Вратата на смирението
Това са стихове от най-новата книга „Вратата на смирението" на поета Георги Драмбозов. Той е роден в град Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика на професионалното образование в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на професионална гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град. През 1990 г. е председател на първото българско читалище в Свищов, откъдето е избран в ръководството на Съюза на народните читалища. Автор е на 14 стихосбирки с богато емоционално съдържание и разнообразие на теми, сюжети и мотиви, сред които „Два въглена от музика и стих" (2006), „Реката на забравата", „Кръстопът на музите", „Безлюбие", на два художествено-документални филма, както и на театралните постановки „Новият храм" и „Шоу за приятели". Негови стихове са превеждани на руски, украински, унгарски и македонски. Носител е на редица литературни награди, включително и на приза „Златно дунавско перо" от конкурса „Свищовски лозници". Член е на Съюза на българските писатели (от 1994 г.) и Съюза на българските журналисти. Активно сътрудничи на в-к „Кураж". Издава литературен алманах за творци инвалиди „Звезда вечерница". Редактор е на обществени начала в сп. „Читалище". Секретар на Съюза на народните читалища.
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА
Пишат по „американски" всичките ми внуци днес -
само думи чуждестрански сричам на имейл адрес...
Няма вече Змей Горянин, непознат - Елин Пелин:
Мани го Ян Бибиян ти!...Хари Потър е един!
Ни „Момата неродена", ни дори „Ну, погоди" -
детските очички гледат силиконови гърди.
Няма Рада, ни Огнянов, само турски сериал,
music idol е Ивана, Слави - мярка за морал.
Даже родната история „Славно болгарска" била,
а Екатерина Втора е славянофилка зла...
Диалектика бе, братя, внучета на Аспарух -
wind of change, бе, wind of change, бе! -
ни материя, ни дух!
ГРОТЕСКА
Страшно и зловещо, и хумористично -
Хелоуин по келтски, Кобе в японски род:
българи множат се,
мразят се,
обичат се -
сто години в преходен „кратък" период...
Странно, фантастично, даже уродливо
зачеват средна класа двете класи днес -
първото натрупване го наричат диво,
второто е висша форма на прогрес.
Левчето народно не се крие вкъщи -
и СИК се прави с него, и ВИС, и „Мулти груп"...
Който вземе куфарче, а пък спре да връща,
той е непослушен, той е вече труп.
Сухите режими, сто войни тъдява -
кой в тях букета гушнал, кой в тях пари спестил? -
Ние сме родени всичко да възпяваме
в ямба петостъпен или пък в дактил.
Ние сме Поети, не искаме награда,
ни бонусче от борда, ни титла на масон,
но както беше с Вазова! -
враг ако нападне,
всички пак ще плачат под нашия балкон.
МОНОЛОГ НА МЕНЕЛАЙ
Аз тридесет и пет столетия проспах,
днес искам на мира да съм гарант.
Ела! - ще те посрещна без пердах
и съм измислил мирен вариант...
Разбрах, Елена, Парис много е страхлив
и няма пак да пращам дървен кон,
макар че според Омир съм ревнив
и длъжен да мъстя по стар закон.
Ела сама! - кой смее да те укори,
че и да жертва толкова войска?
И брат ми Агамемнон се смири,
и запиля се някъде Аякс.
Ела сама! - падни на колене пред мен,
за да ми върнеш мъжкия престиж,
а после ще те водя всеки ден,
но не до пуста Троя, до Париж.
Ела сама! - така светът ще ти прости
и всяка жълта преса ще признай,
че просто малка блудница си ти,
но случи с благороден Менелай.
ПРИНОС КЪМ ПОПФОЛКА
На маестро Кабакчиев
Интродукция:
Седем пъти цъфнаха овошките,
седем пъти пяха и кокошките.
Седем пъти прекопах градината,
седем пъти свирих с окарината...
Кода:
Седем пъти съм признал греха си -
седем пъти ме кълнеш в съня си.
Седем пъти, Господ да ме пази! -
седем пъти само спах с онази.
Седем пъти молих да забравиш,
седем пъти черна клетва правиш.
Седем пъти се заклех пред Бога! -
седем пъти, повече не мога...
Финал:
Седем пъти свинката праси,
но не си до мене ти, не си!...
ПАРТИЯ „ОРЛОВ МОСТ"
Мутрократос, партократос...
Аз излизам на протест!-
Трите вещици ме грабят:
Парно, Н2О и ЧЕЗ.
Утре мутри ще ме яхнат,
парийки ще ме зоват...
Много блянове изтляха
по житейския ми път.
