Наркоманка пред "Ничия земя": Ужасът е, когато пълзиш по земята и търсиш материал

Ужасът е, когато пълзиш по земята и търсиш материал, изпаднал по фугите. Тогава си наркоман.  Когато имаш въображаеми приятели и виждат космически станции през прозореца на хола си, тогава си наркоман. Това разказа наркоманката Анна-Мария в предаването "Ничия земя" по Нова телевизия.

"Тревата не те прави наркоман. Това е важно да бъде казано. Амфетамините, метамфетамините, кокаинът, хероинът, пикото, кристалите, те правят наркоман, не джойнтът (визирайки марихуаната). Когато се напушиш с марихуана, искаш да хапнеш нещо. Аз гледах детски и ядях много сладко.  Тревоманите са спокойни. Това не е наркомания. Когато търсиш материал по пода (визирайки амфетамин и други подобни), тогава си наркоман. Когато забравиш да се изкъпеш цяла седмица, защото не знаеш, че е минала тази седмица, тогава си наркоман. Когато виждаш несъществуващи неща, тогава си наркоман", разказва за тежкия си житейски път Анна-Мария.

"Първата дрога те изстрелва в един топъл свят, в такъв свят, в който има всичко това, което няма. С всеки следващ път те изстрелва все по-малко. Така се зарибяваш, но дрогата не стига, защото трудно стигаш до този момент на екстаз, който си изпитал първия път. Впоследствие ти харесват дори и тежките дни. Наркоманията е комбинация от две чувства - да живееш и да умреш, не съм сигурно кое от тях надделява. Различно е", наркоманката споделя ужасяващия си опит с дрогата.

"Дори, когато си наркоман, забравяш, че си взел дрога и се чудиш дали някои не ти е я взел. Обзема те параноя. Осем дни съм била на амфетамини, почти не пиех вода, не излизах. Тогава имах и двама въображаеми приятели. 3 часа си говорих с един дядо, беше много готин, а в нас бях само аз. Другият ми въображаем приятел беше на моите години, виждала съм дори и майка ми, която беше починала. Виждах космическа станция през прозореца на хола си. В това време си говорих с двете халюцинации - дядото и момчето, което беше на моите години. После припаднах. Приятели ме намериха три дни по-късно. Свестиха ме с адреналин. Тогава обичах да си тествам границите, защото мислех, че не мога да предозирам, но никой не е застрахован. Всеки може да стане наркоман и да затъне толкова дълбоко, колкото бях затънала аз", предупреждава Анна-Мария.

Стигала съм и до болница, но това не е много голям фактор. В болницата пишат всякакви глупости, но не и дрога. Сякаш лекарите искаха да ти дадат втори шанс.

Младото момиче, което се бори с тази си зависимост от години, сподели, че е загубило доста приятели и близки. Отдръпнала се е от тях, защото е чувствала, че се разпада и сее разруха.

Наркоманката сподели също, че никой не е знаел откъде имат пари за дрога. Този въпрос винаги е бил без отговор до този момент.

"Пари нямахме, но дрога имахме винаги. По едно време работих нощни смени в една пицария и изкарвах по някои лев. Винаги имаше някой, който казва: "аз имам материал, елате в нас, ще пукаме, пък после ще почерпите с нещо, когато можете". Така се случваха нещата", разказва Анна-Мария.

"Една сутрин просто се събудих и си дадох сметка, че Бог няма да ме пази толкова дълго, колкото ми се иска. Тогава си казах, че искам да спра. Дори отидох в най-голямото свърталище на наркомани, там имаше цялата дрога на света. Изкачах някой да ми предложи и веднага отказах. Дори ми навряха чинията с начертаните линии в лицето и отказах. Тогава ти става ясно, че си на правилния път", споделя как е решила да се откаже от наркотиците Анна-Мария

Момичето учи във вечерно училище. Остава й да си вземе матурата по философия и да си взема тапията за средно образувание. В момента 25-годишната Анна-Мария работи като пицар и все още се бори с поривите за дрога, които според нея няма да спрат.

"Не трябва да забравяме, че всички ние живее за първи път, а правилата на играта се променят постоянно. На всички нас ни е трудно, независимо с какво се занимаваме."

Анна-Мария дори помага на младежи, които имат проблеми с дрогата и прави каквото може, за да не изпаднат други хора до състоянието, в което е била и тя. Наркоманката сподели също, че доброволства, но доста избирателно и не може да разбере хората, които само се хвалят с това колко пари са дали, на кого са ги дали и тем подобни. 

"Не трябва да си мерим добротата. Всеки може да дари много и винаги, не само по Коледа", завършва разказа си Анна-Мария.