Улов има! Каракуди хващат на язовир "Искър"
Рибите се търсят на торен червей в плитчините около устието
През последните години каракудата се превръща във все по-ценен улов по нашите водоеми. Ако в близкото минало този вид спадаше в графата плевелни риби, то сега повечето въдичари си мечтаят за емоции с едри каракуди. Тази сладководна риба е от семейство Шаранови. Като форма много наподобява шаран, затова някои по-неопитни риболовци могат да я объркат. Все пак разликите не са малко - каракудата няма мустачки, люспите й са по-едри, а окраската е златиста или сребриста, в зависимост от разновидността. На тегло може да достигне до внушителните 3 килограма, но това са изключително редки изключения. Екземпляр, по-тежък от килограм, се счита за трофеен.
Каракудата е разпространена в почти всички наши язовири и реки. Може да живее и в по-застояла вода с ниско количество на кислород. При източване на някой водоем тези риби оцеляват повече от месец, заровени само в тинята, докато нивото не се възстанови. Поради тази причина каракудата много трудно може да бъде прочистена от язовирите. Въпреки прословутата си издръжливост запасите на този вид у нас намаляват. Особено по големите ни язовири, където обикновено се въдят едри парчета, числеността им е доста оскъдна.
В язовир "Искър" почти никой не я търси целенасочено, тъй като не е сред доминиращите видове. През топлите месеци там властва платиката, както и видове като бабушка, костур, уклей. Всъщност каракудата в "Искър" не е изчезнала и може да се лови с успех. При това на куката се закачат парчета по над половинка.
Тези риби не са повсеместно разпространени във водоема. Придържат се главно в по-плитки участъци. Залетите бивши рибарници в района на устието е отлично място за тях. Позициите се намират между вливането на едноименната река Искър и местността Филмовата къща. Обикновено водата се покачва дотам през юни-юли, но есента позициите вече остават на сухо. Лятото язовирът залива цели поляни с високи треви - отличното укритие на каракудата. Освен че се чувства защитена, там рибата намира и достатъчно количество храна, затова не напуска дома си, докато водата не започне да се отдръпва.
Местата се характеризират с малка дълбочина, най-често до метър. Освен това дъното е осеяно с растителност, затова трябва да държим примамката на не повече от 60 см под повърхността. Лови се предимно на плувка, тъй като дънният риболов там е затруднен. Когато куките паднат на самото дъно, стръвта се скрива в тревата и вероятността да бъде намерена от едра риба силно намалява. Освен това рискът със закачки и късане е голям.
Плувката не бива да е по-тежка от 2 грама, защото каракудите са плашливи и усещат човешкото присъствие. Липсата на големи и шумни компании наоколо определено е предимство. Най-добър риболов се получава рано сутрин. Тогава язовирът обикновено е тих, няма вълнение и не се получава подводно течение. Каракудата обича примамката да бъде неподвижна. Най-доброто лакомство, което можем да й предложим, това е торният червей. Колкото е по-едър и сочен, толкова по-голям е шансът да закачим трофейна каракуда. Понякога проблем се оказват дребните костурчета. Когато в района се е завъртял пасаж с тях, стават досадни и дори могат да провалят излета ни. Тогава трябва да се премине към вариант "Б" и на куката се поставя различна примамка. Добри резултати се постигат с варено жито, както и с хлебна троха.
Каракудите в повечето случай вземат уверено. Заради малката дълбочина те предпочитат да захапят стръвно храната и да се отдалечат възможно по-бързо. Това гарантира невероятна борбеност от тяхна страна и съответно незабравими емоции у риболовеца. По епизодичните мощни плясъци се забелязва и присъствието на диви шарани в района. Удари не са изключени, но изваждането им в растителността е въпрос на истински майсторлък и голям късмет. Тези, които упорстват за такава риба, поставят на куката консервирана царевица, натурална или с различни аромати.
На залетите рибарници понякога се навърта и платика. Това не са обичайни места за нея, тъй като тя обича чисто песъчливо дъно и сравнително по-големи дълбочини. Понякога обаче платиките са много активни тук, може би примамени от тишината и липсата на масирано рибарско присъствие.
Направете си консерви
Каракудата е много подходяща за приготвяне на консерва в буркан. Рибата се почиства много добре от люспите, главите и вътрешностите. След това се измива много добре със студена вода. С нож се отрязват опашките, перките и хрилете. Реже се на парчета по около 4 см в голяма тава за варене на сладко, посолява се на вкус и се залива с 400 мл олио и 250-300 мл качествен винен оцет, изсипва се и едно пакетче черен пипер на зърна, малко бахар и 2-3 листа дафинов лист. Разбърка се добре, завива се с алуминиево фолио и се пече три часа на бавна фурна (150 градуса). После се маха фолиото и се запича на 200 градуса още 20 мин. Фурната се изключва и тавата се оставя вътре до пълно изстиване (една нощ). Никаква вода не се сипва.
За това количество се подготвят: 1 кутия доматено пюре, в които се изсипват и разбъркват добре по 1/3 пакетче фино млян кимион, 1/3 буркан (800 мл) стерилизирани краставички (нарязани на колелца), 1/3 буркан (800 мл) маринована червена капия (по желание, нарязана на парченца), 300 г много добре сварен стар фасул, малко замразен грах. По желание може да се добави и чесън на скилидки и магданоз на ситно.
Подготвят се бурканчета, рибата се изгреба с решетъчна лъжица и се нарежда много плътно на редове в бурканите. Между всеки ред се слага по една лъжица пюре и по малко от всичко останало. Наредените вече буркани се заливат с по 1-2 супени лъжици от маринатата, която остава в тавата. Бурканите с маринована риба се затварят с метални капачки и се варят 2 часа и 30 минути. Добре е готовите вече буркани да отлежат 2 месеца.
СПОДЕЛЕТЕ С НАС ВАШИТЕ ЛОВНИ И РИБОЛОВНИ ТРОФЕИ. Разкажете ни любопитна лакърдия с пушка или въдица в ръка. Независимо колко е голяма рибата ви, покажете ни я. Изпращайте снимките и разказите си е-mail: [email protected] или с писмо на редакционния адрес и ние ще ги публикуваме.
