Александър Хаджирусет - създателят на първата географска карта

Той е сред инициаторите за основаването на БАН 

Считан е за "един от най-учените по онова време наши българи" 

Първата подробна географска карта на българските земи е турска. Изработена е около 1530 г., а поводът е да се опише населението на новозавладените територии.

През турското робство картографи от Нидерландия, Франция, Прусия, Австрия, Италия Испания и Англия обобщават данни за българските земи, но все още липсва роден поглед върху териториите и населението ни.

Недоволен, че Европа ни описва в противоречиви данни, вместо ние да го правим според реалната ситуация, един велик нашенец прави нещо невиждано до този момент. През 1843 г. Александър Хаджирусет изработва първата българска географска карта, която е предназначена за използване в "новосъставленото славянобългарско училище в Русчук", т.е. в днешния град Русе. Именно неговата роля в родната история ще разкажем в новия материал от поредицата "Забравените български гении".

Александър Хаджирусет (познат още като Александър Русет и Александър хаджи Русет) е не само картограф, но и инженер, професор по математика, картограф, офицер, книжовник и политически деец.

Роден е през 1810 г. в Кишинев, което днес е на територията на Молдова, а тогава се води част от Руската империя. Възпитаник е на Петербургската и Парижката военна академия, полковник от руската армия, а впоследствие става професор по математика в Букурещ.

"Александър Хаджирусет съставя и отпечатва от 1841 до 1843 г. в Страсбург първата географска карта на български език "Карта на сегашная България, Тракия и Македония и прилежащите земи" с посвещение "В полза на новосъставленото в Русчук славено-българско училище". По-късно издава книгата "Чистоописание на новобългарския език". По-голямата част от тиража й е изпратен в Русе за подаряване на бедни ученици. Роден през 1810 г. в Кишинев, Руска империя. Починал през ноември 1861 г. в Букурещ", разказват в няколко изречения от Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе, за забележителния живот на картографа.

Съществува предположение, че Александър силно се възмущава, че френски автор написал, че в България живеели около 2 милиона власи около Враца и в Добруджа, а в Македонската област даже били повече. За написаното се използвали сведения, предоставени само от власи. Това разгневило българския учен и той помолил Георги Раковски да обиколи посочените в текста места, за да опише разните народности, и ако е възможно, чрез учителите да преброи българите, тъй като до този момент никой не знаел точния брой на сънародниците ни.

Предполага се, че Раковски наистина е провел преброяване, тъй като очаквал към легията му да се присъединят конкретен брой хора по време на походите. Революционерът очаквал между Враца и Търново към легията ще се присъединят 100 000 души, от които 30 000 въоръжени. Раковски твърди, че за около месец между Търново и Варна ще се включат 500 000 българи, от които 100 000 въоръжени. Това дава повод на изследователите да твърдят, че е имало преброяване на българите по земите, които са считани за изконно български.

Александър Хаджирусет имал големи планове да направи още по-подробна карта на България, както и да напише обширна история на държавата ни, но през ноември 1861 г. умира от простуда в Букурещ. И делото му остава недовършено.

По мнението на вестник "Дунавска зора" от 1869 г. Русет е "един от най-учените по онова време наши българи". Бил е сред радетелите за създаването на българско научно-просветно дружество в Букурещ, която идея след смъртта му се осъществява с основаването на Българското книжовно дружество в Браила. Тази институцията в наши дни познаваме с името Българска академия на науките. Заедно с Екзархията това е първата българска институция и предхожда създаването на Третата българска държава с 9 години. Българското книжовно дружество премества седалището си в София през 1878 г. Председателят Иван Гешов прави голямо лично дарение през 1908 г. с условието дружеството да стане академия. И се преименува на Българска академия на науките на 13 февруари 1911 г.

Въпреки оскъдната информация за Александър откриваме силно забележителни моменти в житейския му път. Синът на търговеца Димитър Хаджирусет напуска военното училище в Букурещ по време на Кримската война (1853-1856 г.), за да участва в организирането и подготовката на българските доброволчески отряди. Като участник в делата на родната емиграция поддържа контакти с Георги Раковски, както и с възрожденеца, общественик и лекар Иван Селимински. Хаджирусет също така е член на ръководството на Средоточното българско попечителство, по-късно - Добродетелната дружина, участник в националноосвободителното движение, пише в "Българска книга: Енциклопедия".

В наши дни Александър Хаджирусет е сред забравените гении, като не намираме запазена негова снимка. В архивите може да бъде открита картата, изработена през 1843 г. Делото му е скромно почетено с кръщаването на улица в Русе на негово име.