Прозорци с ленени пердета

Клуб „Вдъхновение“ представя творчеството на Кирил Манолов от Кърджали

Кирил Манолов е роден през 1954 г. в Свищов. Завършва начално, основно и средно образование в Ловеч. През 1977 г. завършва ВНВУ ”В. Левски” - В. Търново. Служи като офицер до 2000 г. в Момчилград, Крумовград и Кърджали. От 2000 г. е пенсионер. Женен, с 1 дете. Има издадена 1 стихосбирка през 2002 г.

РОДОПСКИ ПЕЙЗАЖ
По стръмни дерета, скали, камънак,
разхвърлени нивки със плет от трънак.
Прихлупени къщи връз голи баири
и бавно пристъпващи крави дръгливи.
Шумяща в дерето планинска река
със вирове бистри, с кристална вода.
Отрудени хора с опърпани ризи,
чардаци със златни тютюневи низи.
Кадъни наведени, с пъстри шалвари,
пасящо край пътя самотно магаре.
Рушащи се сгради, опустели села,
набраздени от грижи, обезверени лица.
Безнадеждност в сърцата - хлябът горчи!
Дори минарето безмълвно стърчи.

Родопска картина - тъжен пейзаж!

А бъдеще светло - пустинен мираж!

И времето сякаш е спряло -

забравено, обречено и онемяло...

2002 г.

Р О Д О П И П Л А Н И Н А

Борове високи и прави – също стрела,
вълшебна омая – с дъх на смола.
Въздух планински – чист, на кристали.
Нощно небе със звездички – опали.
Приказна гледка – девствена и красива,
зелена дъбрава – потайна и дива.
И росни поляни с пъстри цветя.
Пасящи по склона бели стада.
Море от зелено…
и тишина…
Чуруликащи птици във вековна гора!
На гайда и чанове ехото звънко
потъва в дола зад гористото бърдо…

М Ъ Р Т В И Л О
Селце в чукарите се гуши
със старци десетина души.
То крие се във пустошта
обречено на самота.
Навсякъде във него тишина,
обрасло всичко е в трева:
асфалтът, къщите, дворища.
Загаснали са селските огнища.
Пропукани са зеленясали стени.
Прозорците пък, заковани със дъски.
Люлее се табелата полуизтрита,
привлича погледа и сякаш пита:
- Ти няма ли край мен да спреш,
в историята моя да се зачетеш?
Размахва рамо геранило,
проядено от дървояди, веч изгнило.
То тягостно скрибуца
издавайки скърбящи звуци,
А музиката му унила
тревожи селското мъртвило.
Люлее се табелата полуизтрита…

ПЛАНИНСКО УСОЕ
За нази какво е
планинското тъмно усое?
Тракийско светилище,
за християни - чистилище,
за поробителя е геена,
за българите – светлина,
непристъпно скривалище
или изпъстрено халище,
орлово гнездо,
а може би тайно родопско везмо
по юнашките ризи,
в момински чеизи?
Или пък пропаст бездънна,
безмълвни чукари
и мури високи,
вековни чинари,
и зъбери скални,
обрасли със мъх канари,
дълбоки и страшни лабиринт пещери?
Или потоци кристални и стръмни дерета,
преграждаща пътя стена от дървета,
планински ливади и цветни поляни
със дъхави билки, във слънце обляни?
Пътеки кръстосани, криещи тайни
за извори самодивски, омайни,
где острието на ятагана
е срещало яка, хайдушка стомана,
а тънките пушки бойлии
са мерили точно разбойници, даалии?
Пусия комитска, дет харамии
с гърди са възпирали вражи стихии,
спасител - закрилник на бедна рая,
могъщ покровител обвит във мъгла?!

П Ъ Т И Щ А
Прави, заобиколни,
преки или подмолни,
сухи, дъждовни,
чисти или греховни,
земни, въздушни,
отзивчиви или бездушни,
снежни,
безбрежни,
тежки и леки,
като планински пътеки,
измамни и честни,
слели се с птичите песни,
радостни, жални,
дръзки или нахални,
свои и чужди,
нужни, ненужни.
Изпълнени с глъч на деца
под черни и бели слънца.
Пътища…

ДЯДОВАТА КЪЩА
Разгръщам страниците бели
със снимки стари, пожълтели
и споменът ме връща
на село, в дядовата къща.
Отвън измазана със вар.
Отпреде - каменен дувар.
Прозорци с ленени пердета.
Под тях - леха със шарени лалета
и две редици от чемшир
те срещат като във шпалир.
Дивачка круша, а до ней асмата
с ластарите достига до чардака.
Във дама - волове мучат.
Кокошки на торището гълчат,
а Шаро вързан със синджира
на сянка под каруцата се свива.
Подвиква чичо на овцете
и плюл си здраво на ръцете
в градината лопатата върти -
оформя чернозема във лехи.
Понася леля менци към чешмата.
Запалва дядо пак лулата,
а петльо кацнал на стобора
със кукуригане оглася двора.
В оджака огънят пращи.
Котлето с боба тихо ври,
а баба ми, запретнала ръкави
тестото меси, питки прави...

