Ненчо Палавеев - търговец №1 от Япония до Мадагаскар

Наследява бизнеса на баща си в Кайро 

Благодетелят на Копривщица строи мавзолей, църкви и паметници в родния си град 

"Съгласно законите на любимото ми Отечество - България, установявам за мой универсален заветник родния ми град Копривщица."

Тези думи можем да прочетем в завещанието от 24 септември 1933 година на Ненчо Палавеев - търговец, предприемач и благодетел, останал в историята с прозвището си Благодетеля на Копривщица. Успешният му търговски нюх му позволява да развие изключително успешен бизнес в Африка и Азия, а сериозна част от спечеленото дарява за построяването на емблематични сгради в родния си град. Мащабът на дарителската дейност само може да си представяме чрез факта, че чак през 1980 година парите свършват и фондацията на неговото име прекратява дейността си.

Заради щедрата си благотворителност Ненчо Палавеев е удостоен с орден "За гражданска заслуга" IV степен (14 февруари 1896 г.); командирски кръст и грамота за граждански заслуги (6 септември 1924 г.) и почетен знак "Насърчаване на человеколюбието" II степен (1927 г.), а местното признание е, че на негово име е кръстен булеварда в родната му Копривщица.

Но да се върнем в началото на житейския му път и да разберем с какво Палавеев успява да запише името си в историята.

Около раждането му и до днес витае мистерия. Най-масово се счита, че се появява на бял свят на 15 март 1859 г. В различни документи рождената му дата е различна. В кръщелното му свидетелство от 1896 г. е записана 1857 г. В Нансеновия му паспорт (бел. ред. - специален документ, който позволява на военновременните, политически и др. бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват, където сметнат за добре) от 1933 г. е посочена 1855 г. В удостоверение на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 1936 г. е записана датата 10 септември 1854 г. В смъртния му акт е посочено 15 март 1858 г. На фамилната му гробница, която построява, докато е жив, е записана 1859 г.

Още от малък става ясно, че Ненчо ще има необикновена съдба. Само на 10-годишна възраст той става хаджия, след като през зимата на 1869 г. фамилията му заедно със семейството на Иван Маджаров заминават на поклонение в Йерусалим. По-рано същата година Петко Каравелов предлага на Ненчо да замине на обучение в Русия. Легендата гласи, че младежът тръгва заедно с двама свои съграждани. Едва стигнал до Карлово, Палавеев осъзнава, че любимата му Копривщица прекалено много му липсва, и решава да се върне обратно.

През 1873 г. Ненчо заминава при баща си в Кайро, където става негов чирак. В продължение на шест месеца посещава гръцкото училище на Абет, където усвоява отчасти гръцки език и го напуска. На пристанището в историческия египетски град Александрия отваря сладкарница. Първоначално бизнесът му започва с производство и продажба на малеби, а по-късно се пренасочва към кашкавал и месни деликатеси. Не след дълго става собственик на керван, а през 1878 г. заминава за Цариград и започва свой бизнес. Четири години по-късно баща му се завръща в България и върху плещите на Ненчо Палавеев пада тежката отговорност да продължи делото на татко си с търговската кантора и дюкяните в Кайро и Александрия.

Някъде в този момент започват безкрайните му пътувания и овладяването на пазарите на два континента. Обикаля цял Египет, но напуска пределите на северноафриканската държава и развива търговия в столицата на Судан Хартум, Адис Абеба в Етиопия, по крайбрежието на Червено море, Джеда в Саудитска Арабия, Ходейда, Сана, и Аден в Йемен, както и в Занзибар.

След това се насочва към Югоизточна Африка, като продължава към остров Мадагаскар достига до Калкута, Мадрас и Бомбай в Индия, както и Коломбо в Шри Ланка. Палавеев стига още по на изток до Порт Артур в Китай и Япония. Търгува в Йерусалим, Палестина и Сирия. През Севастопол достига до ханство Бухара в Узбекистан.

Търговската идея на предприемача от Копривщица била да купува специфични стоки за отделните региони и да ги продава на места, където са търсени и редки. Така от Индия взема индиго и слонова кост, от Багдад и Сирия - коприна и персийски килими, от Нижни Новгород и Тула в Русия - самовари, броеници и кехлибар, в Йерусалим и Витлеем търгува с икони и седеф, а в Египет с английска стомана. Продава ямурлуци, качулки, чорапи и терлици на работниците на Суецкия канал, които изпитват огромна нужда от тези аксесоари.

Палавеев устройва живота си в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал и купува ценни книжа. През 1888 г. закупува една акция на стойност 60 франка от Акционерно дружество "Панамски канал", а впоследствие се сдобива с облигации от Земеделската банка в Египет и Египетската национална банка, които са депозирани в Търговска банка в Базел (Швейцария).

Също така е собственик е на четири яхъра (постройки за подслон и хранене на коне или добитък) в Александрия. Те са част от активите на фирмата му "Анести Антон Жиата" - Кайро. Отдава под аренда яхърите на Дончо Гугов, който плаща наем до Втората световна война, когато египетското правителство ги национализира.

Анести Антон Жиата не е случайно - това е името, което има като притежател на руско гражданство. По тази линия през 1894 г. Палавеев отговаря за пребиваването на последния руски император Николай II при посещението му в Египет. Българинът организира целия му престой и културната програма.

За първи път Ненчо се завръща в България през 1884 г., за да присъства на погребението на баща си в Копривщица. По това време започва и неговата благотворителна дейност, свързана с родния му град. Палавеев-младши дава около 1300 наполеона за построяването на читалището в Копривщица, както и около 340 турски лири за пристройки към църквата "Св. Богородица".

Постепенно благотворителността му се разраства. Второто му идване в България е през 1907 г. и тогава оправя сметките на българското агентство в Египет. За известно време българският представител е издържан лично от хаджи Ненчо Палавеев. От Кайро изпраща 1000 английски лири за построяването на мавзолея на Априлското въстание в центъра на Копривщица и за камбанарията на църквата "Св. Никола" в града. Строежът им започва при третото му идване в България - през 1924 г. За окончателното завършване на мавзолея дава 1 500 000 лева, а за камбанарията на църквата - общо 850 000 лева.

С активите от завещанието му са изградени паметниците на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов, подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията.

Предприемачът се завръща окончателно в България през 1926 г., но десет години по-късно издъхва от атеросклероза.

Последните му издихания са в болницата на Червения кръст в София. Погребан е в семейната гробница в двора на църквата "Св. Богородица" в Копривщица, където вечен покой намират и неговите родители - Неша и Дончо Палавееви. Другите три деца са синът Семко и двете им дъщери Мария и Гана.

В родния си град Ненчо Палавеев със сигурност не е забравен, но делото на такива достойни българи има нужда от национално напомняме много често.