Реклама
https://www.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/2513288 www.bgdnes.bg

Пораснали деца

Клуб "Вдъхновени" представя творчеството на Пепа Страшимирова от Луковит

Родена съм и живея в малък и красив град в полите на предбалкана. Разположен е на бреговете на също толкова красива река, красива и благодатна - Луковит. Градче на моето детство, младост и зрялост. Златна Панега, река на моето вдъхновение и пречистваща сила. Името ми е Пепа Страшимирова, обичам поезията най-много обичам децата. Много от моите стихчета са посветени на тези малки дяволи, в които се оглеждат моите очи и лудории. Децата, които ми напомнят отново да погледна слънцето, звездите. Децата, които ме карат да се радвам на дъгата изгряла след дъжд. Нека да бъдем деца вече пораснали, поумнели, но дълбоко в себе си щури по детски и живи. С любов!

 

ПРОЛЕТ

Звън се чува от капчук
пролетта дошла е тук,
долетяла със южняка
да събуди кукуряка,
на кокичето надяна
снежно беличка премяна.
До поточето игриво
спря се, в бистрите води
тя лицето си изми,
трепна гиздава снага
в буен танц се завъртя
и прогони вдън гори
зимни ледени мъгли.
А от синьото небе
слънчо с топъл лъч зове
птици, клони и цветя
да прегърнат пролетта.

Реклама

ЕСЕН

Есен пъстролиста
из гората шета.
Шарени мъниста
ниже по дървета.
По небето мята
облачета бели,
сръчно ги събира
в пухени къдели.
И с тъга изпраща
птичите ята,
дълъг път поели
там, де пролетта
цветни клони сплита
в буйните коси
и засмяна тръпне
пак да полети.

ЛЯТО

Чудно босоного лято
скита в ширните поля
стиска шепичка от злато
гали пъстрите цветя.
Потопи във ручей бистър
уморените нозе
и посипа над тревата
бисер с нежните ръце.
Грабна четка и палитра
от дъгата цвят събра
и обагри вред простора
със омайна красота.
Мое лято златокосо,
в спомените ми върни
онова момиче босо
с китка цвете в коси.

ЗИМА

Тихо, тихо през нощта
зимата е пак дошла
и покрила е навред
със кристалчета от лед.
На прозорчетата малки
нарисува чудни шарки,
а над ширните поля
топъл шал наметна тя.
Забърборено поточе
сънно под леда клокочи
и в голямата гора
легна зимна тишина.

ОБЛАЧЕ

Облаче крилато, облаче хвъркато,
по небето плуваш, със звезди лудуваш
и на месечинка вярна си дружинка,
по пътеки бели цяла нощ поели.
Сутрин със зората бягаш в планината.
За цветята чудни, пъстри-ранобудни,
златна си росица - сребърна водица.

КАЛИНКА

Тръгнала Калинка -
с пъстра пелеринка,
из поляни чудни
с билки ранобудни.
Облаче пернато,
весело, бухлато
гледало с насмешка
новата й дрешка.
Стиснало очички,
плеснало ръчички;
ситен дъжд наплиска
малката Калинка -
с пъстра пелеринка.

Реклама

ПРИСПИВНА

Слънчо си облече
шарена пижама,
бързо надалече
скри се зад Балкана.

Вечерта немирно
духна във полето,
рой светулки вдигна
нейде в небето.

Грейнаха звездички
с бисерни очички
и заспаха сладко
птички и тревички.

Месец отърколи
весела главица,
през прозорци гледа
спящите дечица.

И във тъмнината
мъничко щурче
песничка припява
с тъничко гласче.

ВРАБЧОВА ДРУЖИНА

Сбра се врабчова дружина
в зеленчукова градина
и започна разправия,
па се вдигна олелия -
там, из къдравите зелки,
до малини-червенелки
с морковите най-отпред -
наредени ред по ред...
Де ги зърна Котаракът,
па засука той мустака,
бързо в зелките се скри
и наостри там уши,
погна врабчовата чета
разлетяха се врабчета
и от тяхната дружина
в миг остана перушина.

ИГРА

Полетяла Светулчица сложила качулчица,
с фенерче в ръчичка да не е самичка,
при Калинка шарена с рокличка алена,
при малките Пчелици обули си терлици.
Песнички да пеят, в поля да лудеят,
че лято е вече и Слънчо напече.
А щом свечерее и месец огрее
Светулчица с качулчица, запалила фенерчето,
литнала при звездиците да си види сестриците.
И заспали Пчелиците, събули терлиците
сгушила се Калинка, под зряла къпинка.

СНЕЖИНКА

Снощи малката Снежинка
си наметна пелеринка,
цяла с блясък засия,
в облачето скри се тя
и зачака до зори
Вятърко да долети,
яхнал сребърни коне,
нежно да я отведе,
да прегърне тя земята
и да стопли във нивята
малките житца, заспали
сладък сън във зимни хали.


