Риболовните билети поскъпват двойно

Цената им не е променяна повече от 17 години

Билетите за любителски риболов ще поскъпнат значително - двойно за годишния и месечния и дори тройно за седмичния. Това предвиждат промени в Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите, публикувани за обществено обсъждане.

По отношение на издаваните от ИАРА билети за любителски риболов се предлага изменение на таксата така: "За издаване и презаверка на билет за любителски риболов на физическо лице се събира такса, както следва:

1. на седмичен 12 лв. (при 4 лв. в момента);

2. на месечен 16 лв. (8 лв. сега);

3. на шестмесечен 30 лв. (15 лв. в момента);

4. на годишен 50 лв. (25 лв. сега).

Предложенията имат за цел актуализация на таксите заради промяната в макроикономическите показатели на страната в периода от 2007 г. до настоящия момент. Таксата, която се заплаща е крайно недостатъчна и

не покрива разходите, които се извършват

за осъществяване на контрол,

опазване и управление на улавяния от тях ресурс, обработване на документи, пише в мотивите за повишението.

Предоставянето на билет дава право на любителите риболовци да практикуват, своето хоби за посочения период, и да получат съответно полагаемия рибен ресурс в допустимите в ЗРА норми. При осъществяването на контрол служителите на ИАРА ползват високопроходими автомобили, прибори за нощно виждане, термокамери, бинокли и др. средства. Поради многобройните водни обекти в страната, както и

значителния брой закупени билети от любители

риболовци - средно около 200 000 на година,

се налага по-засилен контрол, което довежда до повишаване на разходите за контрол. В допълнение, сравнявайки цените на любителския риболов с някои съседни на България държави, от МЗХ установяват, че таксите в България са в пъти по-ниски. Например в Сърбия цената на годишния билет за 2024 г. е 9000 сръбски динара, което се развява на около 150 лв., а на седмичния билет е 2600 сръбски динара, което се равнява на около 43,50 лв.

В Северна Македония цената на годишния билет

за 2024 г. е 7000 македонски денара,

което се развява на около 222 лв.

Към 2006 г. минималната работна заплата за страната е била 160 лв., а стойността на билета за любителски риболов е 6 пъти по-ниска от нея. Към момента минималната работна заплата е 1077 лв. В тази връзка е крайно необходимо да бъдат повишени таксите за издаване на билети за любителски риболов, както и на техен дубликат, което би повишило качеството на предоставяне на услугата и контрола върху любителския риболов, обясняват от агромедомството.

От приемането на тарифата през 2006 г. до настоящия момент са извършени само две пълни актуализации на стойността на заплащаните такси - през 2007 г. и 2008 г. Актуализациите през 2010 г. и през 2014 г. засягат само чл. 3, а не действителното отражение на икономическите процеси върху себестойността на предлаганите услуги. С проекта на Тарифата се цели да се преодолеят на първо място настъпилите промени в макроикономически показатели през годините, които дават отражение върху себестойността на предоставяните услуги. На второ място да се избегнат допуснати грешки при определянето на таксите, като в този случай ИАРА извършва тази ревизия от гледна точка на натрупания близо седемнадесетгодишен опит при прилагане на Тарифата. Предлаганото изменение на таксите се прави с оглед осигуряване на необходимия финансов ресурс за подсигуряване на изпълнението на ангажиментите на ИАРА във връзка с изпълнението на националното законодателство и предоставянето на услугите.

Предвидено е

изменение на таксата, свързана с издаването на безсрочно разрешително за стопански риболов

по чл. 1 от Тарифата, която към настоящия момент е едва 20 лв. С оглед на спецификата на услугата, която се предоставя по отношение на безсрочност, дори и възмездно, е една възможност за рибарската общност, за която заплащаната такса от 20 лв. е изключително ниска. Предвидено е увеличение на размера на таксата за издаване на безсрочно разрешително за стопански риболов от 20 на 50 лв.

В Тарифата се извършва разграничение на мрежените уреди, използвани при извършване на стопански риболов с кораби до 10 бруто тона, от 10 до 25 бруто тона, от 25 до 40 бруто тона и над 40 бруто тона, които от своя страна са разграничени спрямо риболовните уреди, с които се извършва риболова. В тази връзка е необходима актуализация на чл. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Определените такси са в пъти по-малки и не отговарят на реалностите в стопанския риболов. Размерът на горепосочените такси, определен през 2007 г., е значително по-малък от разходите по предоставяне на услугата и не е съобразен с промяната в макроикономическите показатели на страната в периода от 2007 г. до настоящия момент. В размера на увеличението на таксите е включен размера на амортизациите на дълготрайните материални и нематериални активи, свързани с предлаганите услуги. С цел преодоляване на тази диспропорция се налага увеличаване на таксите, заплащани за риболовни кораби в чл. 2, т. 1, 2, 3 и 4, както следва:

