Жълъдов червей разбива кефала
Добромир ДОБРЕВ
Кефалът по реките полудя по жълъдов червей. От началото на месеца тези риби са основен обект на риболов у нас. Кленовете, както са по-известни сред въдичарите, нямат проблем с ниските температури, а дори напротив.
Зимно време те изгладняват неистово. Тогава храната във водата далеч не е в изобилие и рибите са склонни да атакуват рибарските примамки. Речният кефал може да достигне 2-3 килограма. Това е типично всеядна риба. Може да прояви типично хищнически инстинкти, като напада малки рибки и жабки. В същото време с охота се храни с всякакъв вид насекоми, червеи, както и растителни продукти като царевица. Тестените примамки като хлебна троха, кускус понякога са особено резултатни при риболова на клен.
Безспорно едно от най-големите изкушения за тази риба през зимата е жълъдовият червей. Това е една не толкова популярна стръв. Възприема се отлично и от други речни видове риби като скобар, морунаж, брияна. Наподобява белия червей, но е малко по-едър и има обособена жълта главичка. Напоследък може да бъде открит във все повече риболовни магазини.
Жълъдов червей може да си набавите и сами. За целта есенно време се събират жълъдите от дъбовите дървета и се поставят на сухо място в мрежеста торба. Червеите сами изпадат отдолу, като трябва да монтирате дълбок съд с пясък, където да се запазват живи. Ларвите се срещат и в кестените през есента.
Най-добрият сезон за риболов с жълъдов червей са зимата и пролетта, когато червеите все още не са се превърнали в мухи. Лови се на плувка с кука №14-16. Когато ги има, едрите кефали рядко остават безразлични към това мезе. Едно от най-важните правила в речния риболов на клен е да не нарушите спокойствието на рибата. Разговорите край брега, резките движения и ярките дрехи са противопоказни. С други думи, ако рибата усети присъствието ви край вира, шансовете за успех намаляват драстично.
Кленът е най-вкусен препържен
Месото на речния кефал е бяло и меко. Вкусът е сладникав, а миризмата на тежка и мазна храна липсва. За рибата, живяла сред течащи води, е характерно, че няма мирис на тиня и дъно. Дребните костици не се усещат след препържване. Именно и това е най-удачният начин да приготвим тази риба.
По-малките парчета риби се пържат лесно разполовени само през средата на гръбнака. По-едрите се разфасоват на тънки шайби около 1 сантиметър. Рибата се посолява предварително. След това се овалва в смес от царевично брашно, бяло брашно и малко червен пипер. Върви отлично с изстудено бяло вино или тъмна бира.
