Свети пророк Илия
Илия (Елияху) е еврейски пророк от IX век пр.Хр., живял в Древен Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити.
Кога е живял:
Светецът е роден през 904 г. пр.н.е.
Появява се, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава "Моят Бог е Яхве" може би му е дадено заради борбата му с култа към езическото финикийско божество Ваал. Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно. По това време Ваал телецът бил смятан за божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата. Служението пред този демон се изразявало в мазохистични ритуали, често придружавани от човешки жертвоприношения - в повечето случаи на деца. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него, а и Езавел, жреците й Ахаав и цял Израел.
Интересни факти:
След спречкването му с Ахаав Илия избягал от Израел и се скрил при потока Херит, източно от Йордан, където бил хранен от врани. Потокът пресъхнал и Господ го изпратил в Сарепта Сидонска при една вдовица, която щяла да се грижи за него.
Илия разцепва река Йордан
Подобно на Мойсей, разтворил Червено море с жезъла си, за да могат евреите да преминат успешно и да се спасят от египтяните, при своето възнесение св. Илия разцепва река Йордан. Малко преди да отиде в Царството небесно, той пристига с група свои ученици до брега на реката. От другата страна има още около 50 негови сподвижници. Тогава св. Илия сваля кожуха си, удря с него водата и тя се разтваря. Пророкът и придружителите му преминават успешно на другия бряг. Тогава от небето се появява огнена колесница, която взима Илия с вихрушка. Кожухът му пада и е взет от неговия ученик Елисей.
Илинден в народните представи и вярвания
Илинден в България се нарича денят, в който се почита свети пророк Илия, 20 юли (по Юлианския календар - стар стил; между 1916 и 1968 година Българската православна църква отбелязва празника на 2 август - по Новоюлианския календар, нов стил).
Чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание в България, който се празнува на 20 юли.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви (на 20 юли) като курбан за св. Илия. Според народните вярвания, ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.
Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната вяра и църква и е изцяло езическо. В православието светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред светия Божи престол.
На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.