Стоян Михов, експерт по есетрови риби: Кръстихме моруната Силвия

Поставихме й предавател, ако пак се върне в река Дунав, ще може да я проследим

Кой е той?

Стоян Михов е експерт към българското звено на организацията WWF (Световен фонд за природата). Това е международна неправителствена организация, която има за цел опазването на редките животински видове и запазване на биологичното разнообразие. Михов бе човекът, който постави чип и проследяващо устройство на 200-килограмовата моруна, уловена край Силистра през февруари. Ето какво разказа той пред "България Днес".

- Г-н Михов, колко сериозен е проблемът с намаляването на есетровите риби у нас?

- Вече 5-6 години се опитваме да подпомогнем опазването на есетровите риби в река Дунав. Проблемът стана много сериозен, а популациите намаляват все повече. Долното течение на река Дунав от "Железни врата" до делтата са последните естествени местообитания за размножаване на есетрите. До неотдавна тези риби дори бяха разрешени за стопански улов. Бракониерството трудно се изкоренява. Решението е само едно - да бъде ограничен пазарът. Защото, докато има търсене, все ще има някой, който е изкушен от няколко десетки или стотици хиляди левове, които да улови с мрежите. А и знаем, че в Северозападна България е сигурно най-бедното население в Европа. Когато с 1 риба можеш да си оправиш живота и този на децата си, тогава моралните дилеми добиват различен фокус. Същото е и със слоновете и носорозите в Африка. 1 килограм слонова кост струва 1000 евро.

- Как научихте за уловената 200-килограмова моруна?

- Получихме сигнал от ИАРА, че има заловена такава моруна край Силистра. Оказа се възрастна женска, която беше още жива. Работим добре с държавните институции. Ние се опитваме да разберем малко повече какво се случва с есетровите риби. Когато има подобен случай, идваме, за да маркираме и пуснем екземпляра. Когато пристигнахме, дознателите вече бяха приключили работата си. Бракониерството у нас вече официално се криминализира. Имаме голяма пластмасова тръба, в която вкарваме рибата. Процедурата бе дълга.

- В какво състояние заварихте рибата?

- Рибата бе в доста добро състояние. Държахме връзка с риболовния инспектор и му казахме как да процедира, за да бъде рибата добре. Видяхме по снимките, че бракониерите я бяха вързали с въжета през хрилете, а това е опасно. Помолихме да я вържат през опашката. Когато отидохме, рибата вече беше спокойна, но много силна. Видяхме, че има повърхностни рани по гърба. Те вероятно са направени от бракониера с куки при вадене на рибата. Кожата на тази голяма риба е много дебела, покрита с костни плочки, така че раните бяха само повърхностни. Поставихме й антибиотици.

- Каква е целта на маркирането на рибата?

- Чипът, който поставяме, е акустичен предавател. Това не е точно джипиес, защото такъв няма как да работи под водата. Предава сигнал, който може да бъде уловен от нашите приемници по реката. Зарядът на чипа е достатъчен за около 8 години. Ако рибата отново се върне от Черно море в река Дунав, ние вече ще можем да проследим нейните движения, къде се размножава. Тези предаватели се използват от американските биолози за маркиране на акули.

- Маркирали ли сте и други моруни?

- Да, но това е единствената толкова голяма женска и с хайвер. Такива риби почти никога не достигат до учените и изследователите, защото са изключително ценни. За мен също беше много интересно. Проследявайки една такава женска, ние може да научим къде са мръстилищата, където моруните хвърлят хайвер, и тези места да бъдат защитени. Например там да се забранят дейности като драгиране, унищожаване на брега и дъното. Есетровите риби хвърлят хайвер върху малко по-едри камъни и местата са строго определени. След построяването на "Железни врата", където са били основните каменисти части от Дунав, сега местата за размножаване са намалели страшно много. Работим заедно с румънските колеги и до момента сме локализирали само 2 такива места. И двете се намират на територията на Румъния.

- Тази моруна сега стана много известна.

- Да. Рибата беше кръстена Силвия от нейния спасител, риболовния надзирател от ИАРА. При нас има такава традиция, че всяка спасена и маркирина риба трябва да се кръсти. Записана е в протоколите с новото си име. На рибата е поставен и един маркер с телефонен номер на организацията. В случай че някой улови рибата, да ни изпрати информацията къде точно се е случило и къде е пусната обратно. През април ни предстои експедиция съвместно с рибари. Те ни оказват голяма помощ, като ни показват места, където предполагат, че може да се размножават есетри. Мисленето на хората вече се променя и те осъзнават, че имат едно богатство, което трябва да запазим.

- Какво трябва да знаят за моруните?

- Моруните съзряват полово на 16 години, общо взето, като при хората. Могат да се размножат само 2-3 пъти през живота си, който продължава средно 40 години. Те са на 200 милиона години, по-стари от динозаврите. Нека ги пазим!

- Колко моруни навлизат в река Дунав?

- Това е информацията, която се опитваме да си набавим в някакъв научен стил, а не просто по устни сведения и предположения. За тази цел трябва да има по-голям брой маркирани риби. Засега не се знае каква е общата им численост в Дунав. Румънците са отчели, че един голям процент от навлизащите маркирани риби биват уловени и изчезват от радара. Допреди години, когато риболовът на есетрови риби е бил официален, има ясна статистика как уловът намалява с тонове всеки сезон.

- Извършват ли се зарибявания с есетрови риби?

- През последните години не. За последно преди 5-6 години пуснахме 50 хиляди малки чиги в Дунав. Това беше последният такъв опит. Преди да дойде забраната за търговия с хайвер и улов на есетрови риби, имаше държавна програма. Всяко предприятие, което изнасяше черен хайвер, беше длъжно да пуска определени бройки малки рибки в Дунава. Но тази схема не беше прозрачна и работеща.