Свети свети Козма и Дамян

Св. св. Козма и Дамян са лечители чудотворци от Асирия (дн. Сирия и Югоизточна Турция).

Деца на грък езичник и майка християнка, те загубват баща си рано и са възпитани от овдовялата си майка в духа на християнската вяра. Впоследствие и тя е причислена към лика на светиците. Двамата са наричани "безсребърници", защото не са взимали нито най-дребната монета за лечение. Те са изцелявали както хора, така и добитък.

Кога са живели:

Точни данни за раждането и смъртта на Козма и Дамян няма, като се предполага, че са живели не по-късно от IV век. За най-вероятен период на живота им се смята времето, след като Константин Велики легализира християнството. Тогава гоненията над изповедниците на Христа са прекратени, но все още има езичници.

Интересни факти:

Св. св. Козма и Дамян веднъж срещат мъж на име Малх. Той им поверява жена си и потегля на дълъг път. Дяволът, приел формата на познат човек на жената, я примамва да тръгне подир съпруга си. Той я отвежда в гората с намерението да я омърси и убие. По нейните силни молитви на мястото се явяват Козма и Дамян. Когато ги вижда, дяволът побягва и изчезва в една пропаст.

Кукленският манастир носи името на Козма и Дамян

Кукленският манастир "Св.св. Козма и Дамян" е разположен на 15 км югоизточно от Пловдив в северните склонове на Родопите.
Известен е още с народното си име "Св. Врачoве". В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. Всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога и по молитвеното ходатайство на св. братя Козма и Дамян, получава изцерение. Според един ктиторски надпис върху аязмото манастирът някога е носел и името "Св. Безсребърници".
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът "Св. св. Козма и Дамян" край Куклен. За него се споменава още през ХI в. в един документ за имотите на Бачковския манастир, но в средата на ХVII в. е разрушен. В началото на ХVIII в. светата обител е възобновена от родолюбиви българи от Пловдив. За кратък период манастирът става просветен и културен център - там творят видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и др.
Смята се, че в османския период обителта е охранявана от войници, тъй като в аязмото се лекуват също и семействата на местните османски управници. При помюсюлманчването на Родопския край в манастира се стича цялото духовенство от региона.