Пеньо Бомбето построи Шипка,но не видя паметника

Работи в тежки условия, които отказват други майстори 

Прякорът е заради шапката, с която не се разделял 

Тридесет години Пеньо Бомбето не стъпва на Шипка, за да види най-великото творение в живота си.

Строителят е обиден, че успява да издигне една от светините на България, а не е поканен на тържественото откриване. В началото на миналия месец се навършиха 120 години от рождението на предприемача, чието име дълго време тъне в забрава, и това е отличен повод да си припомним делото му.

Пеньо Атанасов Колев е роден на 2 юни 1902 година в търговищкото с. Дралфа, като учи в родното си село, а прогимназия завършва в село Кръшно. И до ден днешен съселяните му произнасят с гордост името му. Затова са решили да му издигнат 4,5-метров паметник от гранит, който да се вижда отдалеч.

Със строителство Пеньо Бомбето започва да се занимава още от младежките си години, когато помага на баща си. Служи като войник в трудовия набор в Шумен, където успява да се научи да разчита техническа документация. Около 20-годишен се сдобива c документ за майстор-предприемач, издаден от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Свидетелството му позволява да ръководи строежи на стойност до 5 милиона лева. Участва в изграждането на много обекти - на моста на река Струма при село Студена, катедралата и учителския институт в Шумен, в строежа на почивния дом на телеграфопощенци край Варна.

Прякора си Бомбето Пеньо Колев получава заради меката шапка, с която почти никога не се разделя. А съвременниците му разказват, че макар да е човек от село, винаги ходел хубаво облечен.

През 1928 г. Пеньо Бомбето получава покана да довърши строежа на Паметника на свободата (Шипка), започнат шест години по-рано. Приема, след като други майстори отказват заради тежките условия на работа в планината. И оттам животът му се променя.

През 1920 г. живите ветерани опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория идва Пеньо Бомбето.

"Като стигнахме горе, 70-годишният опълченец Киров, гледам, падна на колене и плаче. После си бърше сълзите и ми вика: "Младо, ето тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът, тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща, заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме!". Аз целият изтръпнах. И си помислих - тука хората живота си са дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! На връщане в село Шипка подписах договора. Бях на 26 години", разказва спомените си Бомбето.

Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал с катъри от Мъглиж и Енина. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговият лъв пред нея е отлят в Софийския военен арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект месинговият лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се установява, че ако фигурата бъде на това място, няма да се вижда добре. По тази причина лъвът е поставен върху корниза над главния вход на паметника.

Завързва се спор за лъва, който трябва да гледа на север. Румънското правителство протестира, тъй като съзира подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия са против посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III. Но никой не се сеща да покани Пеньо Бомбето. От обида той не отива на паметника през следващите 30 години.

Умира на 9 юни 1987 г. в Попово, където е и погребан. През 2017 година посмъртно е обявен за почетен гражданин на Попово.

Увековечава подвига на опълченците

Паметникът на свободата (Паметник на Шипка) се намира на връх Свети Никола в Стара планина.

Издигнат е с цел да увековечи подвига на опълченците, бранили върха по време на Шипченската епопея. Представлява голяма кула от доломит (безцветен минерал) с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м.

България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение "Опълченците на Шипка". Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за "тоз ден бурен".