Полина Недялкова е първата жена генерал

Изтегля от бойна линия 7 поразени танка 

Участва в Гражданската война в Испания като доброволец 

Първите остават първи и за цял живот!

Името на Полина Недялкова остава завинаги в историята, защото дамата с пагон и суров характер е първата жена генерал в българската армия.

Тя е офицер, танкист и интербригадист - така са наричали чуждестранните доброволци по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939 г. Преминава през много изпитания, живот в чужди страни, но накрая се завръща в България, където продължава да помага със знания до края на земния си път.

Недялкова е родена на 8 декември 1914 г. и е само на 9 годинки, когато избухва Септемврийското въстание (неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат).

Във въстанието участва и нейният баща Антон Недялков, който през 1924 г. е осъден на смърт за включването си в бунта. Той успява да избяга в СССР, а две години по-късно при него отиват съпругата му Цветана и малката Полина.

Недялкова завършва през 1936 г. Експлоатационния факултет на Военната академия за механизация и моторизация в Москва и става инженер-механик на автобронетанкова техника. Много смела професия за жена във времена, когато армията е като запазена територия за мъжете.

Но Полина не спира дотук. Младата дама е само на 22 години, но със звание капитан и заминава като доброволец интербригадист, за да участва в Гражданската война в Испания. Българката се включва като инженер по ремонта на единствената танкова бригада на Републиканската армия. Изтегля от бойната линия 7 поразени италиански танка край Гуадалахара, за което получава първия си боен орден "Червено знаме". Завръща се в СССР през 1938 г.

Между 500 и 1000 българи се сражават в Испания, като сред тях личат на имената на Цвятко Радойнов, Янто Канети, Марин Чуров и разбира се, Полина Недялкова. Всички те дават първия отпор на на фашизма да напусне границите на Германия и Испания.

Две години по-късно българката се завръща обратно в СССР, като все още е прекалено опасно за семейството й в родината. Недялков е показала, че страхът й е непознато чувство, и се включва във Втората световна война. Недялкова е в руските редици при тежките сблъсъци с нацистите. Победата я заварва в град Сенец край Братислава, на границата на Словакия с Унгария.

Инженер-полковник Недялкова се завръща у нас през 1952 г. и постъпва в Българската народна армия. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на армията. Назначена е за началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно - за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Организира издаването и става главен редактор на списание "Военна техника", като това се случва през 1967 година.

Съвременниците й разказват, че често обличала гащеризона и се вмъквала да прави проверки в танковете. За суровия и властен характер на Недялкова знаели всички - от полковници до редници.

Бележитият й професионален път води до най-логичното - жена да стъпи на най-високото стъпало в йерархията в армията.

През 1974 г. тя е произведена в звание генерал-майор (днес - бригаден генерал), ставайки първата жена в България с висше офицерско звание и първата жена генерал от бронетанковите войски.

Издигането й "повлича крак" и след време и има други жени генерали - Нанка Серкеджиева от МВР и Нонка Матова (виж карето).

Освен съветския орден "Червено знаме" по време на Гражданската война в Испания нашенката получава и други признания - удостоена е със званието "Герой на социалистическия труд", орден "Народна република България" I степен (1974) и е наградена посмъртно с руския орден "Великая победа" през 2007 г. (отличието получава нейната дъщеря Цветана Игорова).

Полина Недялкова издъхва на 86-годишна възраст на 5 януари 2001 г. в родния си град София. И въпреки че сериозна част от живота й преминава зад граница, най-ярка следа оставяточно в родината си.

Още две дами с най-високото звание

Нанка Серкеджиева (Витка) се издига до звание генерал-майор, което я прави втората жена с генералско звание в българската история и първата в системата на Министерството на вътрешните работи.

От 12 август 1943 година е партизанка в партизански отряд "Антон Иванов". След като отрядът е разбит, се присъединява към партизански отряд "Георги Димитров". През 1945 г. се записва да учи в Пловдивския университет, като е отговорник на РМС в университета. На следващата година се отказва от ученето поради майчинство и тежко материално положение.

От 1963 застава начело на трети отдел на Държавна сигурност (Картотека и архив) и остава на този пост до февруари 1990 година. През 1975 г. става генерал-майор. Издъхва на 87 г., като това се случва преди точно едно десетилетие.

Нонка Матова е единствената жена генерал в новата ни история. 67-годишната пловдивчанка е известна повече с кариерата си на състезателка по спортна стрелба.

Има общо над 600 медала в стрелбата с пушка. Спортната й кариера е впечатляваща - участва 6 пъти на олимпиада и е олимпийски вицешампион от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Поставя 11 световни рекорда в стрелба с пушка, два от които за мъже, 28 европейски рекорда, два от които за мъже. Тя е многократен балкански и републикански рекордьор на пушка.

На 27 юни 2003 г. полковник Нонка Матова е удостоена със званието генерал-майор от МВР.