Не мечтая за уют и власт

Клуб Вдъхновение представя творчеството на Георги Трифонов от Долни Луковит

По професия съм музикант. Опити да пиша стихотворения съм започнал да правя в ученическите си години. Следя в-к“ България ДНЕС“ от доста време и много се вълнувам от поетичната страница, за това реших да Ви изпратя няколко мои стихотворения. Ако трябва да спомена още нещо,то е това,че съм написал текста и музиката на няколко десетки песни, които изпълнявам аз и ръководената от мен женска певческа група, по фестивали и надпявания в цялата страна.С авторски песни сме гостували и в телевизионни предавания. По този начин стиховете ми, като песни достигат до зрителите, а сега чрез вестника и до читателите.

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР

Изглеждам ви аз неудобен,
понеже съм бил мълчалив.
И образът мой е особен,
характера скрит, саможив.
Не топля ви аз.Интересно….
Нима съм ви толкова крив?!
Нима аз живея нечестно
понеже съм тих, мълчалив?!
И длъжен не съм аз да пиша.
Устата от туй не мълчи.
Но въздух аз краден не дишам.
Не гледам със черни очи.
Съдби не повтарям живяни,
ни погледи ваши и смях.
Не ровя във чуждите рани
и сол не посипвам във тях.
Щастлив съм! И то не по чудо.
Родина си имам една.
Живея и честно се трудя.
Далеч съм от всяка злина.
Е, някой упрекват ме строго,
че лесно печеля, без труд.
Така е. Спечелих премного.
Тук в ляво под моята гръд
имане огромно съм скътал.
Теглете от него любов
и обич и вятър попътен
за похода в пътя суров!
Теглете! Тя повече струва
в гърдите ми днес любовта,
от хиляди с тях де купуват
и леко продават честта.
Със песните мой неродени
ще влизам отново във спор.
Ще слушам как нежно край мене,
припяват ми птиците в хор.
За песните само не мисля.
Напротив, аз мисля за вас,
де само със жар поривиста
и често с ненужната страст,
потънали в дребните грижи,
купувате модни коли
и правите вили и хижи,
че тъй времената били.
Аз мисля за вас, де усмивка
с преструвка римувате днес.
И дето практично с покривка
от лак, демонстрирате чест.
А страх ви обзема ужасен
и вашият дух пресметлив
потръпва от погледа ясен
на моя живот мълчалив!

МОНОЛОГ
Не чакам и всичко на чисто
не търся с въпрос на уста.
Не всяко въпросче е изстрел,
попадащ направо в целта.
Потънал в живота,усещам
цената на веки куршум.
Затуй във душата гореща,
задържам го често без шум.
В живота за всяка поука
си плащам-за враг и другар,
спечелени с радост и мъка,
със порив, или със кошмар.
За всичко не са върховете
единствено мой идеал.
С надежда и вяра в сърцето,
в житейският път съм вървял!

МАЛКИТЕ НЕЩА

Бъди щастлив с това, което имаш
докато се бориш за това, което искаш!
И с пълни шепи не ламти да взимаш,
подвластен винаги на риска!
Мечтай! И никога да не преставаш,
че живота само миг е на света.
Живей така, че да не съжаляваш!
И радвай се на малките неща!
А случи ли се да направиш грешка,
постарай се никога да не повториш!
Че с грешки и съдбата е по-тежка,
и по е трудно с грешки да се бориш!
В живота ни, и случва се, и може,
и грешките, и вечната ни лакомия,
да стават спътник. Та те молим Боже,
дари ни с по-човешка орисия!

ЩАСТИЕ

Дойдох на света да живея.
И не като сянка и сън.
И не като пепел да тлея.
А все да горя със огън.
И мой да е тази вселена.
И аз да съм нейна следа.
Тя всичко да взема от мене
и дава кога съм в беда.
От себе си все да раздавам
и пак да се чувствам богат.
И все по-добър да се раждам
повторно на земния свят.
Готов да съм аз да заложа
живот за живот по-красив.
Защото така само може
да бъде човек по-щастлив.

ПТИЦИ

След мах на жестоки десници,
или след летяща кола,
съм виждал безжизнени птици
как рухват с пребити крила.
А мъртво сърце не пулсира
и мъртви крила не летят.
Какво ли човека намира
в ненужната никому смърт?!
Препускаме, уж променени,
де чисто, де малко със грим.
Но винаги все устремени
към крайните цели вървим.
Загрижени вечно за хляба,
убиваме птици без жал.
А колко на всеки му трябва-
веднъж да е само летял…?!