УТРО

Тихо сипна се зората,
Слънчо озари в позлата
цялата поляна в миг
се обагри с пъстър лик.
Ококориха очички
тънколистите тревички,
минзухар главица свежда
и в росата се оглежда,
плахо, плахо от шубрака
весел гледа кукурякът
как засмяното кокиче
с паяжинка се закичи,
и със своята вярна дружка
мъничката теменужка
с вятърко лудуват пак
от зори до късен мрак.

ВРАБЧОВИ НЕВОЛИ

Врабчо рошав и сърдит
рано станал неумит
вдигна врява под стрехата
и си търси сам белята.
Кой зрънцата изкълва
от закуската добра?
Ето крие се в шубрака
шарена, крадлива сврака.
Долетяла сутринта
на трапезата добра,
бързичко се завъртя
и зрънцата изкълва.
Бягай ти врабче сърдито,
че писана от тавана
точи острите зъби
иска теб да улови.

ЗВЕЗДИЦА

Звездице, звездице,
със златна косице,
изгрей на небето,
да те погледне детето -
и малки ръчици
към тебе простряло,
и сребърен месечко
ясен видяло...
Във везана люлка
люлее го мама,
във свойта прегръдка
и обич голяма!

НА МАМА - РОЖДЕН ДЕН

Днес е чуден ден за мен
мама има ден рожден,
но с какво да я даря
от сърце да й благодаря?!
За усмивката добра
да откъсна ли звезда?
На любящите очи
аз от слънцето лъчи
с обич ще й поднеса
да я топлят във нощта.
И на ласкавите длани
с толкова любов огряни
като птици в тежък ден
неотлъчно са до мен.
Мила майчице добра,
свеждам своята глава
и с целувка лъчезарна
те дарявам с обич вярна.

СЕВЕРНЯК

Духна силен Северняк
облаци довея пак,
заигра се с голи клони
из полето трън подгони
поогледа се и рече:
- „Трябва сняг да има вече!"
Стрелна се в небето сиво,
дръпна облаче свадливо,
завъртя го с бесен бяг
и посипа пухкав сняг,
запокити го в гората,
завъртя го над селата,
а пък за децата малките
лъсна хубаво пързалките
и подгони тръни пак
тоя дявол Северняк.

НЕСБЪДНАТА МЕЧТА

Целуна ме утрото слънце закичи
в косите ми живи цветя
и хуквам след вятъра палав да гоня
несбъдната моя мечта.
Откъсвам от изгрева с цвят на жарава
букет от искрящи лъчи.
Ще мога ли с тях да запаля отново,
копнежи в нечии очи?
Обличам самодивска риза бяла
и литвам с пеперудени крила,
по стъпките потънали в забрава
на моята несбъдната мечта.
Да бъда като птиците в небето
зареяна в лазурна синева.
Да бъда малък остров сред морето,
на моята несбъдната мечта.

ВЪЛШЕБСТВО

Разплита слънцето златистите лъчи
и къпе ги във речната прохлада
на рамото ми кацна пеперудо ти
облечена със бялата премяна.
И гледаш ме с немигащи очи
крилца потрепват в страх незнаен
дъхът ми спира, времето мълчи
притихва вятърът потаен.
Очи затворих слънчева целувка
премина по лицето ми дихание.
Въздишка ли е или пък милувка?
Не си отивай приказно създание.

СЛЪНЧОВА МЕЧТА

Събуди се Слънчо кокори очи
и хукна нанякъде пръснал лъчи
съглежда до облаче свойта сестра
закрила главица свенлива Луна
търкаля се Слънчо в лудешкия бяг,
но как да я стигне на другия бряг?
Изчезна Луната по звездния път
и скри се в палата си чуден отвъд
където делят се деня и нощта,
където отлита на Слънчо мечта
притихнал да стигне до свойта сестра.
О, миличък Слънчо почакай поспри
мечтата си своя ти укроти
с лъчите си топли денят погали
помилвай цветята, морето дори.
А вечер щом падне полекичка мрак
сестричка Луна ще огрее ни пак
ще гали цветята морето дори
отпили от твоите прекрасни лъчи.

ЕСЕННА ЛЮБОВ

Отрони есента листа златисти
подхвърли ги с кристален смях
в коси заплете шарени мъниста
и скри се в облаци от летен прах.
Нагази ручеи лениви
поели дъх след жарко лято
и гмурна се с очи игриви
на есента в припламналото злато.
Ръце протегна с китка минзухари
откъснати от слънчеви поля
ята поели път на юг погали
и облачета бели разпиля.
Но есен ли си ти
или любов игрива
нахлула във забравена душа
забравена, но още жива
по-слънчева, по-топла, по-добра.

МЕЧТА

Как искам под дъгата да премина
окъпана от звезден дъжд
и всяко зло в живота да отмия
в косите да закича зряла ръж.
Да тичам по пречистените друми
нозете ми да гали стрък трева,
да се оглеждам в сините лагуни
и да потъна в морска синева.
И скрила в шепите си раковина
събрала тайните на чуден свят
да се превърна в морска пяна синя
частица от неземен кръговрат.

Реклама
Реклама
Реклама