Мария, която смайва "Хийтроу"с кацането си

Българката е първата в света, която е командир на тежък самолет 

Атанасова убеждава Георги Димитров да обучават жени в Долна Митрополия 

В зимния 26-и декември 1926 г. в пловдивското село Калековец проплаква новородено. Момиченцето е кръстено Мария и след години ще стане първата българка граждански пилот. Нещо повече Мария ще остане в историята като първата жена в света, която е командир на тежък самолет - летателен апарат за превоз на десетки пътници, който е с няколко двигателя.

Още като младо момиче Мария Георгиева Атанасова мечтае да полети. През юли 1948 г. Атанасова и още две момичета - Христина Гръмчева и Жечка Бaчева, завършват успешно курс за летци към аероклуб "Граф Игнатиево".

Силно желае да бъде приета във Военно-въздушното училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, но времената са различни от сега, защото в учебното заведение не обучават жени. Било е забранено на представителки на нежния пол да придобиват правото на самолетоуправление в професионален план.

Мария дава идеята и заедно с Христина и Жечка изпращат писмо лично до Георги Димитров за получаване на разрешение Ц да бъдат приети в училището в Долна Митрополия. Неочаквано разрешението е получено. Димитров дори ги кани на лична среща, за да се запознае с тези смели българки.

Атанасова започва обучението си през февруари 1949 г. Като курсантка е била и артериалист, завършва втора по успех своето обучение и придобива правото на лицензиран пилот и летец. Тя завършва във випуск заедно с още 12 момичета.

Девизът на въздушното училище е "Там, където поникват криле". И Мария от Калековец наистина се оказва с криле, за да направи полета на живота си - 15 години след завършването си.

До 1952 г. работи като инструктор в училището. Тогава завършва школата за пилоти изтребители. Между 1953 и 1974 г. лети като пилот и командир на самолетите "Ли-2" (съветски военно-транспортен самолет), неговия наследник "Ил-14", "Ил-18", и един от най-разпространените самолети в СССР - "Ту-134", по маршрутите на "БГА Балкан". Общият й полет във въздуха наброява впечатляващите 13 999 часа.

Гениалната българка трупа опит, за да достигне на най-бляскавия момент в кариерата си.

На 15 септември 1965 г. Атанасова приземява тежък турбовитлов самолет на летище "Хийтроу" в Лондон. Към днешна дата това е най-голямото летище във Великобритания и най-натовареното европейско летище и второ по брой интернационални пътници в световен мащаб - десетки милиони всяка година.

Но да се върнем половин век назад. Агенция "Ройтерс" съобщава, че 39 годишната М.А. приземява самолет със 73 пътници на борда.

Когато към кулата е отправено разрешение за кацане, служителните буквално губят ума и дума. Никога до този момент в историята на авиацията разрешение за кацане не е искано от жена. Първоначално не знаят какво да правят, но след това дават разрешение. Кацането е успешно и Атанасова влиза в историята. Всички са смаяни. Първите остават първи и се помнят цял живот. Но не и в България. Тук се отдава повече внимание на жени, които участват в полетите на държавните величия от социализма. Но светът няма да забрави за смелата българка.

До ден-днешен няма категорична информация защо Атанасова приземява тежкия самолет. Мистерия има и около самото кацане, като има версии, че е принудително и се случва при лоши атмосферни условия, което засилва величието на българката.

За дамата от Калековец има и предавана през десетилетията история.

При един от полетите самолетът навлиза в буреносен облак. Точно до кабината проблеснала мълния и помощник-пилотът изведнъж започнал да говори, че това са извънземни. Атанасова му ударя шамар да се свести, но после вижда, че пилотът е буквално заслепен от силната светлина. След кацането Мария дава безценен съвет на колегите си мъже - щом чуят грохот, да затворят очи, за да не бъдат заслепени.

В периода 1966 Ц 1971 г. дамата пилот е депутат, апрез 1967 г. получава две значими отличия за онова време - орден "Герой на социалистическия труд" и орден "Георги Димитров".

Почива на 11 април 2000 г. на 73-годишна възраст, за да остане завинаги във вечността на великите българи.

Посвещават й стихотворение

Костадин Вълков увековечава спомена за българската жена пилот в стихотворението "Светла памет на Мария Атнасова":

С храброст, твърдост сила,

тя небето покорила.

Българска майка е родила

и с воля сила е дарила.

Тя показа на света дух

борбен патриотичен.

С харизма, смелост до безкрай

тя прослави своя роден край.

Днес е синвол на силната

българска жена, борбена неуморима,

непреклонна славеща българската красота.

По-силна от всеки по-храбра от всеки друг

с решителност неземна приземила самолет,

и показа, че е силна повече и от мъж голям.

доказвайки пред всички че жената

може да е равна и също даже по-славна,.

Героична с неукротим дух летеше и облаците дереше,

скорост демонстрира и умение да пилотира.

Царица на небето остана тя завинаги с душата и сърцето.

Ние помним нейното име Мария, така както света запамети я.