Речните кефали обожават насекоми
Риболовът с мухарка и изкуствени оси е особено успешен по язовири и реки
Трофейните речни кефали са изключително хитри и трудни за ловене риби. Най-често на кукичките се закачат екземпляри под килограм. В наши условия обаче тези риби могат да достигнат до 2-3 кг. Можем ли да излъжем такъв "звяр"?
Августовските горещини затоплят неимоверно водата, особено по затворените водоеми. Когато температурите са високи, а кислородът намалее, рибите по принцип не са особено активни. От друга страна, кефалите обичат да се припичат на слънце в повърхностните водни слоеве. Когато денят е тих и топъл, рибите плавно се издигат нагоре, след което застават неподвижни. Често можем да забележим огромните им тъмни фигури в непосредствена близост до повърхността на водата. Тези риби обаче са лениви и почти неуловими. Мнозина риболовци правят опити да ги измамят, подавайки плувка с най-разнообразна стръв. В някои случаи, виждайки рибата, замятат примамката буквално пред устата й, но кефалът отново проявява пълно безразличие към храната. И все пак има начин да събудим любопитството му.
Методът е само един - с насекоми. В горещините кефалите се хранят основно с дребни мушички, оси, пеперуди, скакалци, мравки, които попадат върху водната повърхност. Независимо дали ловим на река, или язовир, примамки от този сорт ще дадат страхотни резултати. Можем да използваме както живи насекоми, така и изкуствени мухи. Най-подходящи са местата по надвесени над водата клони, тъй като кефалът е свикнал да дебне именно там за падаща храна. Мушичките могат да се поднесат по няколко начина. Един от най-разпространените е чрез булдо. Предимството е, че така можем да заметнем на голяма дистанция от брега. Методът обаче не е прецизен, рибата се плаши от булдото и особено в язовири резултатите невинаги са сполучливи.
Използването на въдица тип "мухарка" е прието за изкуство в риболова. Чрез специален шнур изкуственото насекомо може да се поднесе до сами устата на кефалите. Третият вариант е да заложим на директен телескоп, като по линията монтираме единствено куката с примамката. Най-добри резултати бихте имали с жив зелен скакалец. Когато той се докосне няколко пъти до водата, неминуемо ще привлече вниманието на рибата. Методът е успешен както за затворени водоеми, така и за вировете по реките.
В жегата - уклеят е сигурен
Когато температурите се покачат над 30 градуса, повечето от рибите изпадат в летаргия и не се хранят. Това важи в пълна степен за равнинните язовири и езера у нас. Има обаче една рибка, която обича точно жегата и се храни активно независимо от силата на слънцето.
Уклеят е любима занимавка за мнозина, защото може да се дърпа в стил "гол след гол". Въпреки че не изумява с големината си, тази сребриста рибка е истинско предизвикателство заради специфичния и фин риболов, който изисква. Освен това изпържените уклейчета по нищо не отстъпват на черноморската цаца, която е възприета като топмезе за бирата.
Уклеите се събират лесно с много рехава, почти течна захранка, която да прави "облак" във водата. Накиснат и намачкан хляб върши чудесна работа. Рибите се движат на големи пасажи, което ни гарантира занимавка за цял ден. Пригответе директен телескоп 5-6 метра. Поводът трябва да е не по-дебел от 0,10 милиметра, а куката не по-голяма от щ18. Лови се в междинна вода, на дълбочина около 1-2 метра. Най-добрата стръв за уклея са пинките (умален вариант на белите червеи).
СПОДЕЛЕТЕ С НАС ВАШИТЕ ЛОВНИ И РИБОЛОВНИ ТРОФЕИ. Разкажете ни любопитна лакърдия с пушка или въдица в ръка. Независимо колко е голяма рибата ви, покажете ни я. Изпращайте снимките и разказите си е-mail: [email protected] или с писмо на редакционния адрес и ние ще ги публикуваме.