Денчо Ножаров е сладкарят, създал ледени скулптури

Мачкането на маслото го вдъхновява да прави снежни фигури 

С малка лопата извайва Левски, Сталин, Бетовен, Ганди и цял зоопарк 

Йосиф Сталин е бил в Русе! Съветският комунистически диктатор не се е появил лично в града, а бил изваян като ледена скулптура.

Любопитният факт излезе наяве преди години покрай възраждането на легендарния фестивал на снежните фигури, който няколко десетилетия беше забравен от мнозина в дунавската столица.

В Русе, който се слави като града на десетки пионерски неща в България, е била и първата подобна снежна проява. Бай Денчо Ножаров е бил собственик през миналия век на легендарната сладкарница "Швейцария". Намирала се е на главната улица "Александровска", на мястото на бившия "Детмаг".

Пред сладкарницата, известна не само с хубавите си пасти, торти, баклави и други лакомства, всяка зима оживявали фигури на хора и животни от лед. През 30-те и 40-те години на миналия век самоукият скулптор е използвал малка метална лопатка, с която е лепял и извайвал майсторски своите творби с внушителни размери.

Съвременниците му разказват, че бай Денчо бил много щастлив, когато минувачите разпознаели видната личност, направена от сняг. За времето си тези снежни фигури са били една от най-големите атракции по централната улица на Русе. Около необикновените скулптури винаги е имало любопитни граждани, които са коментирали и обсъждали както фигурите, така и политиката. Най-радостни очаквано били децата. Местните понякога гадаели какви са хората или странните животни, израснали от сняг. Самият бай Денчо не разкривал кого е изобразил, за да провокира въображението на съгражданите си.

От запазените снимки ясно се виждат лицата на световноизвестни личности, останали в човешката история. Сред тях са съветският диктатор Йосиф Сталин, руските писатели Максим Горки и Александър Пушкин, както и германският композитор Рихард Вагнер. Дори има запазена снимка от италиански вестник, която коментира самобитния талант на бай Денчо и направения от него бюст на Галилео Галилей с надписа "И все пак тя се върти". Сред творбите му има образи на най-великите българи - Васил Левски, Иван Вазов и Алеко Константинов с неговия Бай Ганьо. Творци като Шекспир, Гьоте и Бетовен също имали ледени двойници. Снежна фигура е издигната и Махатма Ганди, който тогава води борбата на Индия за независимост, както и на видния индийски писател, поет и философ Рабиндранат Тагор. Извайва още бюст на д-р Хуго Екенер, прочул се с обиколката на света за 8 дни с дирижабъла "Граф Цепелин". Една от най-запомнящите се ледени скулптури е негов снежен автопортрет - фигура с обърнати джобове, наречена "Криза".

Бай Денчо правел и снежна зоологическа градина - слонове, гигантски змии, хипопотами, лъвове, тигри, орел, камили и други екзотични животни. Изпод неговите ръце се издигали дори цели скулптурни групи - например композицията "Борбата на доброто със злото".

Денчо Ножаров е роден на 2 януари 1883 г. в село Нова махала, Габровско. От малък остава сирак и се преселва в Русе, където става сладкар и устройва своя сладкарница и млекарница, наречена "Швейцария". По спомените на неговия син Любомир бай Денчо открива своя талант на скулптор покрай самото сладкарство. При работа с краве масло забелязва, че може да оформя буците масло, наричано от старите русчуклии "бутер", във фигури на лица, хора и животни. И оттам той прехвърля усилията си върху работа със сняг", пише специализираният в историята на Русе сайт Русчук.BG - www.roustchouk.bg.

От там посочват, че Ножаров успял да измисли собствена технология, чрез която да прави снежните фигури. Нощем Денчо събирал сняг, заливал го с вода и разбърквал, след което го натрупвал на големи камари. След замръзване се получавали снежно-ледени блокове, от които талантливият скулптор извайвал своите прочути фигури.

"Клиенти, които идваха в сладкарницата, казваха на баща ми: "Бай Денчо, сбъркал си професията си. Те не си бил за сладкарин, бил си за скулптор". Така му казваха едно време. От моите лични наблюдения и спомени виждах, че те не са прави. Защото виждах, че баща ми узна себе си като скулптор във връзка с неговата професия - сладкарството. Често се налагаше да отива на пазар и да купува масло от селяните. Така го произвеждаха, че в него имаше повече вода. За да можеше да го ползва в сладкарницата, трябваше да махне водата и го мачкаше. И ставаше една пластелинова маса, която постепенно превърна във фигура, изобразяваща лицето на жената, която е донесла маслото. Това му подсказа, че има дарба към създаване на скулптури. Първо се опита с животни. Нямаше голямо образование, казвал ми е, че има завършен трети клас. Но беше много любознателен и четеше постоянно. Баща ми се бореше за щастието на хората и вярваше, че рано или късно ще се омиротворят и ще живеят щастливо. Затова правеше фигури на хора, които са допринасяли за щастието на хората. Тези фигури не ги правеше като хрумване, а след дълбок размисъл във връзка с актуални исторически моменти. Баща ми много обичаше хората, но от всички най-много обичаше децата", разказва синът на бай Денчо - Любомир, в документален филм на Телевизионен център - Русе.

Ножаров издъхва на 31 август 1953 г., но произведенията му остават завинаги безсмъртни в историята.