Каракуди на поразия

Топлите дни в края на февруари раздвижиха каракудата по язовирите ни. На много места вече потръгна успешен риболов. Тази иначе топлолюбива риба се е събудила по-ранно от зимната си летаргия и вече се храни активно. Затова и въдичарите потриват доволно ръце след дългите дни на очакване.

Най-богат е уловът по някои от водоемите в Централна България. Истински върволик от хора се насочва ежедневно към язовир "Копринка". Там рибата се е събрала в така наречените Дупки при село Долно Сахране. Най-успешните позиции се заемат още в ранни зори. Рибарите замятат основно с дънни монтажи, като фидерът върши най-добра работа. За стръв се използват земни и торни червеи, които се оказват най-голямото лакомство за каракудите по това време от годината. Някои опитват и с грозд от бели червеи, но резултатите са по-слаби. Очакванията са със затопляне на времето рибата да се разпръсне и в останалите части на язовира.

Подобно е положението и на следващия язовир по поречието на река Тунджа, а именно "Жребчево". Там каракудите са се съсредоточили в района на Римския мост, където въдичарското присъствие също е масирано. Освен това на плувка излизат и неголеми платики. От началото на годината на изкуствени примамки там се мамеха и щуки, но хищникът от 15 февруари вече е забранен за улов. Хубави бабушки от язовир "Жребчево" ловят в близост до садките.

Каракудата вече е активна и на язовир "Пясъчник". Местните специалисти я търсят основно по ръкавите на водоема. С дънна въдица се хващат редки, но едри екземпляри по над половин килограм. По водоемите в Северна България, планинските райони и Софийско все още няма раздвижване на мирната риба. Само на определени места епизодично се вади по някой уклей или бабушка.