Митничар излиза невинен от корупционна афера

5 г. след уволнението става инспектор в НАП

Няма улики Атанас Стойчев и колегите му да са вземали подкупи

Невинен излезе от корупционна афера митничар от ГКПП "Капитан Андреево"! Атанас Стойчев е подпукан с 21 свои колеги, но се оказва, че срещу тях няма никакви улики и производството е прекратено. Това става ясно от определение на Софийския градски съд, научи "България Днес".

В съдебния акт се цитира постановление на закритата вече спецпрокуратура, с което разследването е прекратено - срещу Стойчев заради недоказаност на обвинението, срещу други негови авери - поради това, че не те са извършили престъпление.

Проблемите на Стойчев с Темида започват през декември 2015 г., когато той е окован до блока си в Харманли пред слисаните погледи на съседите. Обвинен е за участие в организирана престъпна група с цел вземане на подкупи и длъжностни престъпления, действала от март 2015 г. Според съобщенията от властите във всеки от митничарите са намерени големи суми в различни валути. "Зет ми ми ги даде, защото щяхме да пазаруваме в Гърция", оправдава се пред криминалистите един от погнатите.

При спецоперацията са задържани 33-ма служители. От тях 22-ма се сдобиват с обвинения, а 14 са задържани. Осем от арестантите се оказват със здравословни проблеми. Първоначално Стойчев е пуснат срещу парична гаранция, но втората инстанция решава да го върне на топло. Зад решетките изкарва близо 3 месеца.

През това време умира майка му, която е хронично болна на легло. Прокуратурата не го пуска нито да се сбогува с нея, нито да я погребе. В същия момент баща му, който страда от тежка форма на деменция, се скита безпризорен по улиците на града, а семейният дом се наводнява. Митничарят се притеснява и как съпругата му ще се оправя с двете им деца - на 13 и 17 г., а също и с болните си родители.

Докато е в тъмницата, Атанас Стойчев получава документи, че е съкратен от Агенция "Митници". Освен това му е наложена и забрана за напускане на страната. През март 2016 г. магистратите се смиляват над арестанта и го пускат срещу гаранция от 15 бона. Четири години по-късно разследващите прекратяват производството, тъй като не намират достатъчно доказателства за подкупите. Това дава повод на оневинения да заведе иск срещу разследващите за незаконно обвинение. Той претендира за 150 бона за нанесени морални щети.

В исковата си молба Стойчев разказва, че обвинението срещу него е било за тежко престъпление във връзка с работата му на митнически инспектор и затова се притеснявал, че евентуално осъждане би довело до приключване на службата му.

Освен това допълнително бил подложен на стрес, тъй като не могъл да бъде до майка си преди нейната кончина, нито на погребението й. Нямал възможност да се бори със заболяването на баща си, тъй като бил задържан под стража. Притеснявал се, че не е в състояние пълноценно да се погрижи за семейството си, за двете си непълнолетни деца и да бъде тяхна опора.

Покрай акцията и тараша на дома му Стойчев силно се стресирал и още не е преодолял това състояние. Отделно негови близки, познати и колеги се отчуждили от него. Стойчев усещал, че е дискредитиран и злепоставен в обществото. С обвиненията се нарушило психологическото му равновесие, накърнено било и самочувствието му, пише оневиненият до съда.

В продължение на повече от година бившият митничар страдал от нарушения на съня заради огромния стрес и безпокойство. Това се отразило на здравето му - отслабнал, спрял да се храни, чувствал се отпаднал. Изпитвал притеснения, потиснатост, безпокойство, страх, затворил се в себе си, депресирал се и изгубил доверие в правораздавателната система.

Усещал, че хората го укоряват и го сочат с пръст дори когато пазарува в магазина. Тази психологическа травма ще ме съпътства до края на живота, категоричен е Стойчев.

За случилото се проговаря и съпругата на митничаря. Тя разказва, че Атанас бил угнетен от обвиненията срещу него, защото били безпочвени, не разбирал защо е задържан. Чувствал се безпомощен и безсилен, изпитвал притеснения и гняв. След връщането му в килията той рухнал психически, живял при тежки битови условия в ареста, в продължение на дни нямал възможност да се чуе с близките си, споделя половинката на Стойчев.

Тя изказва съмнения дали смъртта на свекърва й не е насилствена, защото жилището й било отключено. Тъй като синът й през това време е зад решетките, нямало как да се потърси причината за смъртта и да се търсят разследващите.

В медиите излиза информация, че от дома им е иззета голяма сума, поради което на жената на Стойчев й се налага да се обяснява как така имат толкова много пари. Тя забелязва как любимият й се превръща от лъчезарен в депресиран човек, страхувала се да не посегне на живота си. Атанас бил социално ангажиран и ходел в местния ротари клуб. След реплика за обвиненията му спрял да го посещава, обяснява още митничарската съпруга.

След акцията семейството остава без доходи. Митничарят завежда дела за възстановяването си на работа, но те са безуспешни. На Стойчев му се налага да се грижи денонощно за баща си и затова не успява да си търси работа. Когато баща му починал, ексмитничарят се пробва в ТЕЦ "Марица-изток" като инженер, но му отказват, защото обектът бил стратегически и досъдебното производство се оказало пречка да започне работа там, става ясно от съдебните книжа.

Чак когато наказателното производство е прекратено, Стойчев успява да намери работа като инспектор в НАП. Дори и там колегите му подхвърляли реплики по негов адрес, че е бил в затвора и че е бил осъждан.

Предвид всички тези неща съдът намира, че 20 бона е справедливо обезщетение за митничаря. Решението не е окончателно и може да се обжалва.

Оправдани

Оправдани се водят и останалите митничари, обвинени по корупционната афера. От справка става ясно, че производството е прекратено спрямо всички, но не е ясно спрямо кой с какви мотиви. Един от тях - Цветомир Петров, също печели дело за обезщетение, като съдът дори увеличава парите му от 8 на 20 хил. лв. Делото е взето за пример колко трябва да е обезщетението и за Стойчев.