Гигантските шарани изгладняват

Добромир ДОБРЕВ

Неписано правило е, че октомври и ноември е времето за риболов на трофейни шарани. Колкото тяхната численост да е намаляла в последните години по ред причини, все пак всички по-големи язовири у нас предлагат възможност за шарански риболов. До голяма степен изваждането на едър шаран е въпрос на изключителна слука, но не бива да се подценяват и основните правила при улова на този вид риба.
През есента мирните риби традиционно се изтеглят в по-дълбока вода. Обикновено това са местата в близост до язовирните стени. Логично е да потърсим трофейните шарани на дълбочина поне 8-10 метра.
Това на практика означава, че задължително трябва да използваме лодка за подхранване на избраната позиция и вкарване на въдиците. Най-добрата примамка за българските условия си остава царевицата. Затова и захранката трябва да бъде от сварени царевични зърна, като можем да добавим и конопени семена. Някои риболовци предпочитат да обогатят хранителното петно с различни протеинови топчета. Въпреки че рибата се храни усилено през есента, не бива да прекаляваме с количеството захранка.
Съвременният шарански риболов изисква използването на сонар за измерване дълбочините и релефа на дъното. Също така и специална стойка за въдиците, наречена родпод, електронни сигнализатори и др. Самият монтаж на линията пък е може би най-важният компонент от подготовката за риболов на едри шарани. Дебелината на основното влакно варира между 0,35-0,40 мм. За препоръчване в българските условия е инлайн монтажът, при който влакното минава през оловната тежест. Поводът се подготвя от плетено влакно с дължина около 15-25 см. Стръвта задължително се поднася Дна косъмУ, т.е. не е закачена на куката, а се издига над нея посредством повдигач. Това намалява предпазливостта у шараните, които похапват с охота примамката.
След това ни предстои борбата с трофея, емоциите от изваждането му и задължителните снимки за спомен. Все повече риболовци считат за етично да подарим отново живота на трофейната риба.