Времето за щука дойде

Законът предвижда най-дълъг срок на забрана на риболова за този изявен хищник - от 15 февруари до 30 април. От началото на май щуката вече е на разположение.
Какви са типичните й обитания? Обрасли с всякаква растителност неголеми блата, стари речни корита и канали, баластриери. Има я и в някои от големите ни язовири, където се е приспособила и показва устойчива популация. Масово се лови на жива рибка с така наречената въдица на тапа - с обемна стиропорeна плувка, която да издържа на напъните на рибето да се укрие. Спининговият риболов също е популярен и има своите почитатели.
Основното изискване е да се търси в нейната типична среда - обилна водна растителност, където се настанява трайно и не смята да се измества през целия сезон. Там ловува, там почива, преработвайки погълнатата плячка. Когато е гладна, може да налети на всякаква жертва, имала неблагоразумието да се мерне пред погледа й. Ако обаче е сита, нищо не е в състояние да я извади от обзелата я лежерност и даже летаргия.
Във всеки случай шанс да се примами има единствено и само сред водната джунгла. Там обаче има рискове. Рибката-стръв неистово се стреми да се прикрие сред растителността и куката често попада в масивните стъбла на шавари, тръстики или други подводни закачки. Ако се лови на спининг, презентирането в рисковата територия води до закачане на примамката и до загуби. Начинаещите търсят сигурност със замятане встрани от опасните територии и по правило търпят разочарования. Опитните щукари са готови да поемат всякакви рискове, но упорито търсят убежищата на щуката със замятане в максимална близост до щаварите или буквално сред къделите от водна чума.
Тези досадни треви превземат през лятото плитчините на повечето ни равнинни водоеми.

Всяка щука, имала малшанса да захапе примамката и да усети вкуса на метала в устата си или болката от забитата кука, мигом се насочва към най-големия подводен гъсталак. Ако е натрупала и жизнен опит, ще се усуче около треви или стъбла, ще се извърти и зрелищно ще се изхвърли в цял ръст в прословутата "свещ". Няма нищо случайно в тези маневри. Рибата се бори за живота си с всички сили. Даже ясно се вижда как разтърсва глава, за да се освободи от досадното нещо, която й причинява болка и неумолимо я тегли към толкова опасния бряг.
Да се прояви търпение при чакането е едно на ръка, после пък трябва да се вложат всичките умения. Понякога е и въпрос на късмет. Защото устата й е много костелива и ако не е нагълтала дълбоко и куката да е попаднала в месестата част на глътката, откачането при показаната яростна съпротива е съвсем в реда на нещата. Или пък съумее да прекара влакното около подводни дънери, коренища или залети храсти. Тогава късането е неизбежно.
Първо скоростно трябва да се изтегли от опасното насочване към дънни препятствия. Линията се държи изпъната, може да се наложи да е на ръба на възможностите на влакното. Нито за миг линията не бива да се отпуска - това е предпоставка за последващо откачане. Държи ли се в максимално изпънато положение, рибата скоро започва да губи съпротивителните си сили и всеки следващ напън ще е по-притъпен и предвидим.