Илия Вълков опита да задвижи кола с вода

Научната общност не признава изобретението му 

Химикът, който бяга от България, е откривател на брауновия газ 

Автомобил да се движи с вода вместо с гориво.

Това е мечтата на милиони хора по света, а един българин е изключително близо до реализирането й. Но съвременната наука го отхвърля. Както и родната му България го отхвърля и той е принуден да живее зад граница, където прави големите си открития.

Неговото име е Илия Вълков. Но е по-вероятно да сте го срещали с австралийското му име Юл Браун. Или просто човекът, който откри брауновия газ.

Изобретателят е роден на 16 април 1922 година във Варна. От малък има влечение към техниката, но завършва Търговската гимназия с отличен успех през 1941 година.

Като повечето мъже тогава е войник. Вълков служи в морската рота на остров Самотраки, който в онези години е българска територия.

Когато сваля военните дрехи, започва да следва електроинженерство в Софийската политехника.

Но желанието му да стане учен е посечено от тогавашната власт. И то за нещо незначително. Тъй като слуша забранените след деветосептемврийския преврат западни радиостанции, през 1948 година е арестуван и изпратен в лагера в Белене. По-късно работи при тежки условия в мината към Трудово-възпитателното общежитие в Перник. Макар и като арестант, през този период е използвана помощта му за поправка на различна апаратура.

През 1950 година е освободен и две години по-късно бяга от България в Турция през Резовската река. В южната ни съседка неволите му продължават – осъден е като шпионин и лежи 5 години в затвор. Историята разказва, че е освободен с помощта на разузнавателните служби на армията на САЩ. През 1956 година емигрира в Австралия, където променя името си на Юл Браун. То не е случайно - малкото име е от актьора Юл Бринър (бел. ред. - през 1957 г. печели "Оскар" за най-добър актьор в главна роля във филма "Кралят и аз"), а фамилията взема от майор Браун, помогнал за освобождаването му от затвора.

В периода 1970 - 1992 година най-активно работи по откритията си. Въпреки че някои от теориите на Вълков са основани на реални физико-химични феномени, намиращи приложение в практиката, най-амбициозните твърдения - че водата може да бъде използвана като гориво или че горящият браунов газ е способен да изпари волфрам или да неутрализира радиация, са отхвърлени от научната общност.

Основните разработки на българския учен са свързани с оксиводорода - газова смес, състояща се от водород и кислород в различни съотношения. Съединението е получено за първи път преди повече от два века от известния английски химик Уилям Никълсън чрез електролиза на вода и впоследствие намира приложение в практиката основно за високотемпературни горелки. Употребата на оксиводорода за осветление се оказва проблемна заради силната му взривоопасност.

И тук настъпва върхът в кариерата на Илия Вълков. През 80-те години на XX век ученият успява да създаде устройство за електролиза със специален дизайн, което произвежда оксиводород с особени свойства - най-вече с по-голяма потенциална химическа енергия.

Тази газова смес получава наименованието браунов газ и в нея Вълков вижда възможна революция в различни области на индустрията и бита (виж карето). Последващите експерименти показват, че голяма част от очакванията не се сбъдват.

Опитите с генератори на браунов газ в автомобили показват ниска ефективност, когато се отчете реалният разход на електричество за производството на газа. Положителните отзиви на крайни потребители се обясняват с факта, че приставките с браунов газ всъщност променят техническите параметри на работа на двигателя, например съотношението гориво-въздух или степента на превръщане на горивото в аерозол, което може да повиши ефективността на двигателя, без въобще да е свързано с употребата на браунов газ. А българинът е имал надежда, че лек автомобил може да измине 1600 км с 4 литра вода и две браунови батерии, които преобразуват водата в газ.

А способността на брауновия газ да неутрализира радиоактивни изотопи се определя като "напълно несъстоятелно твърдение", "магически куршум" и "културен мит".

Въпреки че сериозна част от потенциала на откритието не е реализирана, Вълков остава в историята като откривателя на брауновия газ.

През 1992 година се премества в САЩ, където живее почти до смъртта си. Малко преди кончината си се завръща в Австралия. Умира на 22 май 1998 г. на 76-годишна възраст от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в гробище в Сидни и това слага край на знаменития му земен път.

Нереализираните мечти на учения

Според Илия Вълков брауновият газ може да се прилага в различни области:

- автомобилостроенето - твърди се, че сместа може да бъде произвеждана непосредствено в автомобилите от обикновена вода, като се използва единствено електричеството от автомобилния алтернатор; сместа след това бива добавена към (или дори заменя) обичайното гориво, драматично намалявайки експлоатационните разходи;

- металообработващата промишленост - твърди се, че газовата смес гори с изключително висока температура - около 6000 градуса по Целзий, която й позволява да изпарява дори волфрам, на което Вълков лично прави демонстрация, като в същото време се твърди, че пламъкът се настройва според материала, към който е насочен, и например "само загрява леко човешка ръка";

- преработката на ядрени отпадъци - твърди се, че пламъкът на брауновия газ неутрализира радиоактивни материали, намалявайки тяхната радиоактивност.