Край! Убиецът на Алексей Петров остава неразкрит

- Близки на застреляния бизнесмен са категорични!
- Времето минава, но забрава няма, категорични са племенницата му Нуши, сестра му Теменужка и майка му Диляна
Панихида по повод рождения ден на Алексей Петров направи фамилията му миналата седмица. Ако беше жив, Петров щеше да стане на 63 години.
"Никой не може да ти вземе това, което носиш в себе си. И никой не може да бъде теб. И няма нищо по-хубаво от това", написа скръбната племенница на Алексей - Нуши, в профила си.
Тя, както и сестра му Теменужка и майка му Диляна всеки ден мислят и говорят за покойния Алексей.
"Никога няма да спрем да плачем за чичо. Той ни беше всичко", казва Нуши.
Младата жена е дъщеря на брат му Огнян. Тя е майка на две по-големи деца - син и дъщеря.
Племенницата и фамилията на покойния Алексей Петров живеят в Тетевен, а Нуши има магазин в кв. Пеново, за който се грижат тя и съпругът й.
Майката на Алексей Петров - Диляна, продължава да живее сама в село Градежница, след като изкара зимата при дъщеря си Теменужка и отново отиде далеч от града. Възрастната жена не е добре със здравето, но си предпочита живота в къщата.
"Пием по шепа лекарства. Къде от притеснение, къде заради годинките. Живеем кротко и скромно, тук на село животът не е като в града", казва Диляна Петрова. Година и повече след убийството на сина й и възрастната жена не се надява някой да намери убиеца.
"Няма как да се случи това. Колкото откриха и предишните пъти, когато му се посягаше на Алексей", смята и брат му Огнян.
Огнян и Алексей остават близки, въпреки че от години единият е в София, а другият има семеен магазин за хранителни стоки в Тетевен.
"Много ми е мъчно. Да ти отнемат живота насила е голям грях", казва Огнян за починалия си брат. Той е категоричен, че нищо не го е притеснявало и последно си обсъждали лични въпроси.
"Като днес помня последния ден, в който се видяхме всички заедно. Беше на обяд, в края на юли, Алексей се усмихваше, беше весел, похвали се, че ще ходи на почивка. Спокоен беше, дойде да види баба. Двамата имаха много специална и силна връзка. За съжаление тя плаче всеки ден и като всяка майка много тежко го изживява. Никога няма да й мине. Не можем и не искаме да повярваме, че е истина. Безмилостни и безсърдечни подобия на хора убиха един безценен човек, не заслужил такава съдба. Болката, сълзите, мъката ни са големи", спомня си Нушка Огнянова.
Семейството и близките на Алексей живеят скромно и никога не са показвали луксозни имоти и коли.
Съседите им са категорични, че са почтени, възпитани и отрудени селски хорица.
"На мравката път правят. Така са възпитали и трите си деца. Винаги ще помогнат, с каквото могат. Гледаха си животни и зеленчукова градина", разказват за Петрови комшиите им.
"Всеки може да говори каквото си иска. Аз съм виждал положителните неща, които Алексей е правил. Заедно сме расли с него и така се стекоха нещата. Той е човек, който е помогнал на много хора за лечение. Който се е отзовавал, винаги е помагал", обяснява кметът на Градежница Митко Русинов. Местните разказват, че Петров е финансирал съборите, помагал е за изграждането на храм и ремонта на детската градина, в която сега ходят 60 деца от района.
Майка му дълги години работи като пастирка в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна.
Алексей Петров е първородното дете на Диляна и Илия в семейството. Той се грижил и за брат си Огнян и сестрата Теменужка.
Петров почти не е живял на село. Още като малък напуска Градежница и се отправя към Пазарджик, където завършва средно образование в т.нар. милиционерско училище. В Тетевенско казват, че още от дете е бил строго дисциплиниран и огромен принос за това има спортът. Нещо повече - освен на физическата си подготовка Алексей отделял особено внимание и време на книгите. Майка му споделя, че от крехка възраст бил с книжки в ръцете.
"Няма да намерите един човек, който да каже лоша дума за него. Деликатен е, говори тихо и никога не се е скарал с някого в село. В София сигурно пречи на някого, че да искат да го стрелят", цъкат с език бабичките в Градежница, които често си спомнят с умиление за Алексей Петров.
Близките обаче още помнят двете неуспешни покушения срещу него.
За едното той е давал курбан на всяка Голяма Богородица на 15 август.
"Едва ли ще се разбере кой е убиецът", цъка с език и вуйчото на Алексей Петров - Красимир.
Бащата на Петров умира преди години - оттогава Алексей посещавал майка си Диляна много често и винаги бил приет добре от цялото село.