Цветан Тодоров - един от най-блестящите умове в света

Напуска България на 23 г. и се установява във Франция 

Литературният критик и философ разсъждава за злото, справедливостта, историческата памет и болката по родината 

"Аз не говоря много често на българска публика и поради това може би очаквате да ви кажа някакви знаменити истини и се страхувам, че няма да бъде точно това. Защото аз съм дошъл тук, за да науча от своите колеги и от другите хора какво те мислят, а не да им давам уроци."

Думите принадлежат на един от най-забележителните интелектуалци в света. Българинът, чийто последен половин век от живота му преминава във Франция, е признат повече по света, отколкото у нас. Скромният човек с блестящ ум - Цветан Тодоров.

Трудно е да се опише животът му с една дума, той е и философ, и литературовед, и лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Бил е ръководител на Центъра за изследвания на изкуствата и езиците в Париж, както и преподавател в Йеил и Харвард.

Тодоров прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. След заминаването си през 1963 г. започва да пише и издава на френски език. Едно десетилетие по-късно получава френско гражданство. Обича да казва, че е чужденец "вкъщи", когато е в София, и че е у дома "в чужбина", когато е в Париж. В интервю през 2008 г. се самоопределя като българин и французин.

Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите му, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.

В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. - от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.

Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема "Ние и другите", споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процеса на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Българинът, за разлика от италианския философ Николо Макиавели и английския му колега Томас Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика.

В трудовете на Тодоров има още размишления за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и Желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите и търси отговор на въпроса "Как да се живее?".

Геният във философията е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия - общественикът Иван Пеев-Плачков, който е бивш министър на народното просвещение в периодите 1900-1901 и 1912-1913 г. Негова майка е библиотекарката Харитина Пеева-Плачкова. Брат му Иван Тодоров е известен физик, което затвърждава присъствието на забележителни личности в фамилията. Цветан завършва гимназия в България и следва български език и литература в Софийския държавен университет, където завършва през 1961 г. За кратко е учител в Дългопол, а две години по-късно заминава за Франция, което става възможно чрез стипендия.

Там под ръководството на френския литературен критик и философ Ролан Барт през 1966 защитава докторска дисертация, публикувана като Litterature et signification ("Литература и означаване"), а през 1970 г. защитава престижната титла doctorat es lettres (D.A.).

"Литературата винаги е нечиста. Тя е една игра с езика, която ангажира цялото същество на писателя. Тя е богатство. Ние четем автори от миналото, защото те ни помагат да разберем нещо ново за нас като хора", казва Тодоров пред журналиста Мишел Крепю в интервю за френското списание "Експрес". И добавя: "Към идеите на хуманизма се обърнах, когато пишех книгата "Ние и другите", в която разсъждавам върху универсалните и относителните ценности. Моето желание беше да свържа по-сухите теоретични разсъждения с моя вътрешен живот. В този смисъл се задълбочих в изучаването на големите френски автори Монтен, Леви Строс и Шатобриан, но целта ми беше да стигна по-далеч от простото теоретично изследване. Струваше ми се, че ще бъде проява на малодушие да не включвам моята личност в тези търсения. Затова аз влязох в диалог с тази автори".

До края на живота си българският философ вярва, че човек винаги има възможността да направи нещо различно, без да спазва догмите.

Цветан Тодоров е почетен доктор на Софийския университет от 1988 г., а през 1990 г. е удостоен с титлата "доктор хонорис кауза" на Лиежкия университет. Носител е на Наградата на принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.

От брака си с Нанси Хюстън (канадско-френска преводачка и писателка на бестселъри в жанра съвременен роман) има две деца, но се развежда с нея след 35 години съвместен живот.

Цветан Тодоров напуска тленния свят на 7 февруари 2017 г. Кончината му настъпва след усложнения в резултат на невродегенеративно заболяване. Това нелечимо и инвалидизиращо състояние води до прогресивна дегенерация и смърт на нервните клетки, т.е. прогресивно се уврежда функцията на нервната система.

"Докато живеех в България, образованието беше препълнено с марксистка идеология. Единственият начин да се изплъзнеш на системата беше да се научиш да използваш метафори и евфемизми... Когато се преселих във Франция, постепенно усетих, че мога да защитавам мнението си без лъжа и цинизъм. В същото време имах свободата да се изправя срещу литературата с цялата и сложност", казва приживе Тодоров.