Последни дни за улов на щука
Идният уикенд е последният, в който ще можем да залагаме въдици за щука. От 15 февруари влиза забрана за улов на този вид, която ще продължи чак до началото на май. Ограничението в този период е ежегодно и съвпада с размножаването на тези риби.
Естественото възпроизводство на щуката започва още през февруари или началото на март. Обикновено това е моментът веднага след разтопяването на леда, при температура на водата между 3 и 6 градуса. В зависимост от вида на водоема - язовир, река или блато, както и надморската височина този процес може да трае различно време.
Женската в зависимост от размерите си хвърля между 40 000 - 250 000 хайверни зърна на килограм от теглото си. Те са с размер около 3 мм. Този процес се случва на дълбочина във водата до метър, понякога в залети от пролетното пълноводие участъци. Инкубационният период на хайвера е 10-30 дни. Обикновено самката се придружава от 3-4 мъжки, като при по-възрастните екземпляри броят на самците може да достигне до 7-8. Рибите плуват групово, като мъжките се трият постоянно в женската.
Когато се излюпят, малките щуки се хранят с различни водни организми, докато достигнат дължина 5 см. След това започват да нападат личинки на други риби. Полова зрялост при щуката настъпва на около 3-4-годишна възраст.
Сега риболовът на този хищник е доста труден, тъй като екземплярите не са особено активни. Щуката се храни и зимата, но навиците й сега са съвсем различни. Тя изразходва минимално количество енергия, като ограничава движенията си и атаките си до минимум. На дупка в леда щуката се лови успешно в по-плитките язовири и езера. Привлича се основно от изкуствени примамки като отвесни блесни. Други я търсят на тапа с малка жива рибка.
По-вероятно е да закрием сезона за щуки по реките, където няма ледена покривка. В течението рибите са по-активни. В студените месеци и дните преди размножителния процес хищниците се мамят преди всичко с мръвка. Затова на куката се закача малка жива каракудка. Замята се или на дъно, или с фиксирана тапа. Бавните вирове, водовъртежите и местата с обратно течение са най-потенциалните местообитания на щуките сега.