ЖИТЕЙСКА ИСТИНА

Сърцето винаги добре познава
дали стои отсреща честността.
Тогава то самото се раздава,
готово да посрещне любовта.
Любов ли е - тя всичко е за всеки!
Любов ли е - зов нежен е в нощта!
Любов ли е - дар божи е навеки!
Любов ли е – е всичко на света!
И всяка дума казана сърдечно
със две усмихнати, добри очи
и безвъзвратно винаги и вечно
остава с добротата да звучи.
Каквото сам човек си пожелава
и връща го с усмивка на лице,
той рано, или късно получава
подобен жест със обич от сърце.

ХРАМ НА ЛЮБОВТА

Търсех с порива на младостта
и се взирах дълго тук и там.
Исках да я срещна любовта
и със обич всичко да и дам.
Срещах погледи различни аз.
Слушах нежни, влюбени слова.
Но усещах жаждата за страст.
Та се питах, търсех ли това?!
Не мечтая за уют и власт.
Ни за някакъв вълшебен рай.
Просто искам само тя и аз,
да сме с обич заедно до край!
С поглед чист в очите мой,
в нейните да виждам чистота.
И с щастливи мигове безброй,
да издигнем храм на любовта!

СЕЗОНИ

Моето сърце ти пожелава
твоя весел смях да няма край.
Като снежна зима да си здрава
и живота ти да бъде рай!
А мечтаеш ли да си щастлива
и с любов желана в този свят,
като пролетта бъди красива
и като разцъфнал нежен цвят!
И със блясъка на чисто злато,
и със твоя нежен женски чар,
ти бъди като горещо лято
и като искряща, знойна жар!
Искаш ли, като любима песен
да са дните в този твой живот?
Ти бъди като златиста есен,
натежала със обилен плод!

РАВНОДУШИЕ

Местенцето топло го имаш.
И здрав си, и още си млад.
За тебе, навярно и зима
едва ли е идвала, брат?!
Живееш и мислиш: Щастлив си.
А всъщност ти само си жив.
Това ли е всичко, че жив си?
С това ли си само щастлив?
Не любиш, не страдаш. И що ли
ще губиш добрият покой?
За нищо те никой не моли,
не чуват се упреци твой.
И нощем отново сънуваш,
че пак през деня си живял.
А то, само де съществуваш
на практика жив, но умрял!

ПРАВДА

Всеки свойта правда защитава
и от своя ъгъл все е прав.
Тъй и правосъдие раздава,
призовавайки за разум здрав.
Всеки прав е.Всеки ъгъл има.
И добре е всеки да е страж.
Но за да е истината зрима,
нека чуем опонента наш.
Колко е добре така да става.
Да се слушаме със разум здрав.
И тогава всеки да решава
в спора, кои е крив и кой е прав.
И ще си повярваме, че може
всеки, дори и със скромен дял,
да си каже: Помогни ми Боже,
някога да бъда преуспял!

СЛЕДИ

Един е факта,ти живееш,
и късаш нерви, и гориш.
И сам, доколкото умееш,
на сън опитваш да летиш.
Реалното е друго.Вече
прескачаш ровове, била,
оставил и живота млечен,
и сънищата със крила.
Без дългове си.Аз разбирам.
Но знаеш, че откак си зрял,
си все в държавната квартира,
макар,че туй не си мечтал.
И длъжен си, макар не зрима,
да сложиш ясната черта
под миналите вече зими
и под превзетите лета.
Сборувай стихналите драми
на минала любов и скръб,
на колко пъти си измамен
и бил си на самия ръб.
За изводи е още рано.
Но трябва да помислиш ти.
Какво след тебе ще остане,
какви са твоите следи?!

ВЯРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Хиляда и триста години.
Тринадесет века до днес.
Ти скъпа и мила Родино,
била си ни гордост и чест!
За нас Аспарух те създаде.
Ивайло ти сложи за цар.
Пет века със мъки изстрада
най-черният, робски кошмар.
Сега си в болезнени рани.
Но твоя народ е корав.
Ще мине била и балкани
и пак ще е горд, величав!
Със обич и вяра в сърцата.
Навред със трицвета любим.
За тебе, Българийо, свята
най-трудният път ще извървим!