Признания

Клуб Вдъхновение представя творчеството на Соня Дамянова от Якимово

Създадох те.

Спокоен и непримирим.
С лиричен прах от философски камък зареден.
Загадъчен и ясен като ромон от чешма.
Посветен и в нещо посвещаващ.
Реален и изпълнен със миражи.
създадох те мой стих-
частица смелост
себе си на други да изкажа.

...
Поетичен бележник

В памет на брат ми-
поета, драматурга, писателя-
Маргарит Минков

На кръстопът
родени са мечтите.
И всяка тегли
тънка нишка
всякога във своя си посока.
Недостижима е целта.
Пътеката е пренаселена
с мяукащи и лаещи-
така наречените хора.
Човеците
се свиват по ъглите
на рула
препълнени от йероглифи.
Неразчетени и неразбрани.
И неоткрили лек за свойте рани.

...

Вървя през самотата.
Вятър,
природата загребващ с шепи
за себе си, за през нощта.
Лист,
в стремежа си земята да целуне.
Дъжд,
решил реката да препълни.
Дърво,
дом да стане на безбройни светове.
Вик,
камшик ударил тишината.
Вървя през самотата.

...
На двамата ми синове
Болката е голяма-
упрек-няма.
Ще дойде ден
когато
прошка ще ми искаш.
Ръката ми
ще бъде сухи кости.
Неусетима
в пламъка на свещ стаена-
душата ми
ще те погали.
И майчината жал
ще бъде угасена.
Ала за тебе,
твоята вина,
ще си остане непростена.

...
Колко струва
една само дума-
изречена?!
Самообладанието измамила,
плисва и угасява жарава
или пепелище разгаря.
Разтопява ледове от съмнения.
От желание реки пресушава.
Една само дума.
Галактика.
Поезия или проза.
Надежда или отчаяние.
Прехапи си езика!
По-малко
и двама ни ще заболи.

...
Моята поредна тайна вечеря
На тайната вечеря
седнали сме с Тебе да ядем.
Какво ли мислиш
ти, Исусе
днес за мен!?
Отминах просяка отново-
стотинките са кът.
Предадох те,
продадох те,
за кой ли път?!
Но пак усещам те-
до мен, във мен си,
някъде...
И знам,
дори душа да изнемогва,
ще дойде миг
един, едничък лъч да видя.
Пронизващ
суетната тъма...
Благодатта.

...
Благослов
Птичка Божия
кацна на рамото ми.
И клъвна
заспалата мисъл.
Взриви я-вулкан!!!
И лава от слово
потече без граница рима.
Помете, преломи и изтри
прегради от натрупани съображения.
Влезе в сражение с безбройни вини
и предизвестени от белокоси врачки
черни съдби.
Разруши
наслоени тежки съмнения.
Издълба си гнездо
и се сви
в неразумни душеви селения.
Птичка Божия
кацна на рамото ми.
Не посегнах.
И тя запя благослов.

...
На Пешо
Не мога в стих да те опиша...
Усещам те да идваш във съня ми
и давя се в очите ти лъчисти.
Ръцете ти
душата ми обгръщат.
Догарят лоши мисли,
лоши чувства...
И злобата към всичко
и към всички
във ъгъла на стаята
отритната заспива...
Дано никога,
твоята любов към мен
не си отива.

...
Ако

Лалето се затваря вечер.
То не знае,
дали отново утре
слънце пак ще има.
Лалето се затваря вечер.
Като за последен път
ревниво скрива
в цветната ръка
частица светлина.
За утре.
Ако няма.
И аз така
затварям те в прегръдка.
За утре.
Ако не осъмне любовта.

...
Когато дойдат дъждовете
Когато дойдат дъждовете,
листата щом политнат към земята
и жълтата трева превие гръб,
ще се измият думите
написани безцелно,
защото те не са написани със кръв.
Ще побеснее в гняв листът.
Машината с къртечен откос
ще ме удари през ръцете.
Когато дойдат дъждовете
ще остане един стих само,
само строфа може би...
Дано по-скоро завали.
За да остана истинска,
когато дъждовете си отидат.

...
В душата ми е мрак.
И сънища безмерни
рисуват очертания-
надеждите несретни.
И вятърът
пилее ги-
есенни листа
последни...
Политайки в пространството
разбиват го на късчета.
Кръв от порязано
струи от пръстите...
с които пиша...

...
В буквара
на любовта
сричам.
Отново
се уча
да обичам

...
Есен
Когато листата на кестените са червени
минават влюбени под тях
и пламва огънят, обгръща
устни и ръце за клетва слени.
Когато листата на кестените са червени
тишината завързва есенния вятър
и празно е ведрото на дъжда.
Самотата опарена смутено се отдръпва.
А любовта със малката стрела на Ерос,
като с фиба,
забожда във косата ми листо от кестен.

Признание
...
Изпуснах трамвая.
Чашата счупих.
Нагрубих безпричинно.
Стъпках цветето.
Спънах колегата.
Смях се над чуждата болка.
Плаках с подлеца.
Забравих рождения ден на майка си.
Излъгах любимия.
Ударих детето.
Изпуснах трамвая.
И живота изпуснах.
Що за човек съм?!
Добър или лош?
Или просто...човек,
щом посмях
всичко това да призная.

...
Ти само вярвай!

Ще се слеят
две души във мрака.
Съдбата никого не чака,
върти на времето чекръка,
сторъка, пряма и без мъка-
реди кому каквото трябва.
Ти посегни
и своето ще вземеш-
било то жезъл
или пък кинжал,
или онази всечовешка жал,
която във сълзи обгаря ти деня,
пресрещнеш ли на времето немилостта.
Ти само вярвай!
В мрака
две души в една ще слее
надеждата да се живее.