Рашко Зайков - ученият, когото Айнщайн предложи за стипендия

Отстраняват го от Софийския университет заради научни схващания 

Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба 

Асистент на Алберт Айнщайн и първият българин, удостоен с Хумболтова стипендия. Това е само малка част от впечатляващите моменти в професионалния живот на професора по физика Рашко Зайков.

Ученият извървява дълъг път от очакванията на родителите си да стане свещеник като дядо си до успехи в Германия, заради които е преследван от комунистическата власт в България.

"Още през 1923 г. имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин из цикъла "Избрани глави на теоретичната физика", споделя Зайков в своите "Лични спомени за Алберт Айнщайн". Изданието е отпечатано в скромен тираж малко преди смъртта му.

Бъдещият гений е роден на 10 декември 1901 година в Бургас. Рашко е само на 14 години, когато кандидатства за стипендия във военен колеж в Австро-Унгария. Приет е, но прекъсва обучението си след само една година. Причината е, че строгите военни правила в учебното заведение не се нравят на момчето, което се славело със свободолюбивия си дух.

От 1922 г. учи в Гьотингенския университет, където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн, като завършва математика и физика в университета. Година по-късно е и първата му среща с Алберт Айщайн. Зайков посещава лекциите му с голям интерес, като по това време Айнщайн не е толкова популярен и в аулата има не повече от 15 студенти. Но българинът е впечатлен от него и специализира една година в Берлин теоретична физика при един от най-великите учени на ХХ век.

Съдбоносна е 1925 година за професионалния път на Зайков. По това време чете лекции в Роберт колеж в Истанбул и написва статията "Приложение на теорията на Хилберт - Ньотер в афинната теория на полетата". Българинът изпраща труда си на Айнщайн за мнение, който от своя страна го препраща на Еми Ньотер (германска математичка, известна с трудовете си по алгебра и алгебрична геометрия) за отпечатване в списанието Mathematische Annalen. Успехът става още по-значим, когато Анйщайн издейства на Рашко 3-годишна стипендия на фондация "Александър фон Хумболт". Така Зайков става първият българин, удостоен с Хумболтова стипендия. Всяка година фондацията връчва на конкурсен принцип стипендии и награди, основно на учени от областта на естествените науки (включително математика) и хуманитаристиката, които се смятат за едни от най-престижните научни отличия в Германия.

Стипендията на българския учен е "за научна специализация в Берлин под негово непосредствено ръководство, където работих върху проблемите на теорията на гравитацията".

Двамата се виждат отново през 1926 г. Срещата се случва в квартирата на Айнщайн, намираща се в югозападното берлинско предградие Шьонеберг - улица "Хаберланд" №5.

По препоръка на Айнщайн Рашко Зайков започва да работи през 1927 г. като научен работник във втората астрофизическа обсерватория в Нойбабелсберг, до Потсдам. Тази обсерватория, известна с името "Кулата на Айнщайн", е била построена по доста оригинален начин от знаменития берлински архитект Менделсон. Директор на обсерваторията е известният астроном проф. Фройндлих, а пряк началник му е проф. Гротриан, прочут специалист по спектроскопия. Там Зайков работи заедно с помощника на Айнщайн Громер над проблемите, които занимават великия учен по това време, пише в научен труд преди години Милен Замфиров от Катедра "Методика на обучението по физика" към Софийски университет "Св. Климен Охридски".

По това време Зайков издава книгата си "Релативистична теория на петте измерения", получавайки изключително добри и насърчителни думи от Айнщайн. "Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че изглежда аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика", разказва приживе Зайков.

През 1928 г. българският учен се завръща у нас и започва работа като асистент в Софийския университет. Зайков е в катедрата по експериментална физика на физико-математическия факултет и в доста сериозен конфликт с проф. Георги Манев, който е начело на катедрата по теоретична физика. Двамата имат различни научни схващания за същността на теоретичната физика от 20-те години на миналия век. Голяма част от учените застават на страната на Манев и след решение на комисия асистентът на Айнщайн е отстранен от висшето учебно заведение.

Професионалният път на Зайков продължава като учител в София в продължение на три години и още две години в Павликени.

Краят на 20-те години и началото на 30-те е силно ползотворен период за учения, тъй като публикува 17 научни труда в списанията Zeitschrift fur Physic и Annalen der Physic. Наред с откритията си работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.

През 1942 г. професорът се завръща в Германия и за двегодишния му престой там има една властваща от десетилетия мистерия.

Зайков работи като научен сътрудник в заводите "Фау", които са строго секретни и в тях се разработва революционно оръжие за онези времена. Затова и се предполага, че ученият е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.

Участието му в подобни мащабни проекти не е доказано, но след 9 септември 1944 г. Зайков е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България. Често властите го привикват за справка, а в единия случай е задържан за три дни в ареста.

За да може да се грижи за себе си и семейството си, Зайков отново започва работа като учител - този път в гимназията в Ботевград. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел "Статистика" в ДЗИ, след което става професор и старши научен сътрудник във Физическия институт при БАН, където работи до пенсионирането си. Достигането му до професорската титла отнема изключително много време, за което вина имат тогавашната комунистическа власт и лобита в научните среди.

Рашко Зайков умира на 80-годишна възраст на 25 ноември 1982 г. в София. И до днес остава срамното петно за страната ни, че ученият е оценен повече в чужбина, отколкото у нас.

Има 280 научни публикации, говори 7 езика

Рашко Зайков знае немски и английски (добре писмено и говоримо) френски и руски (средно писмено и говоримо); турски, гръцки и италиански (слабо).

От 10 април 1941 до 30 август 1941 година е мобилизиран и изпратен в Скопие, Македония, като ефрейтор.

Ученият е носител на няколко значими отличия: Орден "Кирил и Методий" първа степен (1968), медал "100 години БАН" (1969), медал "25 години народна власт" (1969), орден "Червено знаме на труда" с Указ 1059 от 9 декември 1971, значка за отличие на БАН (1971) и значка на Съюза на научните работници (1971).

През 1969 г. Рашко Зайков има 280 публикации в областите теоретична физика и приложна математика. От тях 55 са в областта на теоретичната физика; 15 - по приложна математика; също така е сътворил 187 кратки рецензии по математика и математическа физика, отпечатани в немски, италиански, френски и руски списания.