Бащата на Христо Ботев обучава първата ни учителка - Анастасия Димитрова

Обучава се при бащата на Христо Ботев 

Посвещава половин век на образованието на момичета, в края на живота си става монахиня 

В късната есен на 1841 година в Плевен се случва нещо непознато до този момент по българските земи - открито е първото девическо училище. А Анастасия Димитрова става първата българска светска учителка.

Борбената жена въстава срещу предразсъдъците и обвинителните погледи и въпреки тях успява да се докаже. Започва първо с 12 ученички, като за кратко време техният брой нараства до около 90. Много от тях пристигат от други градове - Ловеч, Троян, Търново, Враца и други.

"Откриването и първоначалното развитие на училището е възможно благодарение на моралната и финансовата подкрепа на врачанския епископ Агапий и майка му Евгения. Най-напред то се помещава в килията при църквата "Свети Николай". Днес на това място има надземна паметна плоча, която да напомня на поколенията как една малка искрица запалва огън в сърцата на българките от различни краища на страната. Трудно се преодоляват предразсъдъците по отношение на жената и нейното място в обществото, но младата българка влага воля, ентусиазъм и енергия, за да докаже, че жената трябва да бъде просветена", пише в наши дни на страницата на средно училище "Анастасия Димитрова" в Плевен.

Анастасия е родена в Плевен на 12 май 1815 г. Дете е на бедни родители и майка й осигурява прехраната на семейството като прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало малката Анастасия учи при своята благодетелка - майката на епископа. Именно тези познанства след години ще й помогнат да осъществи голямата си мечта.

По-късно продължава образованието си в Калоферския девически манастир (1840-1841). Обучава се не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков, който е баща на националния ни герой Христо Ботев, Райно Попович (учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието у нас) и Брайко Генович. В тези среди любознателното момиче изучава история, география, аритметика и граматика.

Анастасия Димитрова е само на 26 години, когато основава девическото училище, разчитайки на финансовата подкрепа на Агапий.

"Образователният процес се осъществява по църковнославянски книги и взаимоучителния метод. Наред с църковните предмети Анастасия преподава и някои светски науки - история, география и аритметика, които усвоява от своите учители. Ученичките се обучават три години. След завършването на училището някои от първите ученички на Анастасия Димитрова откриват девически училища в своите родни места: във Враца - Цвета Кръстенякова, което скоро събира повече от 100 ученички; в Ловеч - Парашкева Нейкова; Пелагия - в Свищов, и други", пишат още наследниците на великата българка.

Така, докато някои от новосъздадените светски девически училища възникват по почин на гражданите или на отделни просветни дейци, то по други места ученичките на Анастасия Димитрова правят голямата крачка напред за девическото образование по българските земи. През 1858 г. Сава Филаретов отваря първото девическо училище в София, т.е. 14 години след революционната стъпка на Анастасия.

Димитрова се посвещава на делото за просвещаване и културно издигане на българката, но 11 години след началото на делото си се омъжва и напуска училището. Но не се отказва от каузата си. Както бившата й ученичка Мита Гегова, започва да преподава частно в дома си на около 10 девойчета. Посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си - постижение, с което никой друг не може да се похвали в онези времена.

След половинвековна дейност в полза на просвещението на народа на преклонна възраст Анастасия приема монашество под името Анна и скоро след това - март 1894 г., умира на 78-годишна възраст в Йерусалим.

"Девическото училище продължава да съществува и след напускането на Анастасия. Учителки са две монахини от Сопотския манастир и училището се помещава в Карлуковския метох. Монахините са с недостатъчна педагогическа подготовка и образователният процес прави "крачка назад". Така секва за известен период животът на общественото девическо училище в Плевен.

Освобождението от османска власт поставя началото на нов период в историята на учебното дело и на плевенското девическо училище. До 1944 г. в развитието му се открояват три етапа. Първият етап е от 1878 г. до 1910 г., когато от класно училище то прераства в пълна гимназия. Вторият обхваща развитието му като реална гимназия с общообразователен характер на обучение до 1931 г. От 1931 г. до 1944 г. в него се въвежда класическо образование с откриването на полукласически и класически отдели.

През 1944 г. за патрон на девическата гимназия в Плевен се приема първата учителка Анастасия Димитрова. Нейната рождена дата - 12 май, става патронен празник на училището. През същата есен в гимназията започват да се обучават 1242 ученици, разпределени в 20 реални паралелки и 12 класически паралелки от IV-VIII клас. През 1962/1963 г. занятията започват в новата сграда в Пети квартал на града, в която и до днес се помещава училището.