Агент Пикадили си признал за убийството на Георги Марков
Журналистът Улрик Скот стига до извършителя агент Пикадили
Получих два медала от ДС, защото бях добър в това, което правя - "бум, с чадъра", признава екзекуторът на българския писател
Франческо Гулино, по-известен като агент Пикадили, признава за убийството на българския писател Георги Марков! Това се случва по време на разговор между агент Пикадили и журналиста Улрик Скот, малко преди Гулино да умре.
"Прекарах 30 години в преследване на убиеца с чадъра, този който стой зад най-скандалното убийство в Обединеното кралство, а признанието дойде в последния момент и бе уклончиво", пише Скот в книгата си "Убийството с чадъра, ловът на най-известния убиец от Студената война".
Още преди много години Скот събира екип и започва да разследва убийството на Георги Марков. Събира различни доказателства, които му помагат да проследи агент Пикадили и да се изправи срещу него, за да се опита да докаже, че именно той е отровил Георги Марков, пробождайки го с отровен чадър.
През 2017 г. Скот получава по имейл снимка на агент Пикадили, който носи чадър. Снимката е заснета в България, и то малко преди убийството на Георги Марков. Тогава Скот започва издирването на Франческо Гулино. През 2020 г. Скот и екипът му получават достъп до архивите на българското разузнаване, които потвърждават, че Франческо Гулино е бил с кодовото име агент Пикадили, получил е прикритие да посети Лондон и е преминал "специално обучение" у нас. После Скот стига до информацията, че назначението е подкрепено от КГБ, където са тествали действието на отровата рицин в тайни лаборатории и е възможно именно те да са я дали на българските агенти, които впоследствие са я предоставили на агент Пикадили.
Улрик Скот и екипът откриват съдебни протоколи, които показват, че бивш агент на българското разузнаване се е срещнал с агент Пикадили в Рим. Това се случва само дни след смъртта на дисидента. Работата на нашенеца е да види дали агент Пикадили носи копие на списанието "Нюзуик" под мишницата, за да сигнализира, че операцията е била успешна. Скот разполага с доказателства, които сочат, че българския агент е видял Франческо Гулино, който е стоял там и е държал списанието.
След това екипът на Скот стартира серия от издирвателни операции, за да се опита да намери неуловимия агент Пикадили, но първоначално е без успех. В крайна сметка късметът на Улрик Скот се усмихва и открива агент Пикадили в предградията на Виена. Гулино се съгласява да говори с журналиста, който над 30 г. търси убиеца на Георги Марков.
Журналистът започва разговора си с агент Пикадили, като му разказва за доказателствата, с които разполага, а също така и му показва повечето от тях.
Докато интервюто се развива, Гулино, осъзнавайки, че е в капан, започва да лъже и да отрича участието си в покушението, и то многократно, но когато Скот му казва името на неговия ръководител от българското разузнаване, Гулино се издава. Той пита журналиста има ли представа дали старият му ръковидител е жив? Тогава Скот показва на Гулино серия от снимки на медали, с които Гулино е награден от българското разузнаване. Тогава настроението на агент Пикадили се променя.
Убиецът Гулино се засмива: "Дадоха ми два медала!", спомня си агентът. "На лицето му се появи изражение, което не бях виждал преди. За първи път в нашия разговор той изглеждаше горд, като момче, което току-що е разбрало, че се е справило много по-добре от очакваното на изпит", пише Улрик Скот.
"Знаете ли защо ви дадоха медалите?", журналистът пита Гулино.
"Да, получаваш медал, защото правиш някои неща много добре", казва Гулино. Тогава той е на 66 години.
Когато Скот го пита какво е направил, събеседникът му внезапно размахва с юмрук. "Бум! С чадър!".
Това е моментът, в който Скот осъзнава, че най-накрая е стигнал до убиеца на Георги Марков и дори е получил самопризнание под някаква форма.
Медалите са му дадени от Тодор Живков именно за убийството на Георги Марков, смята Улрик Скот.
"Дори и да успяхме да извлечем чисти самопризнания от Гулино, вече нямах никакво съмнение, че той е лично отговорен за смъртта на Георги Марков", твърди разследващият журналист.
Само седмици след интервюто Гулино е открит мъртъв, а трупът му вече е започнал да се разлага в мръсния му апартамент. Разследващите смятат, че някой е разбрал, че Гулино, макар и уклончиво, е признал и го е ликвидирал с непроследима отрова.
След убийството на Марков Скотланд Ярд започва издирване, което, както писа "България Днес", позовавайки се данни от Скотланд Ярд, все още не е приключило. В България нищенето на случая бе официално прекратено преди над 11 години.
Смъртта на дисидента
На 7 септември 1978 г. следобед Марков има наглед незначителен сблъсък със "случаен" минувач на моста "Ватерло" в Лондон. За това си преживяване, което се оказва фатално, той разказва на колегата си Теодор Лирков, а по-късно и на съпругата си Анабел Маркова. Писателят споделя, че е усетил убождане по крака, обърнал се и видял отдалечаващ се човек с чадър в ръка, който взел такси и изчезнал. Марков предполага, че непознатият го е закачил с върха на чадъра си. Последвалите събития показват, че инцидентът съвсем не е бил случаен, а срещу българския писател дисидент е извършено покушение с оръжие, замаскирано като чадър. С това оръжие, чийто връх е намазан с рицин, като от филм на Джеймс Бонд Георги Марков е прободен в крака. Има и версия, че от чадъра е изстреляна малка сачма с отрова, но с този вариант има проблем, защото впоследствие не е открито външно тяло в крака на Марков.
Още същата нощ здравословното състояние на писателя дисидент, който се прочува със "Задочни репортажи от България", четени пред българската секция на Би Би Си, се влошава и той не е в състояние да застъпи първа смяна в редакцията рано сутринта на 8 септември. През деня вдига температура, изпитва пристъпи на гадене и повръщане. Вечерта извиканият общопрактикуващ лекар препоръчва хоспитализация. Писателят е приет в болницата "Сейнт Джеймс" със съмнение за отравяне на кръвта. Марков е в съзнание и повтаря разказа си за инцидента пред лекарите, но направената рентгенова снимка не дава основание за съмнение за наличие на чуждо тяло в бедрото му. След разказа на Георги Марков е уведомена полицията и в болницата е изпратен следовател. На Марков е поставена диагноза грип или вирусна инфекция, но въпреки провежданото лечение Марков развива нестабилност на кръвообращението, кръвното му налягане пада много ниско, сърдечната дейност става нерегулярна и той е преместен в интензивно отделение. На 9 и 10 септември състоянието му постоянно се влошава. Писателят изпада в безсъзнание и вечерта на 10 септември настъпват проблеми в сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност и отоци. На 11 септември сутринта Георги Марков умира.