Сочна пъстрота

Клуб Вдъхновение представя творчеството на Син Грейка от София
Роден съм в гр.Бобовдол, Кюстендилска област, а живея със семейството си в София. Завършил съм СУ „Св.Климент Охридски”, специалност „Право”. Автор съм на книгите:”Бързушка”-за деца,” Докога с тези илюзии”-стихосбирка, ”Полетът на знаменития мечтател на футболната слава”-роман и на разкази и публицистика. Най-чиста е поезията.”Син”-това са първите три букви от собствените ми имена, ако се интересувате, защото често ме питат.

Зов към висините

Тази топола, стройно извисена,
тръгнала по безпътя нагоре сама
и без ни най-малко да е раздвоена,
синевата цепи,вихър и тъма.

Къде тополо, гиздава, работна?
Почакай ни със приятел,ето ни при теб!
Та ти без мен и него и самотна,
ще се въртиш без слава като във вертеп!

Вече ти в секвоя се превръщаш
със силен ствол, дебел и хилядолетен,
защо към нас се ти обръщаш
за помощ в живота ти заплетен.

Нито силен ураган ще те събори
или ще пропука слънцето кората,
нито огнена стихия ще те мори
или пък ще те души тук водата!

Листа и клони нас ни поздравляват
с ритми от оркестрови сюити –
на Бах и Хендел пръчката възпяват
и от нейно майсторство са те пропити!

Покана за път

Приятел,
недей с романтичния план да избързваш,
защо изгрява слънцето с венец,
едва след очакване да мине нощ,
а само сме ний повдигнали прашец

със силни думи, като балон издути,
но изказани за гордост от приятел
на „Швепс” любимец,а враг на вермути!
Затова да бъдеш ти мечтател

само други могат да ревнуват,
а и прецених, макар и боязливо,
къде духът и разумът се сливат
ще е действието там сполучливо.

За първи път

-Аз дълбоко ще ви бъда благодарен,
ако бихте ми казали в този час
при зелен цвят ли не ще да бъда ударен,
кога автобуси,коли, подават газ?

-Известна фраза,приятел,все ни учи,
че се преминава началото с пот
и тогава пътник може да получи
частично,малко от желания плод.

-Хей,приятелю,до днес не бях разбрал,
че има свят толкова голям и жив!
В планината дълбоко бях заспал
и бях заставил живота млад, игрив

на стари догми той да се подлага...
Не скривам – тази сочна пъстрота
на изкушение грешно ме излага
да забравя планинска самота!

За популярната игра

В Атлантика на остров се зародил
и открил е той футболна епоха
далеч във време,преди да съм проходил,
а ето,за него мисли ми дойдоха.

Напразно крал Едуард се възпротивил-
издал в четиринадесети век декрет,
с който печално се прославил,
че искал с него да го сложи в ред.

Та с декрет циклон ли се възпира,
кога заченат от природата е той?!
Скоро в света поприще намира
и става на земята той герой.

И така,аз за футбол замечтах
и трептеше душата ми отдавна
за него,и скоро активно заиграх.
Игра велика,сродна и забавна.

Тренировка

Ето, в зима, потънала в скука,
тръгнал мечтател с футболна премяна,
за да изтръгне някаква поука
на тази стръмна и безлюдна поляна.

Само гугутки наблизо сгушени,
вкопчани здраво на немирно стебло,
и явно от вятъра разрошени,
покорно очакват да премине зло.

А нейде синигер се обажда
и си чурулика безгрижно напук
и паметно веселие насажда
и разпалва мечтателя самоук.

Белите вихри навред оросяват
и забиват се във всичко сурово.
и добри,и зли не се осмеляват
да прекрачат прага за хорско слово.

А ето на билото там продължава
да се извива пингвинът без уплах-
без милост скрежът го вледенява,
но изгражда той нещо без „ох”и „ах”.

Но фигура на дядка там се задава
и нарушава на спортиста реда:
сръчно за помощ тояга подава,
защото си мисли,че той е в беда.

Но твоята тояга,дядо,не струва-
не прави поклон пред нея младостта:
от гордост и сила тя се срамува
да има общо нещо със слабостта!

Силната буря все си вилнее...
Бягай,дядо!Скрий се във къщи за лек!
Мисълта ти без корен не вирее
сред бурните мисли на нашия човек!

...
В мен духът трикратно се разпалва
и бди стоглав до вечерния здрач.
И така ритмично времето разпалва,
че от ранни зари той ми е пазач!
...
Когато дни жальовни аз посетя
и разбера на сцената,че съм негоден,
без вопъл горчивото ще усетя
и ще се оттегля сам като Бетовен.
...
Твоите стихове,от тебе родени,
възвисяват те,приятел,до Петрарка,
и ме радва,че законът се не мени,
че у всеки дарба има ярка!

