Анка Ламбрева е първата българска авантюристка

Карловката говори седем езика, язди и кара мотоциклет с лекота, обикаля два пъти света и се омъжва за персийски принц 

"Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. България, когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд. Там цветята не издават същия аромат, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова долина и кръшни песни при ранно майско утро. България, колко хубава си ти!"

Думите са изречени през 1930 г. от карловчанката Анка Ламбрева между двете й околосветски пътешествия. Тази забележителна дама за 80-годишния си живот успява да посети непознати кътчета на планетата ни, да практикува професията си на медицинска сестра, да срещне любовта в Ливан и винаги да намери смисъл да се прибере в България, където я застига последният й дъх.

Ламбрева е нещо забележително във времена, когато на жената й е било приписвано, че трябва да мете двора на къщата или да стои до къкрещата гозба на печката. Но тя преминава всички граници - буквално и преносно. Анка става първата българка, прелетяла със самолет като пътничка над Ламанша, както и първата българска околосветска пътешественичка.

Ламбрева е родена през 1895 г. в Карлово, в многодетния, но беден Пиперков род. Били общо 5 деца, но младото момиче показало желание да се развива. Успява да завърши гимназия в Пловдив, като семейството й няма възможност да я подкрепя финансово и тя започва работа като слугиня. В периода 1916-1918 г. е главна учителка в села край родния си град. Голямата й мечта била да работи като медицинско лице и да помага на хората. Години по-късно, когато вече е известна и по-заможна, тя продължава да практикува професията си.

През 1922 г. печели чрез конкурс стипендия за Американския колеж в Цариград, където се обучава за медицинска сестра и стажува в местна болница. Анка силно мечтае да стане лекарка, но през 1925 г. колежът е закрит от правителството на Мустафа Кемал Ататюрк. Затова завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора. С работата си спасява няколко човешки живота, включително и на бебе. Между 1925-1927 г. тя работи в Българския Червен кръст в София като лекторка по бактериология и хирургия, а също и като главна старша сестра в хирургията.

Именно покрай работата си се запознава с англичанина г-н Тейкън. Анка му спасява живота по време на нощно дежурство и той я кани в Нова Зеландия да се грижи за болната му дъщеря. И през 1928 г. приключенията започват.

Пътуването трае 3 месеца, през които карловчанката посещава Египет, Индия, Цейлон (дн. Шри Ланка) и Австралия. Вече в Нова Зеландия, тя се влюбва в Раймънд, с когото изкарва прекрасен месец на остров Таити.

Анка живее известно време сред маори, сприятелява се с вожда Мита Таупопоки и с местните красавици Тиароа и Сузана. Това пътешественичката разказва години по-късно в многобройните си пътеписи от обиколката на планетата ни. Сред местното население най-силно я впечатлява, че пред вратите на домовете им земята сякаш била нарочно продупчена, а оттам излизала гореща пара. Околността, в която живеело племето, била осеяна с гейзери. Във врящите малки извори с помощта на мрежички маорите пускали картофи, яйца и плодове, за да се сварят по-бързо.

По време на престоя си в Нова Зеландия Ламбрева е най-добрата реклама за България. Местните трудно произнасят името й, затова я наричат "Мис България". Открива безплатен курс по бродерия в женско дружество и така в Нова Зеландия се появяват българските шевици. Местни общественици се изказват изключително ласкаво за нея и я наричат "любимка на цялата страна".

Всичко е прекрасно, но носталгията докосва сърцето на момичето, родено в сърцето на Балкана. Маршрутът й към родината този път е различен. Първоначално спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, Торонто и Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, после достига Източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунав през зимата на 1930 г. стига до Видин и продължава до града на сърцето си - Карлово. Именно тогава тя изрича думите, че не съществува по-красива страна на Земята от България.

Но в един момент приключенската струна в душата на забележителната българка отново е докосната. Анка Ламбрева, която говори свободно 7 езика, кара мотоциклет с лекота, която язди кон и работи в болници по света, прави нещо очаквано за нея - предприема второ околосветско пътешествие. За три години тя обикаля 42 страни, като не пропуска да се появи на поредната битка в Париж на самия Дан Колов. Там в типичния й неподражаем стил излиза на ринга, облечена в българска носия, поднасяйки на бореца букет ароматни рози с пожелание за успех и още легендарни победи.

В средата на 30-те години на миналия век Ламбрева се озовава в Иран. Тя се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани. Въпреки че е материално обезпечена, водена от своя алтруизъм, не престава да работи като болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище. А вечер пише впечатленията си от далечната страна.

Втората световна война настъпва и Анка е в Иран. Местната власт й предлага да се откаже от българското си гражданство и да предаде родината си. Пътешественичката отказва и е заточена След този отказ е заточена в концлагер в Ливан.

Пред очите й се разиграват ужасяващи сцени - жени проституират за хляб, самоубийства и полудяващи хора. Със сладки думи успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която да бъдат настанявани болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг - младия персийски принц Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера.

Свободата за Анка и останалите идва през 1943 г. и с любимия си мъж се завръща в Иран. Семейството има 12 имения, като три от тях българката получава за сватбен подарък. През следващите години нашенката продължава с благородното си дело да помага на болни и бедни.

След смъртта на съпруга си, през 1970 г. Анка се завръща в България. И през следващите шест години живее в любимото си Карлово, докато издъхва на 18 февруари 1976 г. Последната й воля е да бъде погребана до родителите си. Но желанието й да опознава света остава безсмъртно и се предава на поколенията.

Описва подвизите си в книги

"Карлово и карловци след Освобождението" и "Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка" са книгите, които оставя на идните поколения Анка Ламбрева.

Творбите й са преиздавани на няколко пъти през последните години, като издания могат да бъдат открити и в Историческия музей в Карлово.