Стръмна любов

Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Десислава Наумова от Шумен

Признавам, че когато става дума за мен, ми е малко трудно да пиша, но затова стиховете ми разкриват това, което съм... До момента имам една издадена стихосбирка - "Усещане". Пиша от дете и поезията е моята връзка към всичко онова, което не можем да докоснем с ръце, към всичко, до което се стига само с душа и сърце. Вярвам в доброто и чудесата. Дълбоко уважавам изкуството - изкуството да твориш чудеса.
Понякога залитам към стръмното и се хвърлям с главата надолу, като се надявам да полетя, и след няколко неуспешни опита вече знам какво е чувството и да летиш. Имам малко приятели, но истински. Благодарна съм на всички, които ме обичат и подкрепят.
Смело мога да кажа, че единствено любовта ме прави такава, каквато съм! Свободна... Отворена към света и неговите тайни. Намирам щастието във всичко онова, което на пръв поглед изглежда малко, а всъщност е огромно. И какво му е нужно на човек - здраве, добри приятели, мека постеля, къшей хляб, вяра, топлина в душата и обич в сърцето... И просто да бъдем добри!

*** 
Сърцето ми е пълно с любов,
душата ми е жадна за приключения.
Аз имам своя тих благослов -
за щастие съм родена.
Очите ми са пълни с надежди,
ръцете ми със звезди.
Вярвам в доброто и хората,
и в свойте мечти.
Не живея в страната на чудесата,
ала Животът ми цяло чудо е.
Как трудно се живее с мен попитай мама,
а аз ще ти направя меденки.
И с обич ще те закича, и с истини,
и с късмет от глава до пети,
и с много усмивки в реверите...
Където и да идеш,
да ме носиш със себе си.

Ах, мило мое момче...
( На сина ми )

Ах, мило мое момче...,
как от беда да те предпазя?
Себе си не можах да спася
и все в локвите газя.
Как вечно щастие да ти обещая?
(Няма вечни неща.)
Всичко се топи много бързо
и отмалява бледен света.

Как да те науча да разпознаваш лъжата?
След, като мен ме лъжат в очите.
Как да ти кажа, че обичайки болка няма?
Има и тя е в гърдите.
Ала е хубаво, много е хубаво,
да живееш, дишаш, мечтаеш.
И само заради слънцето в очите си струва,
всички тайни на този свят да узнаеш...

Не знаеш ли...

Не знаеш ли...?
Понякога боли!
Понякога е тъжна всяка песен.
Падат от небето понякога звезди
и косите ти окичват..., за да светят.

Не знаеш ли...?
Светът е изморен от свойте рани.
Но винаги във щастие осъмва.
И пътят е безкраен, без знаци,
с една надежда, за да съществува.

Не знаеш ли...?
Началото е свързано със края.
Всеки залез пък със изгрев нов.
А на сърцето му е нужно много малко,
само шепичка любов.

Трудни пътища

Все пътища трудни аз си избирам,
най високите планини.
И реки най- дълбоки все да премина,
там, дето най- ще боли.

Изниквам все в пусти места,
а в себе си нося кътче от Рая.
Все по камънаци вървя,
а душата ми не е желязна...

Ръцете ми нежност не виждали,
все се катеря по стръмното.
Все летя в дъждовно време,
а може би аз съм бурята...

Така и не зная къде съм,
(май все там съм, където не трябва).
А ти, моя утехо, ти знаеш,
че всичко, всичко си заслужава...

*** 
Да бъда до тебе все неизвестна.
Без минало, без мечти, без надежди.
Да бъда онази всеопрощаваща всичко
и всички лъжи да нареждам по мярка в душата си.
Да бъда и ангел, и дявол...
Светица и грешница!
Да бъда вечно усмихната, непрестанно.
Да бъда огън - до болка гореща.
Онази, чакаща любовта ти, измамнико!
(Прости ми, не мога!)
Да бъда изгрев и залез,
и тука и там.
През ада да мина за тебе!
(Господи, колко ли още не знам,
ще издържи сърцето ми...)
Да бъда, да бъда, да бъда...
Все себе си и толкова твоя.
И седнала на ръба на душата ти,
отведнъж ще скоча и няма да моля...,
за Спасение.

***
Когато се завръща вятъра от буря,
той знае, че отново го очаквам,
притихнала от много случвания,
с компания- самотност.
В една неподредена стая,
всичките послания изписах.
Вярвам още в приказки за любовта,
обречена съм на наивност...
Така до днес не се опомних,
все същата съм- романтична.
И вятъра дори го знае,
затова не спря да ме обича...

Не ме мисли...

Не ме мисли - аз имам всичко,
едно небе и хиляди звезди.
Дъжд, в който понякога да скривам,
своите сълзи.
Една Луна, която да ми свети,
една Земя по- истинска от теб.
Цветя, в които да намирам себе си
и сянката на един самотен силует.
Едно сърце, което да обича,
една душа, с която да летя.

Не ме мисли- аз имам Себе си
и значи имам всичко на света!

Скъпо струва всеки миг...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
Особено, когато то е пропиляно...,
изгубеното време най- боли.

И секундите отминали не се завръщат,
и паметно в пространството зад теб мълчат.
Отмерва своя ход Вселената
и минутите от собствения ти Живот...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
По- дълги дните си не можем да направим,
нека ги направим по- добри!