В еднодневни грижи облика добива
и големее свободно като мисълта,
в своя ден одумките удвива
и им се налага горделиво тя.

След стълкновението

Във айсберг ти неочаквано се сблъска
и разсея всички,че си всемогъщ
и ето, главата ти сигнали пръска
навред за бедствие и за помощ.

С първия рейс ти катастрофира
и свел надеждата си сега до грам,
твоят чар загубен в зов пледира...
О,злополучен си „Титаник”,знам!

Сред другите във играта ти се включил,
хранил си надежда за компания,
където после в нея би получил
очаквани почит и признания!

Но за загубата ти недей тъжи
и не хленчи със болка до стълба прям,
защото като болка на теб тежи,
а за другите тя е слабост,срам!

-Стига,бе!...

Зов към висините

Тази топола, стройно извисена,
тръгнала по безпътя нагоре сама
и без ни най-малко да е раздвоена,
синевата цепи,вихър и тъма.

Къде тополо,гиздава,работна?
Почакай ни със приятел,ето ни при теб!
Та ти без мен и него и самотна,
ще се въртиш без слава като във вертеп!

Вече ти в секвоя се превръщаш.
със силен ствол,дебел и хилядолетен,
защо към нас се ти обръщаш
за помощ в живота ти заплетен.

Нито силен ураган ще те събори
или ще пропука слънцето кората,
нито огнена стихия ще те мори
или пък ще те души тук водата!

Листа и клони нас ни поздравляват
с ритми от оркестрови сюити –
на Бах и Хендел пръчката възпяват
и от нейно майсторство са те пропити.

Синигер

От близко дърво синигер запя,
заразтяга цигулка завидна-
възвестяваше пролет придошла
с усмихнато слънце от завеса.

Когато наблизо до пейка долетя
да си клъвне, да подхрани душица,
тогава ме той леко развълнува,
защото си беше и хубав,нашарен.

Припкаше плахо и тук-там кълвеше,
а после си към клоните отиде
и весело пак лъка си разтегна-
за пролетта – топла,уютна и щедра.

...
...
Скъпи книги,на времето вестта,
известни на бамбук,папирус и плочи,
а и такива на бронзови листа,
са примамка и днес за нашите очи.

С тях дълбоко древните разказват
за станали исторически съдби
и с красноречие те доказват
за радост,скърби в минали борби.
...
...
И все пак връх не съм достигнал,
който да накара враг да затрепери,
и все още не съм го аз надминал,
че да не смее с мен себе си да мери!
...

Коко Шанел

Една жена с гордост е живяла,
а била е моделиерка във Париж.
Само тя на поприще се отдала
и с чест и труд спечелва тя престиж.

Херцог от Париж я съблазнява
със предложения за женитба,дом,
но скоро горчиво той установява,
че няма да настъпи в нея прелом.

А Коко Шанел тя се дръзко казва
и въздига се Коко над херцогиня,
защото без свенливост тя доказва,
че на никого не ще да е слугиня.
...
Във феномена на времето попаднал,
да губя и да печеля във него искам,
да въздигна някой отбор западнал
или пък болка в него да притискам!

Трънливият път на лаврите изкачващ,
да срещна тук омраза,там ласкател,
по него за самоизявата загатващ,
да бъда на здравето подстрекател
...
... ...
Щастието е в дни велико,
кога във мир и с цветя е в ход
и да тръгнем ний със всичко
взаимно да откъснем този плод!
...
И гъдулко за щастие ти ни пей!
Не оставяй ни със приятел във беди,
кога мечтата и в трудност ще живей.
Ти играй,танцувай,весела бъди!
...
Навярно веселбата ни разсмива!
И живей вълшебнице със сто рога!
Твоят чар и полет никой не убива
и все към себе си ни теглиш –докога?

Докато винцето пулса ускорява
да вдигаме чашите в другарство;
докато мисълта ни забавлява
да се тачим с родство и без родство!
...
Всеки дом като музей започва да расте
и чака подвигът да се покаже,
кой,без съмнение,славата плете
и ни напомня все за нея даже.

Домът всекидневно ще се пълни
с развълнувани сърца от милост
и всеки сам ще гледа да запълни
празнотата в себе и ярък мост

оттам със живота ще изгради.
И ще излезе замислен,със грижи;
със мисъл и воля,със пълни гърди
до нечий гений той да се доближи!