Трепетно сърце
Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Ярослава Бъркашка
от Русе
Радвам се, че мога да участвам със свои творби на вашата поетическа страница. Надявам се стиховете ми да ви харесат. Това е едно четиристишие, което изразява моята същност:
Момиче с трепетно сърце -
познавам се добре!
По дух в рицарски доспехи,
воювам си за своите успехи.
Аз съм журналист по професия и съм от град Русе. Обичам поезията, любимите ми поети са Александър Геров, Радой Ралин, Борис Христов и др.
За мен е чест да видя стиховете си в прекрасния вестник "България Днес"!
Живот!
Живот - тъй широколик,
чуваш ли ти моя вик?
Аз те моля да ме съживиш,
като слънчев изгрев ми дариш.
Във въртележката любов, ела,
обичай ме в нощта.
И сред твоята постеля
да се усмихна и засмея.
После ти ще ме прегърнеш с благодарност,
аз пък ще те покоря с вярност.
На един приятел
И пак песен на „Тангра" ще звучи,
но с други ще танцуваш ти!
И пак спомени ще летят,
но други ще се веселят.
Очите ти пак ще искрят,
но други гласове ще ехтят.
Знай - обичта не беше поза
след твърда алкохолна доза.
Да, наистина обичах таз коса,
развята с полъх над света.
И днес са все така красиви тез очи,
с които всеки мисли за мечти.
Момче или мъж бе ти за мен -
все едно!
Но любовта ни бе слънце и добро!
Любов между Лъв и Рак
Каза ми : Зодия съм Лъв!
Все искам да съм пръв!
Аз пък Рак съм, разбери!
Път към сърцето ми откри!
С любовна радост,
мина наш'та младост.
И дете си имаш, знам,
малък, сладък бърборан!
Е, когат' се видим,
ще мълвим ли приятелски думи,
що сме преживели сред далечни друми?
Или ще се отминем без знак
като дерайлирал влак?
Но поне ще знаем - спомените ще живеят
като славей сладкогласен песента,
като житата в утринта!
Обичам те!
Обичам те! - казва Луната.
Обичам те! - мълви зората.
Обичам те! - шепти дъгата.
Хей, любов платонична,
сгрей душата ми лирична.
Пожелай ми весели слънца,
да почувствам небеса.
А ти, прекрасен и любим,
за мен си като роден син -
тъй очакван, тъй желан,
сред жареща жарава с плам.
Дори когато с теб говоря,
аз зная що ще сторя.
Ще докосна тези устни с мълчание,
с трепет и интимно пожелание,
за да чуеш ти признание:
„Обичам те, приятелю!
Ти - мой духовен съзидателю!"
На един приятел зодия Скорпион
Зодия си Скорпион
и диктуваш всеки тон!
Аз пък Рак съм зодия жена,
в любовта съм кат' искра!
Ех, че съчетание лирично,
във време най-аполитично!
Днес роза ми даряваш
и целувките спестяваш!
Труден, знам, е твоят делник,
купи ли цигари „Мелник"?
Щом приготвя ти салатка,
пак ще кажеш, че съм сладка!
Скорпион и Рак,
за любов дай ми знак!
И целувката недей забравя,
в любовта ще те оправя!
Обичам те, любими -
за теб са тези рими!
Страстна целувка - да!
Обичам те в нощта!
Къде си, истинска любов
Любовта веднъж е лъжа и интрига,
която те застига.
Друг път е драма сполетяла
на душа отлетяла.
Къде си ти, любов, сега
с истинска цена? -
другар и благодат
на мъж мъдър и сърцат?
Няма я вече верността,
изгуби се на живота
в пепелта.
Щъркелите и бебетата
Докога щъркелите ще носят бебетата?
Как ще се оправдаем с тези закръглени кореми,
даващи лазурни надежди?
Ще прикрепим ли към тях
детските въпроси?
Не лъжете децата -
после ще е трудно за обяснения.
Искреността ще ви помогне
да ги изградите градивно.
На един художник
Ама че двойка.
Художник с мисия.
Поетеса, носена от вятъра.
Двамата сме като капки лъчи,
заслепени от утрото.
Твоето утро, моето утро -
един многозначен епос!
* * *
Четката ти за рисуване е изхабена.
Малко е изхабена и косата ти.
Като сребърни лъчи е!
А душата ти, ах, душата ти
не знае изхабяване -
просто е богата с неон, хром и стъкло -
колаж на живота ти!
* * *
Рисуваш картини.
Не ги продаваш.
Събират прах сега
и безсмъртие за поколенията.
Обичам това в теб.
Че рисуваш.
И това е по-велико от Вселена.
* * *
Любете се, птици на любовта!
Чайки, кръжете над морския бряг -
помогнете на двойките влюбени
да се осъзнаят,
да приемат вашия импулс, динамизъм
и безкраен устрем!
И когато пак ви видят,
да не ви отминат с безразличие.
Да полетят с вас като мисъл,
увековечена в цвят.
* * *
Слънцето пак клони към здрач.
Дневен багаж от мисъл,
действие и разсъдък.
Хващам пак утрото.
То ме дели на посоки,
а влаковете вече отлетяха от гарите.
Съгледахте ли посоките?
Времевите отмерители?
Заглавие - рефлекс на нещо и нищо!
История забавена,
но сигнал от епохата, която отмина!
Любов като зора
Любовта ми е като зора -
светла, нежна и добра!
Любовта ми е като роса -
дъждовна нежност в есента!
Поглеждам милото небе,
вглеждам се във твоето лице
и после зная най-добре,
че любовта ми е песен,
в едно лято и есен!
Багри като дъгата
Грееш в багри като дъгата,
щом изгрее пак зората
и чувствам пак,
отново си на моя праг.
Обичам те - ще кажа,
любовна приказка ще ти разкажа,
че любовта ми е нежна
дори и в буря снежна.
Летен повей ли повей,
славей чуден пак запей,
песен славна за любовта,
която дава вълшебни крила!
