Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/12225139 www.bgdnes.bg

Иван Митев откри шестия тон на сърцето

Докато у нас го саботират, светът аплодира делото му 

Признато е за българското научно постижение на ХХ век 

Хипократ е най-великият лекар на Античността и е наричан баща на медицината, но дори и той не успява да открие това, което забелязва един бележит българин.

Проф. д-р Иван Митев прави едно от най-големите открия в медицината през ХХ век - шестия тон на сърцето. Въпреки опитите на негови колеги да го саботират, а държавата да не признава делото му, тъй като е откритие, а не изобретение, лекарят остава в историята с делото си. И ще припомним откритието му, благодарение на което в наши дни лекарите по-добре познават и лекуват човешкото сърце. И помага за правилното диагностициране на болестите на сърцето още в ранна детска възраст.

Реклама

През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, Митев долавя допълнителен тон - шестия тон. Нещо нечувано до този момент. Но преди това да разясним кои са сърдечните тонове, или казано на разговорен език, "как бие сърцето".

Нормалните сърдечни тонове са първи и втори и те могат да бъдат чути с просто ухо заедно с паузата между тях. Третият и четвъртият могат да бъдат слушани със стетоскоп (медицински прибор, който се използва за преслушване на дишането, сърдечните тонове, чревната перисталтика и други).

На петия сърдечен тон се натъква през 1951 година френски кардиолог. Той не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография (диагностична техника, която създава графичен запис на звуците и шумовете, произведени от свиващото се сърце).

И така до 1972 г., когато Митев долавя шестия сърдечен тон. В началото лекарят не е сигурен в своето откритие и започва да го търси и при други пациенти. През същата година Иван Митев дава гласност на своето откритие в брой 4 на списание "Педиатрия".

"В началото на 1972 г. при фонокардиография на деца с недостатъчност на аортната клапа ни обърна внимание регистрацията на нискофреквентни телесистолични добавъчни колебания под формата на 1-2 зъбеца, откъснати от I и II тон... За изясняване на находката направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон", се казва в научното издание.

Реклама

Новината бързо се разпространява в световен мащаб, но за кой ли път българската общественост реагира повече със завист и злоба, отколкото с признателност.

Професорът представя своето откритие в Института за изобретения и рационализации - това се случва на 27 юли 1972 година. И започват големите мъки на лекаря. Държавата е в смут, защото шестият тон е откритие, а не изобретение. Процедурата става още по-сложна и тромава. Искат се неоспорими доказателства, появяват се редица бюрократични спънки. През това време Митев разговаря с уважавани кардиолози от цял свят, които категорично подкрепят откритието му. Готови са да застанат с имената си зад делото на българина, но държавата продължава да се бави и да не може да вземе решение. След дълго протакане шестият тон е признат за откритие.

Агонията на Митев не свършва дотук. С бележитото си откритие той се явява на защита за докторска степен. Шокиращо е, че лекарите от комисията нито приемат, нито отричат откритието му и така той не успява да защити докторската си степен. Това става в по-късен момент чрез Висшата атестационна комисия, но неизбежното се е случило - Митев е изключително разочарован, че делото му е опорочено, а негови колеги се опитват да го провалят.

Иван Митев се ражда на 4 октомври 1924 г. във врачанското село Крушовица. През 1950 г. завършва медицина в Медицински университет - София. Десетилетия по-късно неговият син Ваньо Митев ще стане ректор на университета и един от уважаваните специалисти у нас.

След това животът отвежда Иван Митев към Русе. В дунавската столица започва работа като главен инспектор по майчинство и детство в отдел "Народно здраве". Три години по-късно е повишен в началник на отдела.

На 36-годишна възраст става научен сътрудник в Научния институт по педиатрия. През 1972 г. става старши научен сътрудник, а след 6 години - ръководител на детската клиника по сърдечносъдови и колагенови заболявания. От 1980 г. е директор на Клиниката по сърдечносъдови заболявания, а 5 години по-късно - директор на Института и главен специалист по педиатрия в България до пенсионирането си през 1989 г.

Иван Митев умира на 15 април 2006 година.

"Малко въпроси в медицината са проучвани с толкова голямо усърдие, остроумие и страст, както въпросът за възникването на сърдечните тонове." Това е мотото на дисертацията на Митев за шестия сърдечен тон. Същата дисертация, заради която е посечен от комисията и се сблъска с грозната страна на българската действителност.

През 2009 година откритието е наречено "феноменът Митев" и е признато за българското научно постижение на ХХ век.

Марка, болница и паметник за делото му

За разлика от други бележите българи, делото на проф. д-р Иван Митев не е забравено и посмъртно получава признание.

Болницата по детски болести в София носи неговото име, а в родното му село Крушовица беше открит негов паметник. Централният площад и улица в населеното място също са именувани в негова чест.

След официалното признаване на откритието от българската държава в негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена "VI тон". Тя се счита за труднооткриваема и е изключително ценна за колекционерите.

Реклама
Реклама
Реклама