Свети Теодосий Киевски

Теодосий Киевски е украиински монах от XI век. Той е смятан за отец на отшелничеството в Киевска Рус.

Заедно с Антоний Киевски и други монаси той основава (смятания за) първи манастир в средновековната държава - Киево-Печорската лавра. Първоначално обителта се помещава в катакомби във височините на десния бряг на Днипро. Впоследствие над земята са издигнати различни по големина църковни и обслужващи сгради. Най-голямото здание в комплекса е Успенският събор. Той е взривен през ноември 1941 г. при странни обстоятелства - минути след посещението на високопоставена немска делегация във вече окупирания Киев. Германските нашественици обвиняват за атаката комунистически партизани, но в същото време взривът е запечатан на кинолента, показвана с пропагандни цели в нацистка Германия. В този период Лаврата не е действаща, защото след октомврийския преврат от 1918 г. комунистите превръщат манастира в музей на атеизма. След изгонването на германците и връщането на съветската власт в Украйна комплексът отново се превръща в музейно градче. Желаещите да разгледат древните киевски катакомби са карани преди това да минат през Музея на атеизма, за да се запознаят с партийната линия относно религията. След 1991 г. тази практика е прекратена. Музеите са преместени, а Лаврата е върната на православната църква. В следващите години Успенският събор е възстановен.

Кога е живял:

Рождената дата на св. Теодосий е неизвестна. Патриархът на киевското монашество умира на 2 май 1073 г., когато е главният му празник.

Интересни факти:

През 1091 г. мощите на Теодосий са открити от св. Нестор Летописец. Те се оказват нетленни и са преместени в катедралния храм на Киево-Печорската лавра. Това се случва на 14 август, който е определен за втори празник на светеца.

Михайливският златовърх манастир 

Тъй като вече сме разглеждали историята на Киево-Печорската лавра, ще се спрем на друга стара обител в Киев - Михайливския златовърх манастир. Основан по-малко от век след лаврата (1108 г.), той също има бурна история. Инициатор на създаването му е киевският княз Святополк. Първоначално комплексът се състои от катедралата "Свети Михаил", магерницата "Свети Йоан Богослов" и манастирската камбанария. По време на монголското нашествие и обсадата на Киев през 1240 година църквата търпи сериозни разрушения и позлатените й кубета са откраднати. Постепенно обителта замира и за следващите две и половина столетия липсват сведения и документи. Към 1496 година манастирът отново започва да се обживява. След множество реставрирания и разширявания през целия XVI век се превръща в един от най-популярните и заможни манастири в Украйна. Обителта се ползва от даренията на хетманите на Запоризката Сич (казашка полудържава в Източна Украйна). Към 1713 г. е възстановена магерницата, а шест години по-късно и златната камбанария. През XVIII манастирските земи са национализирани, но духовният живот не замира. До края на следващото столетие Михайливската златовърха обител е седалище на Чернихивските митрополити.
През лятото на 1935 година златните кубета и сребърните царски двери, дарени от украинския хетман Иван Мазепа, са свалени от болшевиките. Те, както и други църковни ценности, са продадени в чужбина, а иконостасът е унищожен. Църковната сграда е взривена заради "малката си културна стойност" и "несъответствие с архитектурния план на Киев". Независима Украйна възстановява манастира през 90-те години на XX век, като днес той отново е действащ.