М О Р Е
Призрачно, синьо, лазурно,
настръхнало, кипящо и бурно,
разрушаващо и убиващо,
красиво, дъха ти спиращо.
Обичано и мразено,
тайнствено, тюркоазено,
сияйно, омагьосващо,
копринено леко докосващо.
По женски изменчиво, мразовито,
във наметало мъгливо обвито.
Слънчево, ведро, лъчисто,
нощем облечено в лунно сребристо.
Изумрудено, екзотично,
мамещо, романтично,
бляскаво,
ласкаво,
гальовно игриво,
солено, горчиво.
Посрещащо изгрева,
на блянове – извора,
окъпващо залеза
в безбрежност атлазена.
Или пък гибелно, ветровито,
ураганно, сърдито,
чудовище многогласно
безкрайно опасно.
Стихия тъй яростна, дива,
с разпенена рошава грива,
жестока и гневно ревяща,
беснееща ядно, мъстяща.
Могъщ покровител
и щедър лечител,
приятел надежден,
безмилостен враг,
страховит, но и нежен,
с очакващ и дебнещ те бряг.
Снагата простира
подобно небе!
Бегът на вълните не спира
във Черно море...

З А В Р Ъ Щ А Н Е
По ловешките улици
ухае пак на люляци.
Омайващият аромат
на цъфналия цвят
ми спомня първото момиче
със нежна крехкост на кокиче.
Аз тръгвам да го гоня -
по улиците криви бродя.
В лицата срещнати се взирам
и продължавам, без да спирам.
Аз търся го…
Не го намирам…

КОГАТО ЛЮЛЯКЪТ ЦЪФТИ
Когато люлякът цъфти
и нощем светят рой звезди,
като космически лъчи
политат моите мечти.
Сребристо лунна е нощта!
Заражда се във нейните ядра
сияйна пролетна зора
и с аромата на роса
ухаят горските цветя!
Когато люлякът мирише,
поезия младежът пише,
отправя нежния си зов
към своята любов.
Лудува вятърът със облака небесен
във ритъма на птича песен.
Искряща, изумрудена дъга
разбужда хорските сърца.
А там ,под старата липа
проблясва бисерна сълза,
искри в очите на момиче,
което на любимия се врича.
Когато люлякът цъфти,
как бързо времето лети...

Б Ъ Д И
Бъди за мене пролет -
ранена птица в полет!
Бъди и знойно лято -
безгрижно и богато!
И плодородна есен -
прекрасна като песен!
Дори сърдита, люта зима,
но нека винаги те има!

ВЕТЕРАНИ
Пред ветерана свеждам аз глава.
На мъртвите почитам паметта,
на гробове по бойните полета
- приют на саможертва не опята.
Скърбя над техния покров,
отправям своя благослов
и славя подвига им сетен,
живота им – курбан заветен.
Поднасям китка дъхави цветя
за тяхната победа над смъртта
под знамето на любовта и свободата,
за храбростта и за кръвта пролята.
Поднасям свойто преклонение
със благодарност, уважение,
към тях – платилите цената,
понесли ужасите на войната,
но защитили нашата Родина
и правото България да има !

МЕЧТАТЕЛИ
Във нашата кръчмица квартална
със физиономия многострадална
ний люспим тиквените семки
без тарикатлъци и превземки.
Обсъждаме на политиците бабаитлъка
и отражението му върху балъка.
А трябва ли да пояснявам
и кой балък е аз да уточнявам?
Край масата седим отнесени
и дремем с носове увесени.
Мечтаем си, че идва ново време
дет' разрешава всичките проблеми,
че вкусваме и ний от благинките
запълващи рекламите и новините.
Примигваме, облизваме се под мустак
и тиквеното семе... люспим пак...

ЖИВОТ
За живота
често, с охота
говорим, мъдруваме
и дълго го псуваме.
Ежедневно грешим,
но не спираме
да търсим
и все не намираме
вярно решение
как да го продължим.
И пак ни е сиво -
живееме ден за ден,
и липсва ни нещо красиво
в живот примирен,
безрадостен, кух и студен.
А зло ни връхлита -
цял океан,
без да ни пита -
стихийно, без план.
Без капка добруване
ний само робуваме
и все се надяваме,
и пак продължаваме
да грешим!
Във къщи ругаем,
навънка си траем -
мечтите рушим
в непрекъсващ режим.
Със стари конфузии
и нови илюзии
ний се сражаваме
за малко обнадеждаване.
Уморени, не спираме
- до самото умиране...

БИТКА
Когато бяхме млади
строяхме барикади.
Със миналото се сражавахме
и грешките му не прощавахме.
Сега сме стари, уморени.
Поставени сме на колене.
Затънали в житейските проблеми
забравихме мечтите си големи.
Животът, таз месомелачка
изцежда ни и смачква.
За времето сме просто плячка.
Не стигат силите да се сражаваме
- реалността да побеждаваме.
Но ний не спираме,
не се отказваме -
надеждата за бъдещето не зарязваме.
Макар понякога сломени,
потиснати и унижени,
във битката да падаме,
ний чрез децата продължаваме
...да се сражаваме !