Връхлетяна от чувства

Клуб „Вдъхновение“ представя творчеството на Емилия Цонева от София

За мен е голяма радост и удоволствие да споделя с вас и читателите на вашия вестник своето скромно литературно творчество. Надявам се да ви хареса и да бъде приятно да го четете. Благодаря предварително за проявения интерес. Завършила съм 153-а профилирана гимназия „Неофит Рилски“ с изучаване на испански език. Имам взета бакалавърска степен по специалност „Икономика на недвижимата собственост“ от УНСС, където в момента завършвам и магистратура по счетоводство.
Започнах творческия си път по време на гимназиалните си години. Период, който, връхлетяна от различни чувства и емоции, аз пресъздадох в стихове. Голяма подкрепа в творческото си развитие получих от учителя ми по литература от гимназията. Всяка своя творба съм писала с много чувство и любов. През последните години не съм творила нови стихове, но имам своите стари стихотворения, които препрочитам с голяма радост.

ОБИЧАХ ТЕ

Обичах те тайно без знанието твое,
всичко бе омайно, но унищожи го, така е,
с лъжливи усмивки и погледи страстни
измами сърцето с твоите игри опасни.
Обичах те, да, дори и след края,
защо е така, все още не зная,
душата е буря, а очите океан,
в сърцето се вихри безспирен ураган,
той всичко помита и остава самотата,
сякаш животът приключва, няма я вече красотата.
Обичах те аз и ще е тъй навеки,
макар и сама, без ръцете ти нежни и меки,
които ще прегръщат някоя друга в нощта,
дано те направи щастлив и обича така.

САМО АЗ И ТИ

Още помня времето на малки закачки и погледи скрити,
които завършваха с целувки, милувки и в щастие сърца обвити,
тогава любовта улови ни в своя голям капан,
по-щастлив от този ден друг аз просто не знам,
сега се обичаме и сме едно силно, цяло неделимо,
което и най-силната буря и хала не би разделило.
Всеки ден заспивам и се събуждам с мисълта за теб и благодаря на съдбата,
че показа ми пътя и събра в едно цяло душата и сърцата,
щом мога да усещам топлотата, нежността и обичта между нас,
не ми е нужно друго, желая те в захлас.
Няма спор - ти си човекът, който кара лудо да бие моето сърце,
чиито нежни милувки и целувки карат дъха ми да спре,
ти си единственият и неповторим мъж, с когото имам щастието
живота си да споделя,
а това е най-безценният дар, който може да има всяка жена.

ВЛАСТЕЛИН НА СЪРЦЕТО

Случайна среща, един поглед и в мрежите си ме оплете,
какво стана дори не разбрах, та аз бях още дете
но то този ден ти се превърна в мой герой, мой любим,
сърцето започна да бие с ритъм страстен и неукротим.
Едва захвърлила куклите някъде в тъмното мазе,
а ето че вече съм влюбена, детето от мен ти отне,
мисли безброй и тъй непознати въртят се в моята глава,
какво се случва, аз не разбирам, но може би това е любовта.
Ела при мен, не се страхувай, не съм малка вече аз
това остана някъде назад, още щом ме плени в онзи час,
сега съм вече жена, пораснала, красива, готова за любов,
затова не ме обричай на тъга, а откликни на моя призив, моя зов.
Не си мисли, че няма да бъдеш щастлив с мен,
ако се отдръпнеш, ще останеш ужасно съкрушен,
ти ме научи и сега мога да имам всеки мъж на света,
но моля те, дай ми шанс, аз искам с теб живота си да споделя.

ТАЙНА ЛЮБОВ

Този ден ти ме направи най-щастливата жена на света,
защото съзрях погледа ти топъл, как бие сърцето в гръдта
и макар моята любов да е тайна и да не знаеш за нея ти,
това не означава, че не бих могла да те обичам до сетните си дни.
Ти ме караш да трептя, да сияя като вечерна звезда,
нима не осъзнаваш, не усещаш, че влюбена съм в теб сега,
ти си навсякъде в мен, в моите мисли, сънища, мечти,
не мога да живея повече така, моля те, ела и ме силно прегърни.
Искам да милвам твоето лице, да държа твоите ръце, да вкусвам
нежните ти устни
искам те само за мен, за да разсееш нощите ми пусти,
не искам да се разминаваме по улицата като двама непознати,
без даже да се поздравим,
а да бъдем заедно и ръка за ръка да вървим.
Нима е грях да обичаш от цялото си сърце и душа,
да плачеш и да се питаш защо се случи на мен това,
но ето че всичката болка, терзания, сълзи не са били напразни,
щом сега стоиш до мен и мълвиш любовни фрази.

НОЩНА ИГРА

Звън камбанен отеква в тишината,
толкова красива е тази нощ луната,
морето се вълнува за нашата любов, то ликува,
небето е ясно, звезда Вечерница изплува.
Светлините угасват, остава само буен огън да гори,
който омагьосва нашите думи, мисли и мечти,
пламъкът играе в среднощен час своя танц на радостта,
вятърът полюшва дървесата и рони техните листа.
Нощта е няма, чуват се само твоите слова,
те са нежни и красиви, галят женската душа,
а аз съм щастлива, защото именно до мен си ти
мъжът, който кара всичко в моето тяло да трепти.

МИГ ОТ ЖИВОТА

Дори голямата любов все някога угасва,
когато липсват топлотата, нежността и душата чувства само болката ужасна,
когато след дълги терзания, тъга, отвориш очи
и видиш, че светът е различен, за теб няма утеха, а само сълзи.
Сърцето бие ускорено и отмерва всеки миг на самота,
сезоните се сменят, но не и чувството на тъга,
но това е съдбата на самотната, скитаща душа,
в чийто поглед пламък за живот вече не гори,
която броди като призрак в среднощната тъма,
защото това е краят на нейния живот, нейните мечти.

