Георги Бончев е основоположник на минералогията

    Минералът бончевит е кръстен на него 

Тук аз съм царят, казва ученият на Фердинанд и застава начело на университетско шествие 

"Ваше Величество, тук царят съм аз."

Иконичните думи са изречени от академик Георги Бончев към цар Фердинанд. По това време първият е ректор на Софийския университет, а втория е владетел на Третото българско царство.

Бончев остава в историята като основоположник на минералогията у нас и автор на над 140 научни труда и университетски учебници.

Житейският му път започва на 6 август 1866 година в живописното село Жеравна. Когато навършва 6 години, баща му го завежда на училище. "Там целунах ръка на жеравненеца учител Петра х. Димитров и учител Харалан Шумналията, който първо ме научи да пиша буквата "ъ" нашироко. Там завърших взаимното училище в 1876 година", разказва в спомените си Бончев, цитиран от документ на Българското геологическо дружество.

Бащата очаква наследникът му да стане абаджия и затова го праща при прочутия в онези времена търговец Жейна Тонев. Но вуйчото Стефан Бабаджев се намесва и уговаря таткото да изпрати сина в реалната гимназия във Варна, където завършва пети клас. Впоследствие малкият Георги продължава образованието си в прочутата Априловска гимназия в Габрово. Там през 1888 г. завършва средно образование с отличен успех. Годината е емблематична за Бончев, защото тогава е основен Софийският университет, където след години ще бъде четири пъти декан и веднъж ректор.

Впоследствие следва естествени науки в Загребския университет - от 1888 до 1893 г., където в един момент става асистент по минералогия и геология, а по-късно добива и титла за доктор по философия. Следването му е възможно, след като получава държавна стипендия. От 1 октомври 1893 г. е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище (бел. ред. - старото наименование на Алма Матер), а след две години става редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Въпреки че в един момент държавата му спира стипендията, Бончев не се отказва от ученето и преследва целите си докрай.

Когато се завръща в България, Бончев започва научна дейност, която излиза извън пределите на Софийския университет и Българската академия на науките. Започва да обхожда цялата територия на българските земи, включително новоосвободените. Няма кътче от територията, където да не е бил. Няма област в геологията на страната ни, където да не е направил принос, посочват от Българското геологическо дружество.

През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски и се превръща в основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България. Първи председател е на Българското геологическо дружество и на Пещерното дружество. Познанията на Бончев помагат за разрешаването на редица казуси с водоснабдяване и напояване, проектиране на трасета на жп линии и автомобилни пътища, експертни оценки за рудни находища, изграждане на язовири и електроцентрали, отводняване на блата и дори намирането на каменни кариери за павета.

Впечатляващите 31 години - от октомври 1905 г. до октомври 1936 г., е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Също така е ректор на университета през 1914/15 г. Курсовете, които той води в университета, са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.

Основни трудове на Георги Бончев са: "Еруптивните скали в България" (1909), "Кристалните шисти в България" (1915), "Седиментните скали в България" (1917), "Принос към петрографията и минералогията на Рила планина" (1912), "Петрографско-минерални изучвания в Македония" (1920) и "Минералите в България" (1923). Тези монографии остават и досега като класика в научната ни литература.

Обществената и научната дейност на проф. Бончев е оценена с много отличия и ордени. На името му е наречен минералът бончевит (Pb3Bi2S6). В Националния природонаучен музей при БАН могат да бъдат открити и други минерални видове, носещи български имена: страшимирит, костовит, хемусит, ардаит, орфеит и василит.

На 25 ноември 1914 г. се развива емблематичната ситуация с българския цар. В присъствието на Фердинанд Бончев изнася реч за мрамора в България. След тържествена церемония в университета следва шествие, на което Фердинанд застава начело. Бончев възразява с думите: "Ваше Величество, тук царят съм аз". Фердинанд застава в първата редица, а ученият заема своето предводителско място като ректор. След този случай Бончев е включен в постоянния царски списък на гостите, канени на тържества от национално значение.

Институтите на БАН са на улица с неговото име

Неговото име носи улица в академичен комплекс "4-ти километър" в столицата, на която са разположени някои от институтите на БАН. През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик, като също е почетен гражданин на София. Минерали от колекцията му са изложени в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет.

Освен науката голямата любов на Бончев е Анка Димитрова от Русе - жена с художническа дарба и артистична склонност. Двамата се женят през 1901 г. и имат четири деца - Боянка, Милка, Зорка и Кирил. Родословното дърво продължават трите дъщери.

Бончев издъхна на 7 март 1955 г., но остава безсмъртен с делото си на гений, който не бива да бъде забравян от съвременните българи. Ученият е погребан в парцел 48 на Централните софийски гробища.