАНИЕ

Ах, как желая да се върна
назад в годините добри!
Към детството да се обърна
преди косата да сребри.
Звъни отминала камбана
и този звук потъва в мен.
Началото си да подхвана
от детското на своя ден.

СЛАДКА РАДОСТ

Отеква
зов чудесен
във
моето сърце:
една
вечерна песен
от
родното селце!

БЪЛГАРИО, МОЯ

Ти си днеска моя болка,
но и моят елексир.
Ти сега си шум разхвърлен,
но и музика в ефир.

Ти ми беше светла гордост,
днес си вече моят срам.
Днеска ти си мойта морга,
но и святият ми храм.

Но каквото и да става
ти оставаш моят дом:
чак от Петричко до Русе,
от Бургаско...та до Лом.

Хубаво или за лошо,
с теб съдбата ни събра.
И без мъка,и без радост
аз във тебе ще умра!

РОДИЛНА НОЩ

Сладникав полъх.Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.

Луна изгрява.В пазвата-с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.

И сянка дълга.Ляга във пръстта.
Целувка лунна-тръпне в мен страстта.

Нощта е златна.Пълна с грехове.
Във тях се раждат мойте стихове.

НОЩ НАД СЕЛО

Светулки със огън рисуват
зиг-заги в прохладния мрак.
Щурците в полето пируват
и лудо надсвирват се пак.

И,скрита,луната тъгува
зад облаци черни в нощта
и в мъката тя се сбогува
с горящия пламък в свещта.

И старо кандило на двора
блести,като път надалеч.
Край него събрали се хора
и чува се тяхната реч.

Че всичко сега си отива
със всеки човек и със род.
А селото вече загива
и няма във него живот...

НА СЪН И НА ЯВЕ

Сънувах,че си цвете,
но не те откъснах.
Сънувах, че си слънце,
но не те докоснах.
Сънувах, че те гоня,
но не те настигнах.

Събудих се и гледам:
спиш до мене, мила!
Сега ще те погледам,
за да ми дойде сила.

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

До болка чисто е небето.
И няма облак,нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.

Денят потъна в мойте вени.
Сърцето ритъм ускори.
С невидими звезди-засмени,
просторът днес ме покори.

И в мене дързост се надигна
да литна в тези небеса.
Луната зад перде намигна
зарадвана от чудеса.

Изпратих горе мисълта си,
а аз останах тука тих.
Видях тогава пепелта си
и в нея себе си открих...

ВРЪЩАНЕ КЪМ МЛАДОСТТА

Във мислите си пак се връщам
в Бургас-при синьото море.
И тихия му бряг прегръщам,
а то навътре ме зове.
Със лодка в него да навляза
и риба да си наловя.
На слука слънце ме беляза-
късмета си да уловя.

И златна рибка, ако хвана,
ще й поискам млад да стана.

МИРИС НА ЕСЕН

Отива си лятото.Отива!
Изстиват на светилото лъчите.
Със морски тен надеждата застива
на плажовата ивица в очите.

Септември ни докосва по лицата
с целувките на Август нажежени.
Пулсират бавноритъмни сърцата
и свиват изтънелите ни вени.

Припламват Октомврийските огньове
и носят миризмата на Ноември.
Преживят остарелите волове
и чакат коледарския Декември.

И пука се на кестена кората-
подготвя се за кестенова скара.
Във жълто боядисана,зората
стоварва есента на Сточна гара.

Обрулени листенца по земята
рисуват неочаквани дипляни.
Настърхналият вятър ги подмята
към дните безвъзвратно разпиляни.

СВЕТЪТ СЕ РАЖДА ОТ ЛЮБОВ

Угасват старите звезди
и нови пак се появяват.
Така над старите бразди
все нови пак се наслояват.

А този свят и стар,и нов
между звездите все се рее.
Той се ражда от любов
и с нея всеки ден живее.

Любовите на тоя свят
досущ са равни на звездите.
Умират и изгряват в цвят
и не познават те юздите.

Светът изгаря във любов.
От огън новата се ражда.
И там на хоризонта нов
гласче на бебе се обажда.

ЕСКИЗ В ЗЕЛЕНО

Денят ми се събува бос
и си отива по терлици.
А във върбата черен кос
плете зелените илици.

Намусен облакът над мен
върти се,сякаш е сираче.
Тъгува той за този ден...
Решил е даже да поплаче.

И падат капките-сълзи
в снага на близката топола.
По нея залезът пълзи
и сякаш я опипва гола.

Листата пък се смеят с глас
от гъдела на живи капки.
И този шум достига в нас
на дребни и зелени хапки.

А през отворено стъкло
навлиза пролет споделена.
И до девето потекло
душата ми ще е зелена!

ОПТИМИЗЪМ

В живота хвърлям свойте мрежи
късмета пръснат да ловя.
Че от разбитите копнежи
душата вече овдувя.

Залостена ми е вратата
и все към нея няма път.
Разбити нейде по тревата,
на групи чувствата ми спят.

Късмета ще сглобя нацяло
отново пак-парче с парче.
Ще сложа новото начало
на мойто любещо сърце.

И път отново ще отворя
към мойта жизнена врата.
И чудо с ч увствата ще сторя
за следващите сто лета.