КАТО МАГИЯ

Скрити двама с теб в малка къща горе в планината,
усамотени, влюбени, отдадени на любовта и красотата,
далеч избягали от хорските думи и зли очи,
сгушени сме двама пред камина с буен огън, пръскащ хиляди искри.
Всичко е като магия, сякаш сме попаднали в приказка вълшебна,
твоите очи, сини езера, подпалват моето сърце само като ги погледна,
безмълвната тиха гора е наш пазител и наша майка сега,
а луната блестяща ни полива с дъжд от своята светлина.
Красивата природа ни подарява този миг от вечността,
сякаш времето е спряло и с теб сме господари на живота и на младостта,
толкова щастливи, че думите липсват и се носят усмивки навред,
омагьосани от чувства силни, гледаме само и само напред.
Това е живота за нас, с който ще посрещнем нашите старини,
с който сме родени и ще дочакаме сетните си дни,
винаги ще бъдем верни един на друг и тази случка горе в планината,
защото тя е наша тайна, дар божествен от съдбата.

СПОМЕН

Минавам по улица пуста и позната от преди
вървя по прашния бордюр, като ме връхлитат спомени от миналите дни,
като филм в моето съзнание изниква случка от тогава,
която бях оставила назад сама в забрава.
Но ето че времето върна пак онзи миг,
когато аз видях го, помня още неговия лик
беше толкова отдавна, когато мина случайно покрай мен
и се случи тъй незнайно, от мене беше запленен.
И сега като гледам прашната алея,
виждам двама ни хванати ръка за ръка,
бяхме толкова щастливи, влюбени, но отдавна бе това,
а сега вървя сама и гледам с насълзени очи,
защото те няма и това страшно много боли.
Беше красиво, но съдбата каза не
и жестоко, безсърдечно от мен тя те отне
всичко се случи внезапно, бяхме омагьосани от любовта,
когато злото дойде и надви ни смъртта.

ИЗЛЪГАНА

От щастие и радост прелива цялата душа,
устните се смеят, очаквам теб сега,
часовникът тиктака, а някой на звънеца позвънява,
дъхът ми спира, няма те сърцето казва закъснява.
Няма време, мрак се спуска над земята,
пак поглеждам, пуста е алеята с цветята,
свещите догарят, пламъкът угасва,
теб те няма, страдам от болка аз ужасна.
Жестоко, безсърдечно ти ме нарани
знай няма прошка за твоите лъжи
грубо със насмешка с мен се подигра,
това е грях, измама към всяка жена.
Защо ли повярвах на красивите думи, които казваше на мен?
Защо ли? Въпрос болезнен и студен,
излъгана останах, единствено със спомена за нас,
проклинайки съдбата и срещата ни в онзи час.

ЕДИНСТВЕН ЗА МЕН

Няма друг като теб с такива сини очи,
с поглед строг, в който радост личи,
с глас, който кара всичко в мен да трепти,
единствен и неповторим мъж на моите мечти.
Сън ли си ти, или груба шега,
това е въпросът, терзаещ моята душа,
в момента си тук, после те няма,
какво е това, може би просто измама.
Но не, чак сега разбирам, че реален си ти,
човекът, за когото стичат се моите сълзи,
на когото принадлежи цялото ми сърце и душа,
моята искрена обич само една.

САМО ТАЗИ НОЩ

Тази нощ всичко е тихо и луна е изгряла
само щурците пеят, а ти докосваш кожата ми бяла,
унесени от тайнството на нашата любов и на нощта,
влюбени с теб ще слеем в нежност нашите тела.
Някъде наблизо шумоли горската река
и луната отразява в нея своята красота,
а ти си до мен, прегърнал моята снага,
шепнещ на моето ухо приказка за любовта.
С ласки и красиви думи обсипваш цялото ми сърце,
а аз те слушам с наслада и целувам твоето лице,
тази нощ всичко е красиво, въздухът ухае на цветя,
заедно със теб отдаваме се на страстта.
Небето е обсипано с безброй звезди,
часовникът тиктака, времето край нас лети,
тишината се прокужда, пропяват първите петли,
светът отново се пробужда, обичайки се аз и ти.

НИЕ С ТЕБ

Наша мечта е на плажа да танцуваме,
на нежния залез заедно да се любуваме,
прегърнати двама да посрещнем нощта,
обгърнати от лъчите на голямата луна.
Лекият бриз подухва в моята коса,
а ти с любов си хванал моята ръка
сами под необятното, обсипано със звезди небе,
седим и се наслаждаваме на безкрайното синьо море.
Щастие около нас витае
скрити сме с теб, за нас никой не знае,
единствено морето е наш свидетел със своите вълни,
докато всичко друго утихва и земята сладко спи.

МОЯ ЛЮБОВ

Всяка сутрин, когато слънцето показва своите лъчи,
аз се събуждам отново с мисли за бъдещите дни,
тези мисли извират направо от моята душа
и те са за теб, дано грешка не е това.
Всяка сутрин ти минаваш покрай мен,
но все така умислен и студен,
всяка сутрин моето сърце тупти,
замечтано то за теб полита, но и скърби.
Всяка сутрин, когато отива си нощта
аз сънувам сънища за теб, за мен и любовта,
колко е красиво, как само нежен си ти,
желая теб и твоите сини очи.