1. с риболовен кораб до 10 бруто тона:

а) с мрежени уреди, волти и чепарета от „100 лв." на „200 лв.";

б) с парагади от "300 лв." на "500 лв.";

в) с риболовни уреди по букви "а" и "б" и с други разрешени риболовни уреди от "400 лв." на "600 лв.";

2. с риболовен кораб от 10 до 25 бруто тона - с мрежени и други разрешени риболовни уреди от "700 лв." на "1000 лв.";

3. с риболовен кораб от 25 до 40 бруто тона - с мрежени и други разрешени риболовни уреди от "1300 лв." на "2300 лв.";

4. с риболовен кораб над 40 бруто тона - с мрежени и други разрешени риболовни уреди от "1800 лв." на "3000 лв.".

По същите причини е предложено и увеличение в Тарифата по отношение на чл. 5, т. 1, свързано с придобиването на право за извършване на стопански риболов във водите на река Дунав, в следния размер:

1. с риболовен кораб:

а) с мрежени риболовни уреди от "120 лв." на "230 лв.";

б) с капани (винтери) за улов на риба и други водни организми от "120 лв." на "230 лв.";

в) с мрежени риболовни уреди и с капани (винтери) за улов на риба и други водни организми "180 лв." на "360 лв."

В действащата към момента Тарифа се предвижда „За издаване на специално разрешително за улов на квотиран вид риба във водите на Черно море" в рамките на определена квота да се заплаща такса в размер 60 лв.

През последните години, уловът на калкан е предмет на специфичен мониторинг и контрол, включващ редица допълнителни условия, в сравнение с улова на останалите видове риба и други водни организми. В Националния план за контрол в рибарството са заложени целеви показатели за инспекция и контрол, които с всяка изминала година стават все по-високи и тяхното достигане е от съществено значение, с оглед изпълнението на плана за контрол.

Размерът на таксите не е достатъчен

за достигане на целевите показатели заложени

в националния план за контрол в рибарството

за 2016 г. Същите показатели са заложени в приетите национални планове за контрол в рибарството за 2017 г, 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. В сравнение с 2014 г. и 2015 г., през 2016 г. са заложени по-високи критерии при специфичния мониторинг и контрол. Увеличено е както времетраенето, така и броя на съвместните инспекции с други национални и чуждестранни институции. С цел преодоляване на тези недостатъци се налага увеличение на таксата за издаване на специално разрешително за улов на квотиран вид риба във водите на Черно море в рамките на определена квота, като е предвидено да се заплаща такса в размер "150 лв." 

Подготвена е още една промяна, в разпоредбата на чл. 7, т. 1 и 2 от Тарифата. Тя касае лицата, извършващи риболов на рапани, миди и скариди. На първо място при някои видове, е налична възможността за улов чрез използване на различни риболовни уреди. Такива са случаите с рапана (улавян чрез водолазен способ и бим трал) и със скаридите (ръчно и с винтери). В чл. 7, т. 2 от Тарифата е заложено да се заплаща такса в размер на 300 лв. за придобиване на право на стопански улов на миди и скариди. Така поставената такса на услугата унифицира улова на миди и скариди, което

води до необосновано високи такси

за риболовците на скариди

Уловът на миди се характеризира с прилагането на ръчен способ и водолазно оборудване, а уловът на скариди се извършва, чрез използването на капани (винтери). Статистиката сочи, че през последните години при улова на миди се наблюдават значително по-големи добиви в сравнение с улова на скариди, като стойността на килограм миди е по-ниска отколкото стойността на килограм скариди. По този начин риболовците на скариди заплащат по-голяма такса, за усвояване на ресурс от водни организми с по-ниски добиви. Това противоречие би се избегнало като се разграничи улова на миди от улова на скариди, което е извършено с предложената промяна на Тарифата, както следва:

1. за стопански улов на рапани от "100 лв." на "200 лв.";

2. за стопански улов на миди на "450 лв.";

2a. за стопански улов на скариди "150 лв."

От агроведомството аргументират и необходимост от въвеждането на нова такса, имаща за цел прилагане на разпоредбата на чл. 40, ал. 18 от ЗРА съгласно която: "за издаване на разрешително за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели се заплаща такса съгласно Тарифата". Този текст е изменен последно през 2012 г. в ЗРА, като досега предвидената в закона такса не е била въведена в Тарифата, съответно събирана и заплащана от съответните лица. С оглед спазване на разпоредбите на закона се предлага за издаване на разрешително за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели да се заплаща такса в размер 35 лв. Също така е предвидено за издаване на дубликат на разрешително за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели се заплаща нова такса в размер на 8 лв.

