Идвам от света на децата
Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Елизабет Кежева от Козлодуй
Казвам се Елизабет Кежева, на 20 г. от град Козлодуй съм, но сега уча във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий''. Като всички и аз идвам от света на децата,
изпълнен с приключения, радости, сълзи и най-вече - въображение. Бях на 5-6 годинки, когато баба ми, която е учителка по български и други езици, ме научи да чета и пиша и още тогава открих красотата на съчиняването и римуването. Тази страст се запази, разви и развилня в мен през годините. На 8 години написах първия си разказ. Обичам да пиша и на други езици, предимно френски. В момента уча романистика във Великотърновския университет. Мечтая да преподавам, да пътувам, да превеждам, да не спирам да пиша, да не спирам да мечтая. Надявам се да потопя читателите в моя свят поне за миг.
Мечтайте и дерзайте!
Падат вън снежинките и бързо се стопяват.
Точно като годинките, които безвъзвратно отминават.
Есенният полъх побягва от зимния вятър подгонен.
Както когато пробягва през акъла ни някой спомен.
Снежинките идват високо от небесата,
падат и блестят.
Както ние идваме от света на децата,
а те умеят да летят.
Д Н Е С
Днес съм...
...като търтей прогонен от кошер;
като гладно куче пред закусвалня;
като бездомен в картонена къща до кошче;
като мърльо без пара пред обществена пералня.
Но днес съм и...
...като дете на детската площадка;
като игриво коте в парка;
като песен дълга и сладка;
като в гората красива манатарка.
И днес ще съм щастлива...
...като куче получило милувка;
като дете намерило играчка;
като жена дарена със целувка;
като човек, направил в живота си огромна крачка.
ПРИЯТЕЛ СТАР
Слънцето най-сетне жари,
гали ме с топли лъчи,
връща ми спомени стари
и радва мойте очи.
Вятърът пак си подухва
и клоните нежно танцуват,
бяло облаче в небето подпухва,
а мечтите ми ме целуват.
Надеждата като стар приятел се появява,
красива е, но някак си далечна...
Поглежда ме, усмихва се и продължава.
Аз знам, че само тя е вечна...
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН
посветено на М.
Един-единствен свят намерих аз,
намерих го във твоите очи
и този свят е толкова красив,
че мога вечно да остана в него.
Един-единствен кът открих
и той е там, до теб
и само там винаги откривам,
че щастие има и за мен.
Един-единствен миг щастлив
осмисля целия ми свят
и в мъки мога вечно да живея,
очаквайки го пак и пак.
Един-единствен си и ти
и само ти ме правиш цяла,
събираш ме, подреждаш ме и пак
разбирам, че съм жива.
НЕ ТРЯБВА
Знам, че не трябва, но става -
бях изгасена, а ти ми даде лава!
Знам, че не трябва, но става,
а аз никога не съм била такава.
Знам, че не трябва, но вече съм твоя.
Само ти си ми тревогата, само ти си ми покоя...
Знам, че не трябва, но свързвам с теб мечтите,
и секундите, и минутите, и дните...
Знам, че не трябва, но вече се влюбих -
борих се със себе си, ала изгубих...
Знам, че не трябва, че боли
и че няма смисъл дори,
но не мога вече да отричам -
прекрасен си и те обичам!
ДАЛЕЧЕ
Далече ми се струва денят, когато ще се върнеш,
когато ще ми се усмихнеш и ще ме прегърнеш,
когато, че ме виждаш ще ликуваш,
когато нежно ще ме целуваш
със твоите устни като от сатен,
когато ще искаш истинска любов от мен,
когато ще съм сигурна, че няма да ме нараниш,
че с никоя друга не ще ме замениш,
че аз за теб ще съм и слънце, и луна,
според теб ще съм твоята съдба,
ще съм за теб целия свят,
като ме имаш ще се чувстваш богат.
Когато ще ми "сваляш звезди",
когато, че сбъдваш всичките мечти,
когато ще харесваш и моята душа,
а не само външността.
Когато видиш семейство във мен
и само аз съм твоят утрешният ден.
***
Откакто те няма до мен, не мога да мисля за друг,
сякаш сама си правя напук,
натяквам си сама,
в сърцето си забивам кама.
За да се върнеш душата си бих продала,
сърцето си дори бих спряла,
само за да ме обичаш отново,
само за да се махне от сърцето ми тежкото олово,
само за да има пак усмивка на моето лице,
само за да ме обича пак твоето сърце.
Само за да съм пак щастлива,
само за да съм за теб красива.
Как можеш да спреш да ме обичаш.
как можеш миналото да отричаш,
как можеш да зачеркнеш месеци от раз,
как можеш да се смееш пак в захлас,
а защо не мога да спра да те обичам
и защо мислено след тебе тичам???!!!
Не искам да те обичам, щом няма да се върнеш,
не искам, щом никога повече няма да ме прегърнеш,
не искам, щом вече не ме сънуваш,
не искам, щом никога повече няма да ме целуваш.
Но сърцето ми е в любовен плен
и дори да източа кръвта си,
чувствата ми към теб пак ще са в мен -
тогава как да изпъдя любовта си?!