Професионалният рибар Иван Стоянов: Станах приятел с делфин
По Никулден стават чудеса в морето! Наш моряк и риболовец спасява малко делфинче, заплетено в мрежите му, а след това самият той се спасява в зловеща буря. От признателност и благодарност морското животно става приятел с добрия човек и започва да се връща при него. Уникалната история разказа пред "България Днес" самият Иван Иванов, който дълги години изкарва препитанието си, като хвърля мрежи в Черно море. Той вярва, че през годините е закрилян от свети Николай Чудотворец, който е покровител на моряците и рибарите. Те днес също почитат светеца и имат своеобразен професионален празник.
"Един ден влязохме до таляна край градчето Черноморец, за да проверим мрежите. Бяхме 8 души в лодката, която се нарича мауна и е дълга над 13 метра. Стигнахме до основната мрежа, на която казваме къщата, именно тя се проверява. Основно сафрид влизаше в мрежите. Забелязах, че много делфини имаше тогава в морето. Сутринта гледаш стотици гърбове, късаха мрежите и рибарите се оплакваха. Тези животни са строго забранени за убиване. Точно под мен погледнах и видях делфинче. Наведох се и го хванах за опашката. Беше малко, едва ли имаше и 20 килограма", разказва 74-годишният морски вълк.
"Гледах го и му се радвах, кога друг път ще видя такова уникално създание отблизо. Целунах го по бузките и го хвърлих зад мрежата. То зацепи бързо навътре към морето. Мина десетина метра и за мое огромно учудване внезапно се спря. Върна се, изправи си главата над водата и започна да прави движения с плавниците сякаш ми ръкопляска. Отвори си и устата и си показа зъбките все едно се усмихва. Капитанът на таляна ми каза: "Ванка, това е чудо, делфинчето дойде да ти благодари!". Всички бяхме втрещени, не вярвахме, че това е истина. Сприятелихме се с делфина", горд е бай Иван. Опитният рибар започва да работи на морето още по Тошово време, когато има програма за заселване на региона Странджа - Сакар.
"Търсех работа като рибар, макар че не съм потомствен такъв. Насочиха ме към един талян и така заживях до морето край Черноморец. Ловихме основно дивата преходна риба - сафрид, чернокоп, лефер, паламуд. Когато няма такава риба, 100% от риболова е на попчета. Чернокопът е най-търсен, цената му варира между 8 и 10 лева. Леферът е скъп, вземали са ми го и по 25 лева килограмът. Има и калкан, но за него се изискват специални мрежи, а и в последните години го забраниха, има само определена малка квота за улов. Най-голямата риба, която съм хващал, е морска лисица - 21 килограма. Диаметърът на тялото й надхвърляше 1,20 см, като одеяло беше", похвали се Иван Стоянов. Хващал е и голяма есетра. Той оцелява в адска морска буря преди години, като вероятно именно свети Никола му вдъхва силите да се спаси от почти сигурна гибел.
"Имах една малка рибарска лодка, купена за 450 лева. Тръгнах от Черноморец до къмпинг "Златна рибка" край Созопол, като обикновено вземам разстоянието за час и половина с гребане с весла. На връщане, като задуха един западен вятър, вкара ме навътре в морето. Така се притъмни, че аз греба към брега, но изобщо не знам дали се движа. Вълните бяха огромни и едва не преобърнаха лодката. В този момент няма място за уплаха, просто трябва да се оцелява. За 5 часа и половина гребане някак си успях да се измъкна. Точно стигнах до Черноморец, и морето утихна като тава, пекна слънце. Колегите, като ме видяха, се чудеха как съм оцелял в тази буря. Аз винаги съм вярвал, че моят повелител е Слънцето. Поглеждах към него всеки ден и се молех. След тази буря повярвах в силата на свети Никола", признава рибарят.
От 4 години насам той живее в малка караванка на брега на язовир "Душанци", който е сгушен между Стара планина и Средна гора. Въпреки че има две къщи - в Пирдоп и Златица, бай Иван е категоричен: "Аз не мога да бъда затворен между четири стени, тук ми е по-хубаво. Докарват ми на язовира каквото имам нужда и оставам целогодишно".
Разказва се, че свети Никола е спасявал кораби и моряци, заради което е получил властта си над моретата, теченията и морските урагани. Поради тази причина лодките и корабите не плават в открито море на този ден. Закрива се есенно-зимният риболов и по този случай моряците, рибарите и семействата им правят голямо угощение с рибни ястия. По традицията рибата трябва да е шаран. Според легендите в дъното на лодката на рибар се отворила дупка, която свети Николай затворил с шаран. Оттогава се смята, че шаранът е жертвена риба, а последният улов се принася в жертва на светеца.
Според някои суеверия костите от рибата могат да се пришият в шапките на децата, за да ги предпазват от уроки и зли очи, или да се пуснат по течението на реката, за да се умножи броят на семейството. Също така трябва да се внимава да не падат люспи от рибата на земята, защото е на лошо, а ако я настъпите, можете да се разболеете. Доброто поверие казва, че ако сложите люспа от шаран в портфейла си, ще ви е на пари. Още някои смятат, че първият сняг идва именно от светеца и неговата дълга бяла брада.