Предложените изменения в чл. 8 и 9 в размер от "5 лв." на "8 лв." и в чл. 11 в размер от "2 лв." на "8 лв." от Тарифата свързани с издаване на дубликати за разрешително за стопански риболов, документ удостоверяващ право за извършване на стопански риболов и билет за любителски риболов се налагат поради

завишените разходи на материалите (бланки

с воден знак) по предоставяне на услугите

Аквакултурите заемат голяма част от пазара на риба. Самото поддържане на регистъра на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми, изисква повече технически ресурси като обем информация, която да бъде проверена и обработена. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е отговорна за поддържането на регистъра, в който се вписват лицата, както и за издаване на документ - Удостоверение за извършено вписване в регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, за което се събира такса в размер 20 лв. по чл. 12 от Тарифата. Също така ИАРА е второстепенен разпоредител с бюджет, който осъществява последващ контрол върху спазването на приложимото в областта законодателство и критериите, въз основа на които е вписано юридическото лице или едноличния търговец. От 2006 г. до настоящия момент чл. 12 не е изменян, докато ЗРА е изменян няколко пъти по отношение на аквакултурите, чрез добавяне на допълнителни документи, необходими за вписване в регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми. Също така се наблюдава значително повишаване в броя на аквакултурните стопанства от 2006 г. до сега. Таксата, която се заплаща е крайно недостатъчна и не покрива разходите, които се извършват за осъществяване на контрол, обработване на документи и регистрация на лицата, развъждащи риба и други водни организми. По същия начин стои въпроса и с вписването в регистъра на центровете за първа продажба на продукти от риболов по чл. 15 от Тарифата, и вписването в регистъра на лицата купувачи при първа продажба на продукти от риболов по чл. 16 от Тарифата. Предлага се таксите по чл. 12, чл. 15 и чл. 16 от Тарифата да бъдат изменени от "20 лв." на "60 лв.", като това би повишило качеството на услугите и последващия контрол върху тях.

По отношение на провежданите от ИАРА обучения и полагане на изпит за придобиване на правоспособност за извършване на стопански риболов е подготвена редакция на таксата по чл. 13 от Тарифата, чрез увеличение на таксата от "20 лв." на "60 лв." Цялата процедура по предоставянето на услугата по чл. 13 отнема няколко работни дни и е свързана с ангажирането на служители, които участват в изпитната комисия и провеждат обучението, проверяват изпитните резултати, след което издават съответните документи на успешно положилите изпит или преминали обучение. Мотивите за увеличение се базират на това, че приходите са изключително ниски в сравнение с разходите по предоставянето на услугата.

По отношение на стопанския риболов се въвеждат изменения при определянето на себестойността на предоставената услуга по маркиране на риболовните уреди. Съгласно чл. 17 и чл. 18 от Тарифата, се заплаща такса в размер на 2 лв. за немрежен риболовен уред и 2 лв. за всеки сектор с дължина до 100 м за мрежен риболовен уред. Към настоящия момент събираните такси стигат за покриване на разходите за нискокачествени марки, които лесно могат да бъдат подменени или копирани. Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 112/1 30.04.2011 г.) (Регламент (ЕО) № 1224/2009) риболовните уреди се маркират с отличителен знак и номер на всеки 200 м. При използването на марките след въвеждането на този текст се установиха няколко съществени недостатъка. Марките, които бяха поставяни преди 2016 г. корозират много бързо под въздействие на морската вода, заплитат се в риболовните мрежи и падат от тях. Те са с по-ниска себестойност, но не отговарят на изискванията на българското законодателство и правото на Европейския съюз. При това положение марките закупувани след 2016 г. са на по-висока себестойност, но позволяват изпълнението на ангажиментите произтичащи от регламента. Затова е необходимо да бъде направена промяна в тарифата по отношение на мрежените риболовни уреди, като бъде разписано, че ще се събира такса за маркиране на всеки 200 метра, което е в унисон с регламента. Към момента е посочено, че се събира такса за маркиране на всеки 100 метра, което не кореспондира с изискването на регламента. В отговор на това се предлага да се увеличи събираната такса на "7 лв." за немрежен риболовен уред и "7 лв." за всеки сектор с дължина до 200 м за мрежен риболовен уред, което ще позволи на ИАРА да покрива разходите по маркиране, които позволяват устойчивото им закрепване на риболовните уреди и материалът, от който са направени да издържа на корозия и неблагоприятни морски условия.

Според финансовата обосновка след промените в тарифата се

очаква в държавния бюджет да да постъпват

допълнително над 3 млн. лв. годишно

Необходимите допълнителни средства по бюджета на ИАРА за обезпечаването на разходите за предоставяне на услугите и последващия контрол - за 2025 г. е в размер на 62 хил. лв.; за 2026 г. - 70,3 хил. лв.; за 2027 и 2028 г. - по 66,8 хил. лв.