Аз - отличник на Европа,
гражданин обикновен -
все на чужди двери хлопам,
а ми викат „Суверен".
Суверен, я! - син на Бога,
бедно братче на Христос
и ще поведа народа
с партията „Орлов мост"!
ГОРЧИВКА
Любима, в моя град, на хълм Горчивка,
се ражда гроздето от френски Совиньон -
Дьо Ламартин отряда спрял - Почивка! -
и пръчка боднал на самия склон.
И две столетия бълбука вино -
за Лепорело има, и за Дон Жуан:
Кобилке, бягай, аз ще те настигна! -
почти цитирам ти Омар Хаям...
Любима моя, тук дъхът ми спира -
след първа кана в мен Омар Хаям лудей...
След втора кана ред е да „умираш",
но аз съм Рицар милостив:
Живей!
ACWA NUDA
Йордану Попову
Гола вода - acwa nuda, европейски парламент...
Българино, ти си влюбен, пълен с евросантимент.
Утре сутринта гласувай - уж по съвест, няма как,
бачкай, трай си и не псувай - за сто евро на калпак!
Зли орисници те търсят -
Парно, Ел и В и К -
втренчили се в джоба скъсан и протегнали ръка.
Викаш Демос, викаш Кратос, но заемаш „равен старт":
бедният - по-беден, братко,
богаташът - по-богат.
С твоята наивност клета ти пробутват всеки час
чиста съвест от ченгета и любов от педераст...
Аква нуда, не разбра ли?...
Пак си беден евробрат -
най-висок по идеали и най-нисък по стандарт!
Ю П И
То се връща като някой Цезар,
с Беемве се връща, не с Москвич!...
На визитката му е извезано:
Ю П И - млад и образован пич.
То не ходи по Москва да учи,
ни в АОНСУ, да го пази Бог!...
Ще ни предаде за всеки случай
капиталистически урок.
То с корупция ще се разправи
и със всеки алчен пенсионер!...
Прост народ, но няма да забрави
свойто финансистче и банкер.
То се връща да поминистерства,
да се жертва то за нас, уви!...
После пак народът да мизерства
и керванът пак да си върви.
ЛУННА ИНВЕСТИЦИЯ
Ще си купя парченце луна от Луната -
инвестирам за внуците бъдни след мен...
Точно толкоз ще вложа, една е цената -
тъй както за декар земя наследен.
Ще си купя парченце луна от Луната -
моят внук да дълбае там лунната гръд...
Тя, Луната, е скрила Телеца от злато
и внукът ще тръгне с лопата на път.
Ще си купя парченце луна от Луната -
тя, жената, какво ли до днес не прости?...
Нека внукът ми там барем стане богат и
проклетото парно тук да ми плати!
ДЕМОКРАТИ
Идат нови демократи,
към пари и власт забързани.
Първо - Гуно Адвокатина...
После - Данко Хаирсъзина.
МОНОЛОГ НА ПУШАЧА
В света на непушачите невинни
виновен съм! - заклет Пушач съм аз...
Погаврихте се просто с никотина
и смачкахте ме ядно като фас.
Сега не мога даже да изпуша
и за мира световен две лули,
пръст ще размахат десетина души:
- Не спазвате законите, законите, нали?...
Сега сто удара с камшик на голо
ми готвите, защото бълвам дим,
по стълбовете, със глава надолу,
навярно ще ме бесите?... Амин!
Накрая, щом от мен се отървете,
каква дискриминация до смърт! -
дано в тунела чер да ви просветне
и нов Мойсей да ви посочи път...
Все пак, ако се видим в Рая, голи,
в градини райски и на теферич -
с цигари райски, тоест, с бандероли,
ще ви почерпя... Просто, аз съм пич!
ЩАСТЛИВЦИТЕ И БАЙ ГАНЬО
... Ред е било на пройдоха,
а пък се случил Поет...
Димитър Арабаджиев
Щастливци с обич осмиват Бай Ганя,
а той им отвръща в сърцето с куршум -
падат Щастливците, без да се кланят,
без поза, без медиен шум...
Угасват щастливците - свещи невинни,
а Ганьо им пише надгробни слова:
- Имахме български гении ние,
Човеци добри, при това...
Добрите Щастливци, добрите Човеци!...
Бай Ганьо Балкански е жив и след тях,
той пак е на власт и властта му е вечна,
обръгнал на укор и смях.
Бай Ганьо прекрачва във всяка епоха,
той съди, той властва, той стреля наред...
По-рядко улучва крадец и пройдоха,
по-често улучва... Поет.